Бог го дари с дълъг и плодотворен живот - "доживя 90, докато разсмиваше хората", пошегува се един критик по повод отбелязването на 100-годишнината от рождението на италианския драматург Дарио Фо, която се изпълни на 24 март тази година.

Дарио Фо присъства на заключителния акт на предизборната кампания на Вирджиния Раджи (Движение „Пет звезди“ - M5S), кандидат за изборите за кмет на Рим, на площад „Пиаца дел Пополо“ в Рим, Италия, 3 юни 2016 г. Снимка: Getty Images

Ще ни трябва цял абзац да изредим всичко, което беше този човек - не само драматург, но и театрален режисьор, киноактьор, комедиант, певец, художник, композитор, политически активист на италианското ляво крило и носител на Нобелова награда за литература на 1997 година.

Дарио Фо в Международния музей на маските в Абано. Снимка: Getty Images

На българска театрална сцена са поставяни пиесите му "Случайната смърт на един анархист", "Архангелите не играят флипер", "Сама жена", "Няма да платим! Няма да платим!", "Марихуаната на мама е най-добра", "Отворена брачна двойка", "Кради по-малко" и др.

През 2015 г. на български език бе преведена книгата му "Лукреция Борджия". На следващата година Дарио Фо напусна нашия свят.

Дарио Фо присъства в Palazzo Reale на 23 март 2012 г. в Милано, Италия. Снимка: Getty Images

Темите, които обхваща творчеството са всички значими теми от живота на обикновените хора, затова е толкова харесван не само в Италия, но на всички континенти, във всички страни по света. Дарио Фо ни казваше сериозните неща през хумор, за да ги променим за бъдещето си.

Дарио Фо по време на представянето на книгата „La Bibbia dei villani“ на Международния панаир на книгата в Торино през 2010 г. на 14 май 2010 г. в Торино, Италия. Снимка: Getty Images

Той не беше само регистратор на негативните явления в живота ни, но борец срещу тях - срещу корупцията, расизма, организираната престъпност, наркоманията, властта, сексизма, войната, прекомерното потребление, алчността, службогонството, ниската раждаемост и абортите, и какво ли още не от нашия ежедневен живот.

Италианският драматург и актьор Дарио Фо се изявява на сцената пред Палацина дел Либерти, Милано, Италия, 1 май 1977 г. Снимка: Getty Images

Неговата драматургия е преведена на повече от 30 езика и широко изпълнявана в световния театър, защото звучи актуално. Дарио Фо бе любител на експеримента и разчиташе в постановките си на импровизациите. Той бе радетел на античния италиански стил комедия дел арте и смяташе, че в него има "живот в развитие". Опирайки се на традицията двамата със съпругата му Франка радваха и зареждаха със сила публиката по света със своите неконвенционални постановки във фабрики, градски паркове и дори в затвори.

Още

ВЕЛИКИТЕ СВЕТОВНИ ДРАМАТУРЗИ

Молиер: Съмненията са по-жестоки и от най-неприятните истини

Освен драматург, Дарио Фо има забележителни успехи като режисьор и актьор. След войната той става сценограф и бил запленен от движението на т.нар. "пиколо театри" (малки театри) за импровизирани монолози по социални теми на достъпни цени на билета.

Дарио Фо по време на репетиции в Riverside Studios, август 1984 г. в Лондон, Англия. Снимка: Getty Images

Някои от пиесите на Фо, като "Мистър Буфо", изпълнявана в продължение на повече от 30 години на три континента, се счита за явление в следвоенния европейски театър.

Дарио Фо, присъства на митинг „Не на ядреното оръжие“ през септември 1976 г. в Монталто ди Кастро - Витербо, Италия. Снимка: Getty Images

Пиесата е написана през 1969 година, след което претърпява няколко актуализации през годините. Тя безпощадно осмива политиците и религията, и проблематиката й е толкова остра, че предизвиква Ватикана, а кардинал Уго Полети нарича творбата "най-богохулното шоу в историята".

Италианският певец и автор на песни Енцо Яначи (1935 - 2013) участва в телевизионното шоу "Мистър Буфо" с италианския актьор, драматург и комик Дарио Фо (1926 - 2016), Милано, 28 март 1988 г. Снимка: Getty Images

Отношението на църквата към Фо не само че не се смекчава през следващите десетилетия до Нобеловата награда за литература на Фо, ами се засилва. Покрай награждаването му излизат ожесточени критики към Шведския комитет, че да се награди "автор на спорни произведения надхвърля въображението".

Предна и задна корица на „Morte accidentale di un anarchico“ Снимка: Getty Images

Във ватиканския вестник "L"Osservatore Romano" излиза публикация и с още по-остри думи, целящи не само да изразят възмущението на католическата църква от Дарио Фо, но дори направо да го заклеймят като автор, който трябва да бъде "зачеркнат" от вярващите миряни.

Още

ДУШАТА НА КОМЕДИ ФРАНСЕЗ

След четири века Молиер се завръща във Версай

Самият Фо е изповядвал будизма, който е считан за една от най-миролюбивите религии. Той не отреагира агресивно на нападките. Позволява си само да изрази огорчението си при получаването на наградата с думите: "Трябваше да понасяме злоупотреби, нападения от полицията, обиди от страна на правомислещите и насилие", казва Фо в благодарствената си реч.

Дарио До се шегува с фотографите по време на церемония в Министерството на културата. Снимка: Getty Images

Това припомня за един от най-тежките периоди в живота на семейството - през 1973-та, след представление в Милано срещу неправомерни действия на полицията, отвличат съпругата Франка. Тя е била измъчвана и изнасилена от фашистка група, за която по-късно се разбира, че има връзки с членове на карабинерите, италианската федерална полиция.

Още

ПРЕМИЕРА

"Комедия на корупцията" по "Процесът" на Франц Кафка в Театър Българска армия

През целия си живот Дарио Фо се обявява срещу всички форми на насилие и демагогия. Ето защо през 1968 година оттегля авторските си права върху поставянето на неговата драматургия в социалистическа Чехословакия, в знак на несъгласие с кървавите събития на режима за запазване на статуквото в страната. По този начин, обаче, си навлича гнева на половин Европа - страните от Източния комунистически блок.

Дарио Фо, със съпругата си Франка Раме, актриса и политик. 70-те години на миналия век Снимка: Getty Images

Италианската комунистическа партия също му отмъщава като използва контактите си със САЩ, и на Дарио Фо и съпругата му за дълъг период от време американците отказват визи. Първия път, в който ги допускат до Бродуей е през 1984 година, за премиерата на нашумялата в Европа пиеса "Случайната смърт на един анархист".

Някои предполагат, че Фо е помолил лично Роналд Рейгън, като бивш актьор, да му съдейства. Две години по-късно двамата съпрузи пътуват повторно до Щатите.

Дарио Фо по време на репетицията на комедията „La signora é da buttare“, в която разглежда бълха със стетоскоп и мегафон. Милано, 1967 г. Снимка: Getty Images

Въпреки това Фо продължил да критикува американската военна и икономическа политика на хегемония. След терористичните атаки от 11 септември 2001 година той не само не смекчава тона, в знак на съчувствие към жертвите, ами отново обвинява политиката на САЩ, като посочва, че много повече американци ежегодно умират от бедност, а не при атентат.

"Независимо от това кой е извършил клането, това насилие е легитимна дъщеря на културата на насилието, глада и нечовешката експлоатация", пише драматургът.

Дарио Фо, Мантова, Италия, 20 юли 2012 г. Снимка: Getty Images

Тук е мястото да кажем, защо Дарио Фо има толкова голяма нетърпимост към социалните несправедливости. Той е роден в малко италианско градче, в семейството на железопътен работник, който се издига до началник на малка гара. Баща му Феличе бил социалист и любител актьор, а майка му - Пина Рота се прочува като автор на книгата "Страната на жабите", в която разказва за своето семейство и живота на село.

Още

БЪЛГАРСКИ ТЕАТЪР В ЧУЖБИНА

Комедията "Отчаяни съпрузи" - в "биещото сърце" на артистичния живот в Брюксел

Малкият Дарио добре познавал този живот. Като дете пътувал с каруца с дядо си, който продавал зеленчуци и за да привлече клиенти, разказвал анекдоти. Така че още от детството си бъдещият драматург и актьор Дарио Фо, е познавал живота в низините, както и цената, която плащат обикновените хора, за да преживяват и да постигат мечтите си.

Дарио Фо, Милано, Италия, 20 юли 2012 г. Снимка: Getty Images

Животът му като младеж също не бил лесен. През 1940 година Фо заминава за Милано, за да учи в Академията за изящни изкуства "Брера", но по време на Втората световна война се записва доброволец в армията. Не издържа и дезертира, като се укрива с помощта на родителите си, които били активни участници в съпротивата срещу Мусолини и нацистките окупационни сили след свалянето на Мусолини от власт през 1943 година.

Още

НОВИ СПЕКТАКЛИ

Трагикомедията "Всички замесени" излиза за първи път на българска сцена

Баща му помагал на италиански евреи и британски военнопленници да бягат с влакове в Швейцария, а майка му се грижела за ранени партизани. Възпитан от такива хора, Дарио Фо изпитвал непримиримост към всяка власт, която потиска хората от народа. И синът му Якопо, роден през 1955 година, става ляв политически активист и плодовит писател.

Дарио Фо подготвя сцената за театрална пиеса в залите на Палацина Либърти. Милано, 70-те години на миналия век Снимка: Getty Images

През 2010 година Дарио Фо става един от идеолозите на движението "Петте звезди", което се обявява против статуквото в Италия. И двамата със съпругата му - актрисата Франка Раме, винаги са били ангажирани политически, и рамо до рамо и в живота и на сцената, до смъртта й през 2013 година. Много от творбите, подписани от Фо, са тяхна съвместна работа.

Дарио Фо и съпругата му, актрисата/драматург Франка Раме, присъстват на откриването на изложбата „Куклите на яростта и сантимента“ в Casa dei Teatri на 15 октомври 2008 г. в Рим, Италия. Снимка: Getty Images

Трудно е да се изброят многобройните творби на Дарио Фо от 60-те години на миналия век, до смъртта му: "Труп за продажба", "Доброволния крадец" , "Архангелите не играят флипер", "Изабела, три високи кораба и ездач", "Изхвърлете дамата навън", "Смъртта и възкресението на куклата" и др. Дарио Фо е автор на над 80 пиеси.

Още

ТЕАТРАЛНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Тарантино дебютира с "приключенска комедия" на театралната сцена в Лондон

Едно от най-известните му произведения си остава пиесата му "Случайната смърт на един анархист", написана през 1970 година. Пиесата е базирана на действителен случай с италиански железопътен работник, разпитван от полицията по подозрение в тероризъм, след което пада, или пък е бил хвърлен от горния етаж на полицейското управление.

Дарио Фо присъства на телевизионното шоу „Che Tempo Che Fa“ на 8 февруари 2015 г. в Милано, Италия. Снимка: Getty Images

Дарио Фо умееше да изразява политическите си възгледи в хумористична форма със сарказъм. Негова е фразата: "Каква е ползата да бъдеш богат, ако нямаш беден около себе си, за когото да съжаляваш?" А когато го награждават с Нобеловата награда през 1997-а, я приема с чувство за самоирония, че това да му я присъдят е "акт на смелост, граничещ с провокация" от страна на Нобеловия комитет.

Като казахме в самото начало, че Дарио Фо е истинска енциклопедия от таланти, тук е мястото да кажем, че от 1962 година той пише, ръководи и режисира вариететното шоу Canzonissima по италианската държавна телевизия RAI. Често,обаче, прескачал цензурата и проявявал дързостта да говори срещу правителството на Италия.

Още

ПРЕМИЕРА

Френската комедия "Заклеваш ли се в децата?" бе аплодирана дълго на премиерата в София

След убийството на един журналист от мафията, режисира скеч, който кара един италиански сенатор да заяви, че е обидно да се говори за връзка на държавата с мафията. Дарио Фо получава смъртни заплахи и се стига до полицейска охрана на семейството му. Накрая Фо бил принуден да напусне шоуто, със забрана да води телевизионно предаване в продължение на 15 години.

Дарио Фо в музея на маските в Абано, Италия Снимка: Getty Images

През 1974 година Дарио Фо и съпругата му поставят "Няма да платим! Няма да платим!" - сатира, в която домакини, разгневени от растящите цени, крадат храна от супермаркет и предизвикват събития, които блокират Милано. Пиесата била толкова актуална, че никой не бил в състояние да я забрани, за да ограничи популярността й. Дарио Фо придобива световна слава.

Дарио Фо, носител на Нобелова награда за литература за 1997 г., присъства на италианското телевизионно предаване "Vieni Via Con Me", проведено в Rai Studios на 29 ноември 2010 г. в Милано, Италия. Снимка: Getty Images

Драматургът умира на 13 октомври 2016 година в Милано, шест месеца след мащабното отбелязване в Италия и в целия свят на 90-годишнината му. 80 театрални компании от цял свят рецитират негови текстове, телевизии отбелязват творчеството му. Но най-важният подарък за него бил откриването на "Архив Франка Раме" във Верона, в чест на покойната му съпруга.

Дарио Фо (вляво) и съпругата му Франка Раме присъстват на представянето на книгата „La Bibbia dei villani“ по време на Международния панаир на книгата в Торино през 2010 г. на 14 май 2010 г. в Торино, Италия. Снимка: Getty Images

В едно интервю Дарио Фо казва: "Почти винаги сънувам Франка - млада и с руси коси. Веднъж я видях като робот, който се кандидатира за кмет на Милано и написах сюрреалистичен разказ. Нещо комично." Докато произнася това, за да бъде смешно, както всички очакват от него, очите му се напълват със сълзи.

Съвместният им живот с Франка е повече от брак и повече от съавторство и партньорство на сцената. Преживели са твърде много заедно, като едно цяло - както написва един журналист по повод откриването на архива, "Дарио и Франка завинаги".

Еми МАРИЯНСКА

Още

КИНО

Трагикомедията "Аз съм твоят човек" триумфира на Германските филмови награди

Още

Пенелопе Крус и Антонио Бандерас представиха комедия за проблемите в света на киното във Венеция

Още

IN MEMORIAM

Джим Кери: Този глупчо не беше глупав. Джери Люис беше неоспорим гений, истинска благословия, връх в комедията!

Още

ГАСТРОЛ

Италианската комедия "Земя, последно повикване" гостува в Сатирата