ГОЛЕМИТЕ СВЕТОВНИ РЕЖИСЬОРИ
Артър Пен - от часовникарското ателие до "Бони и Клайд"
Един от най-големите световни режисьори се ражда на 27 септември 1922 г. и си отива от този свят на 28 септември 2010 г. в Манхатън, 88 години по-късно
Автор : / 1959 Прочита 0 Коментара
Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg/Снимки: Getty Images
"Знаеш ли, не би могъл да преминеш през Втората световна война с всички тези глупости, че Русия е била съюзник и след това е голямото черно чудовище. Беше абсурдно време. Периодът на маккартизма беше унизителен, дълбоко унизителен.
Когато най-накрая направих Mickey One, това беше отхвърляне на страха, който обхвана свободните хора до точката, в която те се страхуваха да говорят. Просто ме изуми, наистина ме удиви. Искам да кажа, че не беше нещо като това, за което си мислехме, че се борим", коментира режисьорът в интервю.
Един от най-големите световни режисьори Артър Пен се ражда на 27 септември 1922 г. и си отива от този свят на 28 септември 2010 г. в Манхатън - 88 години по-късно в Манхатън.
Режисьорът, който прави своеобразна революция с филма си "Бони и Клайд", е сред най-популярните американски режисьори от 1960-те и 1970-те години. Номиниран е три пъти за награда "Оскар" за най-добър режисьор. Сред останалите популярни заглавия, излезли под неговото име са биографичната драма "Чудотворецът" (1962) с Ан Банкрофт, сюрреалистичната драма "Мики едно" (1965) с Уорън Бийти, трагикомедията "Ресторантът на Алис" (1969), уестърнът "Малък голям човек" (1970) с Дъстин Хофман и Фей Дънауей и високо акламираният криминален трилър "Нощни действия" (1975) с Джийн Хекман.
Успоредно с филмовата си кариера, Пен е активен и на театралната сцена, режисирайки 15 постановки на Бродуей в периода 1956-2004 година.
Пен е роден в руско еврейски семейство в Филаделфия, Пенсилвания, син на Соня (Грийнбърг), медицинска сестра, и Хари Пен, часовникар. Той е по-малкият брат на Ървинг Пен, който е успешен моден фотограф.
Той е малко момче, когато родителите му се разделят. На 19-годишна възраст постъпва в армията и е разпределен във Великобритания по време на Втората световна война. Там започва интересът му към театъра. Пен режисира и участва във войнишки спектакли. След войната посещава колежа "Black Mountain" в Северна Каролина.
В началото и средата на 1950-те години Артър Пен режисира множество телевизионни продукции, създавайки си име в средите, което го довежда до дебюта му като режисьор на пълнометражен филм - уестърнът "Револвер в лявата ръка" (1958) с участието на Пол Нюман в главната роля.
Пен е роден в руско еврейско семейство във Филаделфия, Пенсилвания, син на Соня (Гринбърг), медицинска сестра, и Хари Пен, часовникар. Той е по-малкият брат на Ървинг Пен успешният моден фотограф. През ранните си години той живее с майка си, след като тя се развежда с баща му. След известно време той се връща при болния си баща, и ръководи часовникарското му ателие. На 19, той е призован в армията на Съединените щати по време на Втората световна война (1943-1946), като служи като пехотинец.
Артър Пен (Снимка: Getty Images)
Докато живее във Великобритания, той започва да се интересува от театър. Започва да режисира и да участва в предавания за войниците в Англия по това време. Докато Пен израства, той започва да се интересува все повече от кино. Особено значение върху него оказва филмът на Орсън Уелс "Гражданин Кейн". По-късно той посещава Black Mountain College в Северна Каролина и участва в документалния филм Fully Awake за колежа.
След като си спечелва име на режисьор на добри телевизионни драми, Пен прави своя пълнометражен дебют с "Револвер в лявата ръка" - The Left Handed Gun (1958) за Warner Brothers. Това е разказ на легендата за Били Хлапето. Ролята е изпълнена от Пол Нюман. Първоначално тя е предназначена за Джеймс Дийн. Продукцията е завършена само за 23 дни, но Warner Brothers прередактират филма против негово желание с нов край, който той не одобрява. Филмът се проваля при излизането си в Америка, но е добре прието в Европа.
Вторият филм на Пен е "Чудотворецът" - The Miracle Worker (1962), историята на борбата на Ан Съливан да научи сляпата и глуха Хелън Келър как да общува. Той печели две награди "Оскар" за главните роли на Ан Банкрофт и Пати Дюк . Пен печели награда "Тони" за режисурата на дебюта на Банкрофт в първата бродуейска постановка на драматурга Гибсън "Двама на люлката".
Пен започва да работи по "Влакът във Франция" през юни и август 1963 г., когато звездата Бърт Ланкастър призовава Джон Франкенхаймър да поеме филма.
През 1965 г. Пен режисира "Мики едно" - Mickey One. Силно повлиян от френската нова вълна, това е история на стендъп комик, изигран от Уорън Бийти, бягащ от зловещи сили. През 2010 г. Пен коментира: "Знаеш ли, не би могъл да преминеш през Втората световна война с всички тези глупости, че Русия е била съюзник и след това е голямото черно чудовище. Беше абсурдно време. Периодът на маккартизма беше унизителен, дълбоко унизителен. Когато най-накрая направих Mickey One, това беше отхвърляне на страха, който обхвана свободните хора до точката, в която те се страхуваха да говорят. Просто ме изуми, наистина ме удиви. Искам да кажа, че не беше нещо като това, за което си мислехме, че се борим."
Пен разсъждава върху живота и кариерата си, включително връзката си с Алджър Хис:
"...През този период (Mickey One) срещнах Алджър Хис и станахме много близки приятели. Всъщност Алджър се ожени тук, в моя апартамент. И така станах по-скоро ученик на Хис, отколкото знаех какво да правя, честно казано."
Следващият филм на Пен е "Преследването" - The Chase (1966), трилър, проследяващ събития в малък корумпиран южен град в деня, в който избягал каторжник, изигран от Робърт Редфорд, се завръща. Въпреки че не постига голям успех, The Chase все пак улавя настроението на бурните времена, приказка за "състоянието на нацията", за расизъм, корупция и насилие, ендемични в американското общество. Също същата година той режисира сценичната версия на трилъра Wait Until Dark с участието на Лий Ремик и Робърт Дювал.
Той отново работи с Уорън Бийти във гангстерския филм "Бони и Клайд" (1967). Филмът се превърна в световен феномен. Той е силно повлиян от френската нова вълна и прави огромно впечатление на по-младото поколение режисьори.
Има силно израждане в поджанра "любов в бягство" след Бони и Клайд, достигайки връх с Badlands (1973). Бийти му дава 10% от потенциалните печалби на филма преди началото на продукцията и Пен спечелва за филма над 2 милиона долара.
По времето, когато завършва "Бони и Клайд", Пен живеел в Стокбридж, Масачузетс. Чува история за голям инцидент с боклук, който се е случил в града преди две години. Той се свързва с Арло Гътри, получил разрешение да адаптира песента си "Alice's Restaurant Massacree" във филм и осигурява участието му, както и на няколко други жители на Стокбридж, докато снима на доста от местата, където са се случили истинските събития. Филмът "Ресторантът на Алис" излиза през 1969 г. Следващият му филм е "Голям малък човек" (Little Big Man - 1970), разказ за "рошаво куче" , за живота на бял човек, изигран от Дъстин Хофман, който е осиновен в племето шайени.
През 1973 г. Пен предоставя сегмент за промоционален филм за Олимпиадата, озаглавен Visions of Eight , заедно с няколко други големи режисьори като Джон Шлезингър и Милош Форман . Следващият му филм е "Нощни действия" - Night Moves (1975) за частен детектив, изигран от Джийн Хакман, по следите на беглец. Следва "По Мисури" (The Missouri Breaks - 1976), ексцентрична история за конокрадец, Джак Никълсън, който се изправя срещу "ловец на глави", изигран от Марлон Брандо.
През 80-те години на миналия век кариерата на Пен започва да губи инерцията си сред критиците и публиката. "Четири приятели" (1981) е травмиращ поглед назад към 60-те години на миналия век. "Мишена" - Target (1985) е мейнстрийм трилър, който събира отново режисьора с Джийн Хакман, а Dead of Winter (1987) пък е хорър/трилър. Впоследствие Пен се връща на работа в телевизията, включително като изпълнителен продуцент на криминалния сериал "Закон и ред".
Пен е във връзка с Йейлския университет, като от време на време преподава там.
През 1955 г. се жени за актрисата Пеги Маурър. Те имат две деца: син Матю Пен и дъщеря Моли Пен.
През юли 2010 г. Пен издъхва в Манхатън на 28 септември 2010 г., ден след 88-ия си рожден ден от застойна сърдечна недостатъчност .
"Бони и Клайд"
Плакат на "Бони и Клайд" реж. Артър Пен
Един от най-важните филми на 60-те години, "Бони и Клайд" е замислен от сценаристите Дейвид Нюман и Робърт Бентън като метафора на Америка през онази епоха, пресъздавайки не духа на Америка от 30-те.
Произведението показва криминалните приключения на любовната двойка Бони и Клайд, действително съществували през времето на Голямата депресия в САЩ през 1930-те години. Разчупвайки много табута в киноиндустрията, филмът придобива култов статус, превръщайки се в еталон за настъпващата нова ера в Холивуд.
Силно повлияни от френската Нова вълна, сценаристите се обръщат с тази така специфично американска тематика и към Франсоа Трюфо, и към Жан-Люк Годар, докато проектът не привлича вниманието на Уорън Бийти, който решава освен да изиграе главната роля също и да продуцира филма.
Плакат на "Бони и Клайд" реж. Артър Пен
Брилянтно режисиран от Артър Пен, филмът оказва силно въздействие върху младата публика от онези години, пресъздавайки конфликта между личните импулси и потискаща обществена мрежа на контрол.
Въпреки негативните публикации - най-вече заради енергичното съчетание на насилие и хумор, и недвусмислените сексуални и анархистични сцени, филмът все пак печели сериозната сума от 30 млн. долара за първата година след премиерата си.
"Малък голям човек"
"Малък голям човек" е уестърн, режисиран от Артър Пен по романа от 1964 г. "Малкият голям човек" от Томас Бергер. Филмът обхваща няколко литературни/филмови жанра, включително комедия, драма и приключение. Става въпрос за бяло мъжко дете, отгледано от племето Шайен през 19 век. Филмът се занимава до голяма степен с противопоставянето на живота на американските заселници и Коренните американци в течение на живота на на момчето. Звезди в него са Дъстин Хофман, Шеф Дан Джордж, Фей Данауей, Мартин Балсам, Джеф Кори и Ричард Мълиган.
Плакат на "Малък голям човек" реж. Артър Пен
"Малък голям човек" е ревизионистки уестърн: Индианците са изобразени със съчувствие, а Кавалерията на САЩ са злодеите. Използвани са елементи на сатира и трагедия.
"Малък голям човек" е и филм, косвено протестиращ срещу войната във Виетнам.
През 2014 г. "Малък голям човек" е обявен за "културно, исторически или естетически значимо" събитие от Библиотеката на Конгреса и избран за съхранение в Национален филмов регистър.
До смъртта си през 2010 г. Артър Пен е номиниран за три академични награди за Най-добър режисьор, за BAFTA, "Златен глобус", две Еми и две Награди на режисьорската гилдия на Америка. Той е получил няколко почетни отличия, включително Почетна "Златна мечка", Награда Тони и награда Акира Куросава на Международен филмов фестивал в Сан Франциско.
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Flitsa%2Fartar-pen-ot-chasovnikarskoto-atelie-do-boni-i-klayd&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2022%2F09%2F30%2F2403846%2F768x432.jpg%3F_%3D1664708453&description=Артър Пен - от часовникарското ателие до "Бони и Клайд"', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}