Най-новият филм на творческото дуо Джеки Стоев и Никола Бошнаков "Аврора" бе представен с гала премиера на 30-ия София Филм Фест в кино "Люмиер" при пълна зала.

Както обикновено Джеки, известен с чувството си за хумор, обеща награди за зрителите, които ще останат до края на прожекцията. Разбира се, всички останаха, и ръкопляскаха. Някои - с малко смесени чувства, защото този филм оставя горчиво усещане и трябва малко да "преседи" в съзнанието, за да го осмислиш.

Брено Плачидо и Константина Георгиева, в главните роли във филма "Аврора" Снимка: София Филм Фест

На първо четене изглежда като саркастична критика на нашенския ранен соц, но всъщност е една по-широкообхватна метафора на всички "пробити" идеологии. Авторите на филма, съзнателно или не, са успели да направят едно по-мащабно обобщение - че изглежда всяка революция достига в условията на реализация до своето "макетно" състояние.

То е бутафорно и безсъдържателно, и от дистанцията на времето буди смях, но истината е, че е съсипало съдбите на не малко хора.

Франко Неро в кадър от филма "Аврора" Снимка: София Филм Фест

"Идейното" преекспониране води до хаотично преследвачество на невинни хора и често се превръща в лична вендета, замаскирана като "национална и идеологическа сигурност".

Прости, амбициозни и злопаметни хора, сдобили се с власт, практикуват репресии в различни уродливи форми и налагат някакъв "законен" реваншизъм, който остава безнаказан. Жертвите му не разполагат с никакви други средства за самоозащита или съпротива, освен примирението.

Режисьорите на филма "Аврора" Георги Стоев и Никола Бошнаков

Този филм не трябва да се гледа буквално, макар заглавието му да ни отвежда там, където според историческите факти именно халосният изстрел на крайцера "Аврора" дава сигнал за щурма на Зимния дворец, а крайцерът става един от символите на Октомврийската революция.

Филмът "Аврора" представя един смехотворен "макет" на този победен изстрел; алегория на всяко изопачаване и криворазбрано подражателство на "модела".

Историята се развива в България, в първите години след Девети септември 1944-та, когато бивши и нови властимащи си разменят ролите. Сменят собствениците си дори и къщите. Децата на бившите са принудени да оцеляват, като цената на загубите за тях е не само материална, но и морална.

Младото и красиво момиче (актрисата Константина Георгиева) - образовано, знаещо няколко езика и обичащо изкуството, е принудено да си изкарва хляба като проститутка. Но по-страшно от това е обезверяването й, че има право на различен и по-добър живот. Мария започва да вярва, че щастието е невъзможно. Ето защо приема със смесени чувства любовта на италианския си "клиент" (актьорът Брено Плачидо).

Кадър от филма "Аврора" Снимка: София Филм Фест

Ще кажете, но какво общо има тук любовта?! Сюжетът: В началото на 50-те години на ХХ век един италиански комунист и журналист се влюбва в Мария, дъщеря на осъден от Народния съд индустриалец. Авторите не просто разказват една пикантна история, а извеждат любовта като герой - като сила, която може да "разруши" статуквото и да създаде нов живот.

И това се случва във финала на филма - героите преминават границата през спусната бариера - в буквален и в преносен смисъл. С камион, на който е натоварена картоненената "Аврора", те щурмуват не просто гранична бразда, а границата на забраните и разделението. И успяват, защото любовта е смела сила.

Кадър от филма "Аврора" Снимка: София Филм Фест

Във филма публиката се смее на комичния харектер на ситуациите, в които попадат героите. Те са алегории на безсмислието, облечено в подменена лозунгова лексика. Сарказмът на авторите на филма е подбрал точно онези словесни клишета, зад които ярко прозират недоимъкът на интелект, фалшът и лъжата.

Лозунговият характер на фразите, обаче, цели не само осмиването им, но преди всичко извода, че тези изпразнени от съдържание изрази не са безобиден фалш. Зад тях "цъка" като "часовник с кукувичка" една навита машина за духовно обезличаване и унищожение.

Още

ИМЕНАТА НА БЪЛГАРСКОТО КИНО

Джеки Стоев: Първия ми игрален филм го засекретиха, а първия документален хем го наградиха, хем го забраниха

Във филма участват, както вече споменахме, и чуждестранни актьори - продукцията е съвместен проект на България и Министерството на културата на Италия. В една от главните роли играе Брено Плачидо, син на обичания италиански актьор Микеле Плачидо, както и италианската легенда Франко Неро. Като Мария гледаме прекрасната млада актриса Константина Георгиева, която подплатява ролята си без дублаж на италиански език и по мнението на преводачи се справя чудесно.

Режисьорът Георги Стоев-Джеки

В ролята на "официалната" скулпторка на след деветосептемврийския режим, за пореден път виждаме една многопластова и убедителна Койна Русева. Образът на героинята й извежда една друга линия, болезнена от години за самия Джеки Стоев - оцеляването на твореца в обществена среда, която той вътрешно не приема за своя; носи ли удовлетворение компромисът като решениие.

Гледаме и един блестящ Христо Гърбов, в ролята на отрицателния герой, който поема цялата тежест на "обвинението", но го превръща в зрителски смях.

Христо Гърбов в кадър от филма "Аврора" Снимка: София Филм Фест

Абсурдизмът във филма "Аврора" извежда от любовта като "форма на нелегалност", голямата тема за съпротивата - тя винаги е въпрос на избор, и понякога успява!...

Режисьорът Джеки Стоев, сред приятели в клуб "Перото", НДК София Снимка: Е. Мариянска/Impressio.bg

Режисьорът Джеки Стоев: Мислех за този филм, че е "лебедовата" ми песен, но сигурно ще имам още поне една "лебедова песнопойка"

- Джеки, каза на сцената, че този филм е "лебедовата" ти песен...

- Е, сега след като вече приключих с него, не съм много сигурен. Може би ще имам поне още една "лебедова песнопойка".

- Филмът ти е алегория. На какво по-точно, по твоя преценка?

- Не знам, аз не правя филмите си по този начин - да внушавам на хората някаква идея. Хората искат да гледат нещо, на което да се посмеят, може би и да им стане леко тъжно - такива неща обичат да гледат. И сигурно затова все повече хора не искат да гледат български филми. Защото в тях няма история, някакъв разказ, а само някаква неясна идея.

- Филмът ти разказва история от ранния соц. Ами, ако трябваше да направиш филм за демокрацията?

- Знаеш ли, българският народ сам си е виновен за демокрацията. Защото си избра същите хора, или поне същия типаж, който уж "свали". Но аз съм оптимист, ще се оправят нещата. Виждам, че много хора започнаха да се вразумяват и да разбират, какво точно искат. Сигурно им е трябвало време.

Брено Плачидо и Константина Георгиева след премиерата на филма в кино "Люмиер", 19 март 2026 г. Снимка: Е. Мариянска/Impressio.bg

Актрисата Константина Георгиева - филмовата Мария: Във филма говоря на италиански, но не знам езика

- Константина, зрителите знаят още много малко за теб. Може ли да се представиш накратко?

- Завърших преди четири години НАТФИЗ, в класа на проф. Здравко Митков. Малко след това станах част от трупата на театъра в Благоевград. Пътувам между София и Благоевград. През април играя в няколко постановки. Предстои ми премиера в "Дами канят" - на 23 април в ДТ "Никола Вапцаров" Благоевград, а на 26-и - в Театър "Сълза и смях", София. Между тези две представления, на 24 април участвам във "Винсент в Брикстън" в Театър 199. А най-ранното ми участие е на 5 април в "Инфлуенсъри" - в Топлоцентрала, София.

- Участието ти във филма "Аврора" май е първо за теб в киното?

- Да, така е. Филмът "Аврора" е първото ми участие в кино продукция. За първи път бях на снимачна площадка, за първи път се сблъсках с камерата по този начин, за първи път имах такава отговорност. Имах и огромният късмет този дебют да се случи с толкова силен актьорски екип: Брено Плачидо, Койна Русева, Христо Гърбов. Така че началото дойде не просто с вълнение, а и с много уроци.

- Как се разбирахте с Брено на снимачната площадка?

- С Брено се разбирахме много леко и естествено. Общувахме на английски, макар че сцените ни във филма са на италиански - език, който аз все още не разбирам и не мога да водя разговор на него. (б.а. смях)

- Всички отбелязаха, че си се справила много добре, че във филма говориш като италианка.

- Така е, но само във филма. В живота не мога да проведа разговор. Но Брено беше изключително подкрепящ и създаваше една ведра, приятелска атмосфера на снимачната площадка. Забавлявахме се истински. И не - нямаше никакво "звезделеене" от негова страна, че е син на голям актьор и пр. Напротив, той е земен, отворен и отговорен като партньор.

Койна е абсолютен пример - както на терен, така и на екран. Дисциплина, отдаденост, работохолизъм. От нея научих много - не само чрез думите й и съветите, а и просто като я наблюдавах как работи. Благодарна съм, че имах такъв партньор!

А сцените с Христо,... те бяха смях след смях. Имаше лекота, имаше радост. За мен е важно тази професия да се прави с кеф, и с хора, с които можеш да се смееш като приятел.

Еми МАРИЯНСКА

Следете подробностите за акцентите на 30-ия София Филм Фест на сайта www.siff.bg, както и в социалните мрежи (Facebook, X (exTwitter), Instagram, Tik Tok, YouTube) на фестивала.

Още

МЕЖДУНАРОДНИ КИНОФЕСТИВАЛИ

Най-новият филм на Джеки Стоев и Никола Бошнаков "Аврора" с гала премиера на 30-ия София Филм Фест

Още

"ОРИГИНАЛ И ОТПЕЧАТЪК"

Режисьорът Джеки Стоев дари на АЕЦ "Козлодуй" 20 графики на художника Любен Стоев

Още

СЪВРЕМЕННО БЪЛГАРСКО КИНО

Филмът на Джеки Стоев за брат му - трогателен разказ за зрящия в "тъмното" купонджия

Още

IN MEMORIAM

Джеки Стоев: Симеон Щерев изигра основна роля в "засекретения" ми филм