Художественият свят на Чавдар Петров се явява съществен акцент в панорамата на съвременното българско изкуство. Изложба включва творби, създадени през настоящата година, които отразяват един много съкровен аспект от артистичната същност на автора - детската възхита от съприкосновението със звездното небе, прераснала впоследствие в пълнокръвен и неизчерпаем източник на творческо вдъхновение.

В своите спомени художникът изповядва: "От малък обичам да гледам луната. Спомням си как на село лятно време спяхме навън. Баба и дядо постилаха рогозките, върху тях чергите, и всички лягахме. Нас децата ни слагаха по средата. Кучетата и котките също бяха покрай нас. Аз гледах небето, звездите, слушах песента на щурците и мечтаех за много неща. Но най-хубаво ми беше, когато изгрее луната. Когато е пълнолуние, нощите стават вълшебни. Светлината, хвърлените сенки придават една приказност на цялата природа. Не обичам да спя на спуснати щори и пердета. Продължавам да гледам небосклона, луната и звездите!"

Лунна нощ II, 2018/Moonlit Night II, 2018, Чавдар Петров (Снимка: Национална галерия)

Картините са отражение на творческата вглъбеност, в която рефлектира животворната пулсация на досега с магията и очарованието на природата. Те съграждат отчетлив контрапункт на ежедневните възприятия, като превеждат зрителя отвъд патината на житейските наслоявания. Изграден е въздействащ формален регистър, овеществяващ импулсите от досега с изконното. Творбите съграждат своеобразен лабиринт, в който са споени в неделимо единство посланията, творческите търсения и чистата наслада от съприкосновението с художественото градиво. В картините си Чавдар Петров постига богата ритмика както във формално-пластичен, така и в идейно-емоционален аспект.

Взаимодействието между линията и баграта формира своеобразна координатна система, организираща пулсациите на живописната материя. Авторът разгръща търсенията си на границата между фигуративно и абстрактно, където открива свое автономно артистично пространство. В тази територия се откроява структуроопределящата роля на линията, която извежда композиционния градеж. Багреният строй на платната обхваща целия регистър от сдържаното монохромие до категоричните контрастни съпоставки.

Впечатляващата спонтанност в платната е породена от остротата и отчетливата пулсация на експресивния артистичен жест, родеещ се с директното въздействие на музикално произведение. Сякаш всяка картина овеществява активните процеси, протичащи в самия център на артистичната вселена на художника. Макар и подведени под различен тематичен ключ, те носят усещането за неотменния ритъм на речния ход, който се явява знаков за цялостния възглед на автора.

В продължение на четири десетилетия с непоколебима последователност Чавдар Петров отстоява своето творческо верую, формирайки мощен контрапункт на всичко конвертируемо и конюнктурно, на безпринципния компромис с високите естетически стойности. Зареден с несекваща съзидателна енергия и запазващ чистотата на творческия си взор, той продължава съграждането на своя автономен артистичен свят.

Експозицията може да бъде разгледана до 4 ноември 2018 г.