РАКУРСИ
Лошо зрение ли е причина за шедьоврите им?
Според офталмолози, гениалните им автори страдали от зрителни дефекти
Редактор : / 6429 Прочита 0 Коментара
"Японско мостче" на Клод Моне /1918-1924 г./
Любопитно изследване на офталмолози установило, че много шедьоври на изобразителното изкуство са плод на... лошото зрение на авторите им. Особеностите на стила и предаването на цветовете, били следствие от зрителни патологии, твърдят те. Факт, че Рембранд, Ван Гог, Моне, Дега, Ел Греко и др. художници, са имали сериозни проблеми със зрението. Но те ли са причината за техните шедьоври?
Дега изложил своя скулптура един-единствен път
Специалистите, които се заели с това изследване обясняват, че способността на човека да възприема пространството в три измерения се обуславя от т.нар. стереоскопичност на зрението.
За да изобразят 3-измерното пространство върху една плоскост, обаче, каквато е платното, художниците използвали монокулярно зрение, като закриват едното си око. А монокулярността може да бъде патологична, твърдят лекарите.
Невробиолози от Харвардския медицински колеж сравнили 36 автопортрета на Рембранд, и стигнали до извода, че очите на художника в тях са... кривогледи? Едното око е "на фокус" - гледа зрителя, а другото - малко встрани?..
Автопортрети на Рембранд от 1629 г. и 1634 г.
Според изследователите, ако само едното око гледа "на фокус", това говори за неразвито стереоскопично зрение.
Автопортрет на Рембранд от 1658 г.
Френският импресионист Клод Моне страдал от катаракта. Според офталмолозите, именно този дефект на зрението му направил по-меки линиите и цветовете в картините му.
"Японско мостче" на Клод Моне, 1899 г.
Клод Моне изгаря картините, които искат да му вземат кредиторите
Нещо повече, хронологично проследяване на работите на Моне, красноречиво говорели как се е развивала болестта.
При катарактата зрението започва да се замъглавя като през целофанова обвивка, обясняват лекарите.
С времето болният от катаракта загубва способността си да вижда студените тонове.
И наистина - сивите и сините цветове в картините на Моне постепенно стават жълти и кафяви.
"Именно в жълто-кафяво виждат света, страдащите от катаракта", отбелязват специалистите.
Преобладаването на жълтия цвят е характерно и за картините на Винсент ван Гог.
Ван Гог, горе - "Пшенично поле с врани", долу - "Корени и стволове", 1890 г.
Учените изразяват предположението, че тази особеност на цветовъзприемането при него се е появила вследствие на употребата на лекарства за епилепсията, от която страдал.
В състава на предписаното му лекарство имало отровна билка, чието предозиране водело до дефект в зрението.
То се изразявало в емоционално предпочитание към жълтия цвят, и си има медицинско име - ксантопсия.
"Спалня в Арл" на Ван Гог, 1888 г.
При Ван Гог, предполагат лекарите, е повлиял и друг фактор, като пристрастяването му към абсента. Алкалоидите в това "дяволско" питие засилвали тройно възприятието на жълтия цвят.
Австралийски нерохирург твърди, че Моне, Реноар, Сезан, Дега, Писаро и Матис, ги обединява един общ проблем - късогледството.
Именно този дефект на зрението бил причината за особената мекота на линиите и ярките цветове в картините им.
Едгар Дега. Вляво - "Къпеща се девойка"/ 1885 г./, вдясно - "Утринен тоалет" /1884-1886 г. /
Офталмолозите стигат също така до извода, че Едгар Дега страдал от прогресивно влошаване на зрението, и затова в последните 30 години от живота си по-често рисувал с пастели, фигурите в платната му ставали все по-крупни, а линиите - все по-енергични и експресивни.
Едгар Дега, "Сини танцьорки" /1897 г./
Признаци на късогледство и астигматизъм специалистите намират и в работите на Ел Греко.
Ел Греко. От ляво на дясно: "Поклонение на пастирите" /1612-1614 г./, "Света троица" /1577 г./, "Сваляне на дрехите на Христос" /1577-1579 г./
За астигматизма /в прев. "не точка"/ е характерно нещо като удължаване на образа. Маниерът на рисуване на Ел Греко бил типично доказателство за това - в неговите картини преобладават "продълговатите" фигури - като "разтегнати в криво огледало".
"Лаокоон" на Ел Греко /1610-1614 г./
Особено интересно е наблюдението на изследователите върху творчеството на английския художник Франсис Бейкън.
Обезобразените лица и деформираните до неузнаваемост лица в картините на експресиониста, навело лекарите на предположението, че Бейкън е страдал от дисморфопсия - болест, при която зрението изкривява формите и размерите на видимите предмети.
Франсис Бейкън. Горе - три етюда към фигурите в подножието на Разпятието" /1944 г./ ; долу - "В памет на Джордж Дайър" /1971 г. /
Изкуствоведите, разбира се, се отнасят скептично към подобни разсъждения, защото те излизат излизат извън периметъра на културологията и нямат нищо общо с въпросите, свързани с естетиката на отделните направления в изобразителното изкуство, и с характерния авторски стил на отделните художници.
Еми МАРИЯНСКА
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}