ЛИЧНОСТИ ОТ РЕНЕСАНСА
Тя ли е Джокондата?
Има версия, че Мона Лиза на Леонардо е Примадоната на Ренесанса Изабела Д'Есте
Автор : / 6409 Прочита 0 Коментара
Фрагмент от ескиза на Леонардо да Винчи с образа на Изабела
Една красива жена откриваме в картините на Леонардо да Винчи, Рубенс, Рафаело, Андреа Мантеня и Тициан. В Италия е наричана la Primadonna del Rinascimento /прев. Примадоната на Ренесанса/. Става въпрос за Изабела Д'Есте. Жена, която изиграва огромна роля в политиката на Италия и е призната за един от най-големите световни меценати от времето на Ренесанса. Заедно със съпруга си Изабела подпомага много хора на изкуството на своето време.
Портрет на Изабела д'Есте на Рубенс
Незавършен портрет на Изабела д'Есте от Леонардо да Винчи се съхранява в Лувъра, а според много изкуствоведи загадъчната Мона Лиза на Леонардо всъщност е именно Изабела.
Изабела д'Есте / ит. Isabella d'Este/ е родена на 18 май 1474 година във Ферара, в семейството на херцог Ерколе I д'Есте и Леонора Арагонска от Неапол. Херцогът омъжва дъщеря си Изабела, когато тя е едва на 16. Избраникът е маркграфът на Мантуа. Двойката живее в привидно хармоничен брак близо 30 години, макар съпрузите да не се обичат страстно и всеки да има свой живот. Обединяващо звено в брака им била любовта към изкуството.
Маркграфът на Мантуа и съпруг на Изабела Франческо Гонзага
Музата на Ренесанса Изабел Д'Есте умира в родния си град на 13 февруари 1539 година, но образът й остава в десетки портрети на едни от най-знаменитите художници на Ренесанса.
Изабел живее през 15-и век, когато Италия е разделена на множество държавици, управлявани от правоимащи семейства. Едно от тях е семейството, в което еродена - родът Д'Есте. Баща й бил страстен почитател на изкуствата и красотата, и когато се ражда дъщеря му Изабела, той обявил, че тя ще бъде не само красива, но също като него влюбена в Красотата. От малка Изабела растяла със самочувствието на избраница на съдбата.
Родният й град Ферара, разположен в делтата на река По, се славел като икономически преуспяващ район и главна артерия на търговията на полуострова. Ето защо градът живеел под угрозата да бъде завоюван. Израствайки в атмосфера на такава заплаха, Изабела търсела утеха в изкуството и смятала, че то облагородява хората и ги кара да се научат на хармония и мирно съществуване; била твърдо уверена, че изкуството може да служи за мост между отделните народи. Доста напредничави мисли за Средновековието.
Изабела д'Есте. Миниатюра от неизвестен автор
По сведения на съвременници на Изабела Д'Есте, самата тя била много любознателна и се отличавала не само с познания, но и с бърз ум. Още от малка била склонна да прави съждения и да ги "облича" в словесна форма с остър език.
Сестра й Беатриче също била много образована и се славела с голяма красота, но изглеждала безлична до Изабела. Баща им се постарал дъщерите му да сключат изгодни бракове, но заедно с това да имат и сходна духовност със съпрузите си. В този смисъл съпругът на Изабела бил сполучлива находка.
Дж. Амброджио де Предис. Портрет на сестрата на Изабела - Беатриче
Всъщност, в какъв смисъл този брак бил щастлив? Изабела живеела в пълно разбирателство със съпруга си, без страст. Той от своя страна си позволявал да има много любовни увлечения, но публично поставял винаги на първо място съпругата си - издигал я на пиедистал в очите на обществото. До такава степен, че когато отивал на военен поход, оставял управлението на Мантуа в ръцете на Изабела.
Поданиците кръстили Изабела "жената с мъжка душа". Тя носела твърд характер, но същевременно проявявала силно чувство за справедливост. Освен това била истински пацифист - по женски дипломатично бранела херцогството.
Медал с образа на маркрафинята на Мантуа
Единственото й "слабо" място било увлечението й да събира всякакви предмети и произведения на изкуството. Всъщност, вероятно затрупвала дома си с тях, за да подпомага материално авторите им. Изабела се заобикаляла с художници и музиканти, канела ги в дома си, правела скъпи поръчки.
Огромна роля в изграждането на вкуса й към изкуството изиграл съвременникът й - художникът Андреа Мантеня. За жалост, Изабела унищожила портрета си, изработен от Мантеня, защото не се харесала на него, и по този начин той не е стигнал до наши дни.
Запазени са изображения на Изабела Д'Есте в картини на Леонардо, Тициан и Рубенс, както и един бюст на Дж. К. Романо.
Изабел се познавала лично с Леонардо да Винчи. Запознал ги зет й - херцогът на Милано - Лудовико Сфорца.
Лудовико Сфорца - херцог на Милано и зет на Изабела - съпруг на сестра й Беатриче
Изабела била толкова впечатлена от художника, че веднага го поканила да живее в двореца й и пожелала да я нарисува.
Всъщност, през 1499-а година Леонардо успял само да нахвърли един ескиз, който не довършил, защото по свои съображения напуснал Мантуа.
През 2013 година, обаче, в Швейцария е намерен портрет от времето на Леонардо, на който изображението удивително много напомня на "онзи" щрихиран негов портрет на Изабел Д'Есте.
Експерти още не са казали последната си дума по този въпрос, но е много вероятно предположението да се окаже факт.
Картината, открита в Швейцария, за която се предполага, че е портрет на Изабела д'Есте от Леонардо
Каква била Изабела в личния си живот? - Тази страстно влюбена в изкуството жена, не обичала не само мъжа си, но и дъщерите си? Неин любимец бил единствено синът й Федерико. Когато съпругът й умира от сифилис, през 1519-а година, момчето било на 19 и Изабела става регент на сина си. Днес много биографи на Изабела Д'Есте разсъждават по въпроса, защо тя не обичала дъщерите си? - Мнозина предполагат, че Изабела не приемала женско съперничество дори когато то се отнасяло до родните й дъщери.
Вероятно тя придобила тази непримиримост към представителките на пола си още когато за пръв път разбрала, че мъжът й, независимо че държи на нея, непрекъснато й изневерява. Това уронвало достойнството й и Изабела се научила да се държи "на нож" с жените и без причина. Но навремето избухнал един скандал - тя едва ли не ударила шамар на Лукреция Борджия - съпруга на брат й Алфонсо, когато научила, че и тя си има "вземане-даване" с нейния съпруг.
Знаменитата Лукреция Борджия, която Изабела д'Есте открито ненавиждала
В същото време на Изабела се възхищавали крале и императори от цяла Европа. Изабела живяла известно време в Рим, където самият папа Лъв X пожелал да се запознае с нея. Маркграфиня Д'Есте била приета с почести в папските покои.
В дома си във Ферара поддържала кабинет, в който съхранявала прочутите си колекции с картини и други произведения на изкуството. Сред тях имало ценни творби на Перуджино, Кореджо, Лоренцо Коста и други класици на италианската живопис. Изабела била напориста в онова, което иска и срещу огромна цена успяла да се сдобие със "Спящият амур" на Микеланджело. В кабинета й имало много гръцки и римски статуи.
Днес шедьоври от колекциите на Изабела Д'Есте са пръснати в различни музеи и частни колекции по света.
Домът на Изабела д'Есте в Мантуа
Меценатската й активност била наистина завидна за времето си. Но Изабела Д'Есте не подпомагала само изкуството, но и науката и образованието. В дома си в Мантуа - вторият й дом - Изабела открила девическо училище. Това доста смущава биографите й, при положение, че се знае колко пренебрежително се отнасяла към собствените си дъщери?
Истината е, че тази невероятна жена правела всичко за училището, без да търси признателност. Изабела нито веднъж не се сближила с момичетата от училището си, но дала голям житейски шанс на тези момичета, като щедро подпомагала обучението им и поддържала приюта, в който живеят.
Портрет на Изабела д'Есте от Тициан
Изабела Д'Есте остава голяма загадка за изкуствоведите. Съществува версия, че е не по-малко загадъчна от Мона Лиза. Всъщност, че самата тя е Мона Лиза!?! Много вероятно е Джокондата на Леонардо да е именно Изабела Д'Есте, защото тя безспорно е една от най-ярките жени по времето на Леонардо. Личност, която не оставала незабелязана.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}