ДУХОВНОСТ И ИЗКУСТВО
"Градинa на духовността. Св. гора и българското изкуство от първата половина на ХХ век" в Градската галерия
Вернисаж на 11 ноември от 17:00 часа в Софийска градска художествена галерия
Редактор : / 1360 Прочита 0 Коментара
Цанко Лавренов – Църквата на манастира „Зограф“, 1943, ГХГ – Пловдив
Екипът, подготвил изложбата, която ще продължи до 14 февруари: Аделина Филева, Любен Домозетски, Неда Живкова, Светла Георгиева, Николета Гологанова.
"Градина на духовността" представя Света гора, нейните манастири и художествено наследство, видяни през погледа на български художници от първата половина на ХХ век.
Дечко Узунов – Светогорски ктитори, 1927, Национална галерия
Цанко Лавренов – Зографският манастир в Света Гора, 1936, ГХГ – Пловдив
Сред тях са Иван Лазаров, Дечко Узунов, Васил Захариев, Цанко Лавренов, Константин Щъркелов и др. Пътували до Атонския полуостров по една или друга причина, всеки от тях пресъздава по свой начин различни впечатления от съприкосновението си с манастирите и със старините на Атон, с живота на монасите и със съхранено богато художествено наследство.
Погледнато по-общо, в контекста на българското изкуство от първата половина на миналия век, представянето на Света гора се оформя и като тема, която отразява някои от важните посоки в художественото развитие у нас през този период. На първо място това е вниманието към старините, към старото изкуство и към християнското наследство, интерес, който силно повлиява върху формирането на българския модернизъм и на движението родно изкуство.
Иван Пенков – Отец Паисий, 1932, ХГ – Стара Загора
Представите за видения, чудеса и светци, за църкви и старини ангажират въображението на автори като Иван Милев и Иван Пенков, чиито произведения също са включени в изложбата. Още една посока в българското изкуство, която се отразява в представите за Света гора, е темата за историята и за формирането на национално съзнание.
Изложбата включва разнообразни произведения - светогорски възрожденски щампи, копия на стенописи, рисунки и проекти, живописни и графични творби, пресъздаващи изгледи от Света гора. Събирането на всички тези светогорски произведения дава поглед към съществени стъпки в развитието на българското изкуство от първата половина на ХХ век, представя значими автори.
Иван Лазаров – Всенощно бдение, 1928 – 1929, частна колекция
Васил Захариев – Изглед от Света Гора, 1937, Исторически музей - Самоков
В експозицията ще бъде представено и копието на прочутата чудотворна Фануилска икона на св. Георги, дело на Цанко Лавренов и съхранявана днес в пловдивския храм "Св. Цар Борис Покръстител". Включените в изложбата архивни материали и исторически сведения дават възможност за проследяването на една документална линия и опознаване на историята на Света гора и нейните проучвания. Това се допълва и от представените в изложбата филми.
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fpalitra%2Fgradina-na-duhovnostta-sv-gora-i-balgarskoto-izkustvo-ot-parvata-polovina-na-hh-vek-v-gradskata-galeriya&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2020%2F11%2F09%2F2111943%2F768x432.jpg%3F_%3D1604930248&description="Градинa на духовността. Св. гора и българското изкуство от първата половина на ХХ век" в Градската галерия', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}