Крепостта между Златоград и Неделино е притежавала важно място в отбраната на тази част от Родопите през късната Античност, посочва проф. Николай Овчаров в коментар по повод приключилите в началото на ноември археологическите разкопки на ранновизантийската крепост на връх Света Неделя между Златоград и Неделино, извършени от него и д-р Николай Бояджиев.

Крепостта на връх Света Неделя е важен щрих в изучаването на този български край, проведените разкопки разширяват представата ни за неговата древна история, коментира проф. Овчаров, цитиран от БТА.

Приключиха археологически разкопки на крепостта на вр. Света Неделя между Златоград и Неделино. Снимка: Проф. Николай Овчаров/БТА

Още

Разкриха кула и контурите на ранновизантийската крепост на вр. Св. Неделя край Златоград

Данните, с които археолозите разполагат преди разкопките, са свързани с преданията за гибелта на укрепения манастир на вр. Света Неделя по време на османското нашествие и находките, намерени на върха при строежа на параклис през 1916 г.

При градежа на храма са открити останки от зидове, питоси (глинени делви) и изкопан в скалата кладенец на дълбочина около 17 метра. Такива кладенци досега не са регистрирани в Източните и Средните Родопи, допълва проф. Овчаров. Според него водоснабдителното съоръжение се създадено още в древността.

При археологически разкопки на крепостта на вр. Света Неделя край Златоград бяха разкрити останки от кула. Снимка: Проф. Николай Овчаров/БТА

Още

Археолози разкриват край Златоград древна крепост с най-дълбокия кладенец в Родопите

След приключилите разкопки на вр. Света Неделя археолозите датират крепостта като късноантична, издигната вероятно по време на амбициозната строителна програма на Юстиниан I Велики (528-567). Краткото време на разкопките и застрояването на хълма в ново време даваха ограничени възможности за проучвания, но все пак стана ясно, че това укрепление е било с изцяло военни функции, посочва проф. Овчаров.

Той допълва, че от укреплението днес са запазени останките от една четвъртита кула и части от крепостната стена, градена от ломени камъни, свързани със здрав хоросан. Предполага се, че тя е била висока 7-8 м, а от издигалата се на около 15 м височина кула стражите са имали обзор на десетки километри наоколо. В нея е пребивавал малък гарнизон от войници, които са поддържали в порядък фортификационните съоръжения и складове с храни, обяснява проф. Овчаров.

Глинен питос, открит при разкопки на вр. Света Неделя край Златоград. Снимка: Проф. Николай Овчаров/БТА

Според него разкритията в крепостта допълват и разширяват знанията ни за живота на хората в Източните и Средните Родопи през късноантичния и ранновизантийски период (IV-VI век).

Малката стражева твърдина е пазела пътищата между двата дяла на Великата планина, по мнение на археолога.

Още

Възобновиха проучването на Късноантичната крепост и средновековен град Вердица

Още

Възобновиха проучването на Късноантичната крепост и средновековен град Вердица

Още

Две селища от късножелязната епоха бяха открити край сливенското село Глуфишево

Още

Представителни предмети от ХІІІ-ХІV век бяха открити при археологическия обект Кокалянски Урвич

Още

Два християнски храма разкриха археолозите при крепостта край село Храстово

Още

Ценна археологическа находка е намерена при разкопки в античната крепост Алмус в Лом

Още

Проф. Николай Овчаров: Казанлък е в челните места в страната по културно-историческия туризъм

Още

Храмът на тракийския конник най-сетне разкри тайната си: Проф. Николай Овчаров обяви финала на археологическия сезон на Перперикон

Още

Проф. Николай Овчаров показва разкритията от Татул от птичи поглед

Още

Проф. Николай Овчаров между Мачу Пикчу и Перперикон в Боливия и Перу