ПО ИСТИНСКИ СЛУЧАЙ
Филмът, на който бразилците плачат като деца
Св. Анастасия за тях е символ на търпението и прошката
Редактор : / 5845 Прочита 1 Коментара
Кадър от тв сериала "Робинята Анастасия"
В Бразилия името Анастасия е свято. Робинята, която някога е живяла и носила това име - през 19-и век, е канонизирана. Това се случва след като Алън Кардек - основателят на религията на спиритуалистите, призовава църквата да признае мъченицата за светица. От 1990-та до днес, когато е създаден, един телевизионен сериал, посветен на съдбата на тази жена, се върти по каналите на бразилските телевизии и не престава да разчувства бразилците до сълзи. Емоционални по природа, те плачат на този филм като деца.
В основата на лентата "Робинята Анастасия" е трагичната реална история на жена, за която светът научава едва след появата на тв сериала.
Когато довеждат като робиня в Рио де Жанейро младата африканка Анастасия, тя е весела девойка със светло сърце и природно очарование. Красотата на лицето й, обаче, се видяла доста "дръзка" на господаря й, и той решил да си направи зла "шега" - да й сложи маска, с която да скрие красотата на лицето й, и намордник, за да прекъсне усмивката и смеха й.
Красотата на Анастасия наистина била уникална. Дотолкова, че на господаря й се видяла "дяволска". Огромна рядкост е да видиш африканка със сини очи. Анастасия била с тъмна кожа и гълъбово сини очи. Вероятно причината за това рядко явление бил фактът, че майка й била от племето банту, а според една от версиите заченала Анастасия от белокожия си господар.
След като той разбрал, че робинята му е бременна, побързал да я продаде на друг бял, и именно в дома на втория робовладелец се родила светлоглазата Анастасия. Още като бебе тя била сензация за всеки, който я види.
Графичен портрет на Алън Кардек - основателят на религията на спиритуалистите
Момиченцето растяло и ставало все по-красиво. Това изпълвало мъжките погледи с възхищение, а женските - със завист. И когато, вече девойка, господарят й забелязал това, решил да скрие всичко, което правело Анастасия толкова уникална в очите на околните.
Маската, която поръчва мъчителят й, се врязвала в шията и бузите й, и предизвикавала жестоки болки при всяка мимика на лицето й. Погледът на нещастното момиче ставал все по-тъжен и безжизнен.
На Анастасия й било забранено да сваля маската от лицето си и особено бдителна към тази забрана била съпругата на господаря й, която не можела да прости на нещастното момиче, че е толкова красиво. Злата жена подозирала мъжа си в скрити сексуални желания към младата тъмнокожа красавица, и от ревност й отмъщавала.
Анастасия умира от тетанус, вследствие на инфектираните си рани. В последните месеци от живота си, тя простила на господарите си за мъченията, като дори се опитвала да им бъде полезна, като въпреки че сама била до крайност изтощена, разхождала тежко болния им син.
След смъртта й, нейният мъчител проявил "великодушие" - освободил я от робство. По документи. Мъченицата била погребана в църквата "Розарио". След години храмът претърпял опустошителен пожар и тленните останки на Анастасия пострадали отново. Чак след време били препогребани под паметник, изграден в нейна чест, в двора на църквата. Там и до днес поклонниците й остават с часове да се молят, или да й оставят молитвени писма.
За бразилците Св. Анастасия е светицата на онеправданите, и те винаги се обръщат към нея с молба за помощ.
Св. Анастасия символизира не само състраданието, но и прошката към онези, които ни ги причиняват.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}