Кой и с каква цел изполва гърленото пеене?

Чували ли сте такова пеене, което сякаш отеква в съзнанието и го обема многозвучно? - Това е т.нар. гърлено пеене - особена техника, която съчетава основния тон с обертонове, и така се получава едно особено звучене. Някои майстори на гърленото пеене могат да използват едновременно три, четири и дори пет ноти. Кой и защо пее така? - Някои народи го използват ритуално, а при други то е музикална традиция, която е част от народния фолклор.

Гърленото пеене било особено разпространено при някогашните тюркски и монголски племена. Оттам е наследено в традициите на казаците, киргизите, ялтайците, якутите, бурятите, чукчите и мн. други народи.

Гърленото пеене е неотменна част от ритуала на тибетското богослужение.

Голяма част от будистките молитви се изпяват

То може да се чуе и в Африка, и в Сардиния, и в Япония.

Според една от легендите за възникването му, млад отшелник се научил да пее гърлено, имитирайки вятъра, ехото и хриповете на камилите.

Всъщност, това описание много точно казва едно - че гърленото пеене е звукоподражание на звуци от природата. Използвали са го още древните ловци, когато искали да привлекат дивеча.

Изпълнители на гърлено пеене в Окинава, 1904 г.

С времето това пеене се усъвършенствало и все повече се превръщало в изкуство.

Някои певци от този стил пеят гърлено под музикален и танцов съпровод.

По какво гърлените песни се различават от другите? Ами, не всички мелодии се поддават на нотопис, но колкото и да изглежда чудно - съществуват партитури и за гърлено пеене.

Традицията на гърленото пеене при някои народи е пряко свързана с шаманизма. Особено при древните северни народи.

Монотонните звуци помагали на шамана да влезе в състояние на транс, а също така влияели положително и на болните, които очакват изцеление.

Гърленото пеене е неизменна част от шаманските ритуали

В Тибет гърленото пеене се практикува и в момента. С гърлено пеене се четат много от будистките молитви. Бъдещите монаси дори са обучавани на такова пеене.

При алтайците пък то се използва при изпълнението на народни епически сказания. То някак допълва разказа и завладява слушателите.

Едно трябва да се подчертае - че в древността са смятали гърленото пеене за дар Свише и изпълнителите му са били считани за избраници, докато днес певците се обучават на него.

И все пак, казват някои, дори да се научиш да пееш гърлено, това пеене не е за всеки.

Според познавачи, то представлява голямо физическо напрежение и определено не се перпоръчва на жени. Макар че и това правило си има изключения - при някои африкански племена гърленото пеене е "женска работа".

В съвремието ни има опити гърленото пеене да се съчетае с други музикални стилове, като кънтри, джаз и електронна музика.

Но най-широкото му разпространение е при т.нар. духовни практики, като курсовете по медитация и йога.

Определено можем да заключим, че древната традиция на гърленото пеене не само че не е отмряла, но трайно се е превърнала в неотменима част от световното културно наследство.

Еми МАРИЯНСКА