Фотографът Майлс Олдридж се отличава с фантасмагористичен стил и използва ярки до болка цветове. Сравняват го с Фелини и Дали, с Хичкок и Бергман, но тези аналогии само частично са валидни за стила му. Неговата автентичност е очевидна. Майлс Олдридж създава около себе си свой собствен свят, красотата на който го нарежда до големите.

Фотографът Майлс Олдридж
Майлс Олдридж е роден в Лондон през 1964 году. Родителите му са известни в средите на модата и шоубизнеса. Бащата на Майлс, Алън Олдридж е много популярен художник - илюстратор и почитател на рокендрола. Работи като арт директор при такива мега звезди като Елтън Джон, Бийтълс и Ролинг Стоунс. Артистичната атмосфера около бащата на Майлз, естествено, оказва влияние върху бъдещия фотограф. Майката му пък, Лаура Лайънс, е известен модел на Playboy от средата на 70-те.

От ранното си детство Майлс Олдридж бил омагьосан от работата на баща си. Той дълго обичал да разглежда ескизите на Олдридж - старши, когато той работел над обложките на албумите на групите, които се превръщали в легенди. Участие във възпитанието на малкия Майлз взели и бащините му приятели - известният британски фешън фотограф Дейвид Бели и бащата на английския поп арт Едуардо Поалози.

Като тийнейджър Майлс се очертавал като потомствен илюстратор, но навлизайки в материята, усетил, че това занимание няма да може да разкрие изцяло неговия потенциал.

По това време филмите на Фелини провокирали цялото поколение творци на камерата. Олдриж не останал равнодушен към това влияние. Той снимал цветя и залези, експериментирал с различни неочаквани предмети. Веднъж решил да заснеме отворена консервна кутия със сардини, огряна от лъчите на слънцето. И, когато от мириса на риба били привлечени мухи, в сцената Олдридж видял някаква странна реалност - смесица от спомени и лични асоциации

Кариерата на Майлс Олдридж като фотограф стартира доста късно, след 30-тата му годишнина. И можело това така и да не се случи, ако негова приятелка, мечтаеща за кариера на модел, не го помолила да я снима за портфолиото й. Когато момичето занесло материалите в английския Vogue, там веднага се заинтересували от Олдридж. Скоро вече като фешън фотограф той заминава за Ню Йорк. Майлс си спомня, че неговата сестра, също модел, му казала, че според нея всички фотографи са идиоти. Той веднага я парирал, че неговата личност напълно съответства на тази професия.

В снимките на Олдридж има много цветове и блясък. Всяка сцена е изпипана до най-малката подробност. Елемент на случайност практически няма. Снимките на Олдридж привличат вниманието, опияняват, а след като сме ги гледали продължително време, сякаш изпитваме нещо подобно на махмурлук. Олдридж е изградил свой собствен стил, но в същото време не се придържа към едни и същи художествени прийоми.

Моделите на Майлс Олдридж често имат нищо неизразяващи лица, и мнозина смятат това за не особено добра художествена идея. Но така или иначе никой не може по-добре да придаде отсъствието на емоции, както това прави Олдридж.

Примери за снимки на кукленски лица и восъчни погледи е имало и преди него, но в негово изпълнение те са превъзходни. Това е истински фешън, който ще бъде оценен от още не едно поколение, смятат феновете на Олдридж сред критиците.

 Валерия КАЛЧЕВА