МЕЛПОМЕНА
Какво е истина? Какво е памет? Какво е спомен?
Тези въпроси нищят Димитър Баненкин, Албена Павлова и Ана Вълчанова в "Стари времена" от Пинтър
Редактор : / 729 Прочита 1 Коментара
Ана Вълчанова, Албена Павлова и Димитър Баненкин в "Стари времена", постановка на Николай Младенов (Снимка: Сатиричен театър "Алеко Константинов")Какво е истина, памет, спомен се опитват да разберат героите на Димитър Баненкин и Албена Павлова - семейството Дийли и Кейт, и Ана Вълчанова - Ана, приятелка на Кейт от младостта, в "Стари времена" от Харолд Пинтър, постановка на Николай Младенов.
Сценографията е на Чайка Петрушева, музиката - на Мартин Каров.
Второто премиерно представление е тази вечер на Камерната сцена "Методи Андонов" в Сатиричния театър "Алеко Константинов", съобщават от трупата, цитирани от БТА.
Пинтър винаги е настоявал, че вижда паметта като особено мистична област и че не е възможно да има ясна граница между истина и лъжа, реалност и нереалност. Това, което се е случило в миналото е не по-малко важно от нашите настоящи действия, базирани на това минало, казва Николай Младенов.
По думите му, в "Стари времена" се развихрят напрегнати емоционални битки, борбата за сила и контрол от най-стихиен вид, битка в агонията на модерния свят, заплаха и двузначност, стигащи до "пик" на емоционалните "изригвания" на всеки от героите. Оръжията са секс и слово, език от намеци, объркване, смущение, неудобство, осуетяване на планове.
Истината няма никакво значение. Крехкостта на миналото и настоящето, представена в текста, често обърква, но възбужда любопитството с нещо, което може да се смята за заплашително, необяснимо и решително енигматично.
"Стари времена" е пиеса за капризите на паметта, които правят настоящето безтелесно, завистта е в нейната коварна и предателска форма, не от осезаем съперник, а от обичаното, но неуловимо минало", отбелязва режисьорът.
Който познава творчеството на Пинтър, знае, че то не може да се познава. В неговите пиеси е сигурно само несигурното. При него човек пребивава в сигурността на несигурното - в най-добрия случай той нищо не разбира и все пак разбира всичко, коментират критици.
А самият Пинтър "признава": "Отправна точка за мен са хората, попаднали в дадена ситуация. Определено не пиша, изхождайки от някаква абстрактна идея. И с очите си да видя символ, няма да го позная. Бих казал, че онова, което става в моите пиеси, е реалистично, но онова, което правя не е реализъм".
Следващите дати на "Стари времена" са: 2, 12, 18 и 30 ноември.