Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Ретроспектива на най-известния ни маринист Марио Жеков в Националната галерия

МАЙСТОРИ НА МОРСКИЯ ПЕЙЗАЖ

Ретроспектива на най-известния ни маринист Марио Жеков в Националната галерия

Изложбата в Двореца е по повод 120-годишнината от рождението на художника и включва 120 негови творби

Изложба на Марио Жеков (1898 – 1955) (Снимка: Национална галерия Двореца)

Националната галерия - Двореца представя ретроспективна изложба, посветена на 120-годишнината от рождението на Марио Жеков (1898 - 1955) и е поклон пред таланта на една от най-значимите личности в областта на морския пейзаж в българската живопис. Десетилетия наред името му е по-известно в чужбина, отколкото в България.

Изложба на Марио Жеков (1898 – 1955) (Снимка: Национална галерия Двореца)

Марио Жеков е роден на 16 октомври 1898 в Стара Загора. Тук прави и първите си стъпки в света на изкуството. Наставник е вуйчо му - художникът Васил Маринов. През 1917 е мобилизиран и изпратен на фронта. Край Дойран попада в плен. Случайността го изправя пред един френски офицер, който го съветва да учи живопис във Франция. През есента на 1918 постъпва в Държавното художествено-индустриално училище в София (днешната Национална художествена академия), което през следващата година напуска. През лятото на 1921 е готов да изпълни парижката си мечта. Заминава за Цариград с намерение да се качи на кораб за Франция, но спестените пари се оказват твърде малко. Оставайки в Истанбул, създава десетки рисунки и акварели, които ще бъдат първите крачки към бъдещето му на маринист.

Изложба на Марио Жеков (1898 – 1955) (Снимка: Национална галерия Двореца)

В края на пролетта на 1924 Марио Жеков пристига във Франция. През есента започва да посещава Рисувалното училище в Париж. Няколко малки гваша, акварели и рисунки от това време ясно разкриват борещите се у него влияния на художествените процеси, с които се среща в изложбените зали на френската столица. За да се издържа, през есента той постъпва на работа в едно парижко художествено студио, а в началото на 1925 е поканен в известната по онова време Централна компания за живопис и декорация, изпълнявайки възлагания за нейните филиали в Париж и Ница. Съзнателно избира повечето служебни поръчки за Ница, за да рисува морето. Тук открива живописната магия на Матис и фовистите.

Изложба на Марио Жеков (1898 – 1955) (Снимка: Национална галерия Двореца)

През есента на 1926 художникът се завръща в България. След кратък престой в родния си град заминава за Черноморието. Сред скалите и самотните плажове на Созопол и Несебър той пресъздава безкрайните превъплъщения на морето, светлината и движението на водата.

Между 1933 и 1936 Марио Жеков работи епизодично като художник в Пловдивския театър. От тези години са пейзажите му от Стария град, а свободните месеци са отделени за Черноморието. Той е пленерист в буквалния смисъл на понятието. Често търси различни гледни точки към местата, които са го впечатлили. С част от тези произведения открива през 1934 изложба в София. Приета с възхита от критика, колеги и публика, тя го утвърждава сред безспорните майстори на морския пейзаж. Популярността му расте, илюстрованите списания печатат репродукции на негови картини, издатели ги включват в луксозните си календари.

През 1936 Марио Жеков заминава за Далмация. В Дубровник рисува най-значимите си произведения. Този град като че ли е създаден за неговата живопис. Тук ярко се проявява усещането му за цвят, светлина и артистичност. Палитрата му е богата и светла, живописта влиза в хармония с емоцията и артистичната му страст. Негови картини се излагат в редица хърватски градове. Възторженият им прием провокира самостоятелни изложби в Белград, Загреб, Будапеща и Букурещ.

След завръщането си в родината се установява в София и устройва малко ателие. Използва го рядко, между пътуванията си до морето, Рила и добруджанското крайбрежие. През 1941 заминава за Гърция, посещава Охрид. Навсякъде търси и открива живописния еквивалент на неповторимата атмосфера.

Обществено-политическите промени в България след 1944 подлагат на изпитание свободолюбивия му характер. През тези смутни години художникът намира усамотение отново над разбиващите се в скалите вълни на морето. След 1948-1949 живописта му губи, в известна степен, богатството си на нюанси. През следващите години, паралелно с пейзажите от страната и Черноморието, той работи в областта на сценографията и пространственото оформление. С основаването на Държавно стопанско предприятие "Балкантурист" той е сред най-активните фигури в рекламната сфера.

В ретроспективната експозиция са включени 120 творби от фондовете на художествените галерии в Стара Загора, Пловдив, Бургас, Сливен, Варна, Казанлък, Добрич, Националната галерия, Софийската градска художествена галерия и частни колекции.

Проф. д-р Марин Добрев, директор на ХГ Стара Загора 

Коментирай 0

1/1

Изложба на Марио Жеков (1898 – 1955) (Снимка: Национална галерия Двореца)

Изложба на Марио Жеков (1898 – 1955) (Снимка: Национална галерия Двореца)

Изложба на Марио Жеков (1898 – 1955) (Снимка: Национална галерия Двореца)

Изложба на Марио Жеков (1898 – 1955) (Снимка: Национална галерия Двореца)

Календар

Препоръчваме ви

Среща с живописните творби на Никола Танев

Избраните произведения от колекцията на Красимир Дачев се представят за първи път пред публика

Музейни турове в Квадрат 500

Темата на 19 октомври е: "Притегателни и обичайни. Жената в творчеството на европейски графици от XIX и XX век"

Тиеполо - най-добрият художник от Венеция

Галерия "Staatsgalerie" в Щутгарт представя цялото творчеството на художника по повод 250-годишнината от смъртта му

Индийски художник създава удивителен 3D-арт

Сушант Сушил Ране обикновено работи с маркери и моливи и губи за създаването на една рисунка не повече от ден

Защо Карл Брюлов e нарисувал и себе си сред жертвите на изпепеления Помпей?

Сред ужаса на тълпата в картината му "Последният ден на Помпей" е и любимата му Юлия

Усмивката на "Мона Лиза" се завръща още по-ясна и тайнствена

Емблематичният шедьовър на Леонардо да Винчи е зад ново изключително прозрачно стъкло в Лувъра, което оставя впечатлението, че си много по-близо до нея