ВЕЛИКИТЕ РЕЖИСЬОРИ
Човекът, който построи дом за утопии
Режисьорът на "Бурята" в Народния театър и автор на „Айнщайн на плажа“ – Робърт Уилсън, визионерът, който промени изкуството
Автор : / 2328 Прочита 0 Коментара
Робърт Уилсън по време на репетиции на неговата постановка по "Когато ние, мъртвите, се събудим" по Хенрик Ибсен.
Снимка: Getty Images
Легендарният драматург почина в края на юли, но остави след себе си голямо наследство, включително и за България.
Ранни години и път към изкуството
Робърт Уилсън (Robert Wilson) се ражда през 1941 г. в Уейко, Тексас. Израснал в консервативна среда, той още като дете проявява своите различия от останалите - страда от тежък говорен дефект и заеква. Години по-късно ще разкаже как именно опитът да преодолее мълчанието и несигурността в езика го тласка към изкуството.
Изучава бизнес администрация, но съдбата го води към архитектурата и визуалните изкуства.
Уилсън често подчертава, че именно архитектурното мислене е в основата на неговия театър: композицията на пространство, светлина и движение.
Портрет на Робърт Уилсън от 1972 г.
Снимка: Getty Images
Народният театър посреща и Новата 2022 г. с "Бурята" на Робърт Уилсън
Първите спектакли
През 60-те години, вече в Ню Йорк, той създава първите си експериментални спектакли, в които комбинира визуално изкуство, танц, музика и театър.
"The King of Spain" ("Кралят на Испания", 1969) и "The Life and Times of Sigmund Freud" ("Животът и времената на Зигмунд Фройд", 1969) са сред първите му опити да разруши границите на традиционната сцена. През 1971 г. поставя "Deafman Glance" ("Погледът на глухонемия"), създаден съвместно с момчето-глухоням Реймънд Андрюс. Творбата, продължила седем часа без думи, привлича вниманието на Самюъл Бекет, който я определя като "гениална".
Робърт Уилсън през 2008 г. в Ню Йорк на частна прожекция на Man on Wire
Снимка: Getty Images
"Айнщайн на плажа" и световна слава
Истинският пробив настъпва през 1976 г., когато заедно с композитора Филип Глас създава "Einstein on the Beach" ("Айнщайн на плажа").
Петчасовата опера без сюжет, с повтарящи се музикални мотиви и хипнотични образи, предизвиква сензация в Авиньон и по света. Критиците говорят за революция в оперното и театралното изкуство - произведение, което съчетава минимализъм, математическа структура и емоционално въздействие.
Следват грандиозни спектакли като "The Life and Times of Joseph Stalin" ("Животът и времената на Йосиф Сталин", 1973), продължил 12 часа; "the CIVIL warS" ("Гражданските войни", 1984), планиран за Олимпиадата в Лос Анджелис, но останал незавършен; и "Hamletmachine" ("Хамлетмашина", 1986) по Хайнер Мюлер.
През 90-те Уилсън работи по "The Black Rider" ("Черният ездач"), създаден с Уилям Бъроуз и Том Уейтс - мрачна приказка със силна музикална експресия.
Робърт Уилсън и режисьорката Катарина Ото-Бърнстейн на фестивала Берлинале
Снимка: Getty Images
"Бурята" в София - среща на Уилсън на българска сцена
През 2009 г. Робърт Уилсън поставя "The Tempest" ("Бурята") на сцената на Народния театър "Иван Вазов" - събитие, което остава едно от най-паметните за българския театрален живот през последните десетилетия.
Постановката превърна Шекспировата пиеса в зрелище от светлина, жестове и тишина, в което всяка пауза бе заредена със смисъл, а всеки детайл - внимателно изграден в неговия характерен минимализъм.
Робърт Уилсън отново в София месец преди премиерата на "Бурята"
Актьори като Валентин Ганев (Просперо), Захари Бахаров (Калибан), Меглена Караламбова (Гонзало), Владимир Пенев (Алонзо) и Бойка Велкова (Стефано) бяха изведени от рамките на традиционната психологическа игра и поставени в условен, почти ритуален свят. Критиката тогава подчерта, че спектакълът е "урок по театър на образите" и че българската трупа се е справила с едно от най-големите предизвикателства - да влезе в строго кодираната вселена на Уилсън.
Публиката бе разделена - част от зрителите приеха спектакъла като труден, "студен" и абстрактен, докато други го нарекоха "визуален шедьовър, какъвто рядко се вижда у нас".
Снимки: Божидар Марков, официален сайт на Робърт Уилсън
Самият Уилсън в интервю тогава споделя:
"За мен Шекспир е музика. Не ме интересува какво точно казват думите, а как звучат и как светлината танцува около тях." (източник: БНР, 2009 г.)
"Бурята" остана в афиша на Народния театър няколко сезона и бе едно от малкото преки свидетелства за това как геният на Уилсън може да се впише в българската културна среда. Днес мнозина театрални зрители си спомнят за този спектакъл като за рядка среща с истински световен театър в София.
Робърт Уилсън започна репетиции на "Бурята" в Народния театър
Естетика и философия
Уилсън често е наричан "архитект на светлината". За него светлината е равностойна на актьора и текста. В неговите спектакли всяко движение е хореографирано с математическа точност, а тишината е пълноправен елемент от композицията. В интервю за The Guardian той казва:
"Ако премахнете думите, ще видите какво всъщност стои зад тях. Театърът е преди всичко зрително и слухово преживяване."
Снимки: Божидар Марков, официален сайт на Робърт Уилсън
Народният театър води преговори за моноспекакъл на Изабел Юпер в София
Сред по-късните му проекти са "Madama Butterfly" ("Мадам Бътерфлай", 1993) в Париж, "HAMLET: a monologue" ("Хамлет: монолог", 1995) с Ричард Бъртън, "I Was Sitting on My Patio..." ("Седях на верандата си...", 1996), "Mary Said What She Said" ("Мария каза това, което каза", 2019) с Изабел Юпер. Работи също върху адаптации на "The Old Woman" ("Старата жена") по Даниил Хармс и "Mother" ("Майка") по Маяковски.
През 2015 г. поставя "Woyzeck" ("Войцек") на фестивала в Залцбург.
Робърт Уилсън оказва огромно влияние върху поколения творци - от композитори като Филип Глас и Том Уейтс до актьори, сценографи и режисьори по цял свят. Той е носител на "Златен лъв" за цялостно творчество от Венецианското биенале (1993) и множество други отличия.
Режисьорката Катарина Ото-Бърнстейн и Робърт Уилсън на кинофестивала Берлинале
Снимка: Getty Images
Въпреки глобалния си успех, винаги остава верен на убеждението, че театърът е място за въпроси, а не за отговори.
Изабел Юпер ще оглави журито на Венецианския филмов фестивал
В едно от последните си интервюта той казва:
"Не ме интересува дали зрителят разбира всичко. Интересува ме дали вижда, дали чува, дали чувства. Изкуството е преживяване, не обяснение."
Смъртта на Робърт Уилсън през 2025 г. бележи края на една епоха, но оставя след себе си богатство от образи, жестове и светлина. Неговият театър ще остане като свидетелство, че сцената може да бъде едновременно музей, катедрала и лаборатория - пространство, в което човешкото въображение достига до предела на възможното.

