"Събрал съм и съм депозирал равностойността във валута на стотици хиляди левове за различни каузи през годините. Но аз съм само организатор на инициативите, дарители са българите в чужбина. Разбира се аз, а често и хората, с които работя на дадено събитие, допринасяме със средства за конкретната кауза. Дори ако формата позволява и музиканти и актьори често отправят призив от сцената към публиката да дарят.

Наско и Славчо от Б.Т.Р. например, ми помагат страшно много с това на техните турнета, които им организирам по света. Същото правеха и Любо Нейков с Влади Априлов на техните представления. Юлиан Вергов, Дони и Влади Априлов пък редовно пускаха пари и те в кутията.", разказва сънародникът ни, който познава лично най-много българи, които живеят зад граница.

Орлин Мирчев стартира промоутърска дейност през далечната 2001 г в Сан Франциско. Вече 25 години организира събития за българи на всички 6 континента. Събира дарения за стотици хиляди лева за нуждаещи се.

Успешно разпространява българската култура по целия свят без държавна помощ, а с добре разработен с годините бизнес модел и с лоялната подкрепа на българските общности зад граница.

Например преди 2 години събира 52 хил. лв. за Фондация Даная, а тази есен отново за тях - близо 22 хил. лв.

С постановката "Емигранти", Асен Блатечки и Калин Врачански, в Палма де Майорка Снимки: Личен архив

Даренията са направени от публиката на неговите събития, като Орлин винаги допълва с някаква сума, но големите пари не са дарени от него, а от хората, казва Орлин. Българите в чужбина също помагат чрез тези дарения на нуждаещите се в България.

Орлин дълго време е живял извън България и казва, че се чувства като българин от чужбина, разказва промоутърът и човек с благородни каузи.

За неговата дейност - вижте неговата Фейсбук страница - Face Bulgaria 

Орлин Мирчев в едно специално интервю за Dir.bg 

Със Зуека и Влади Априлов в Сан Франциско Снимки: Личен архив

Още

СПЕЦИАЛНИ ГОСТИ

Зуека и Влади Априлов единствено пред Dir.bg: Тръгваме на мисия!

- Какво беше детството ви? В какво семейство израснахте?
- Израснах в най-обикновено българско семейство с двама работещи родители, единият следващ висше образование вечерно, за да има два дохода, че да стигат парите за що годе нормален живот по онова време. Живеехме в двустайна панелка в "Люлин". Родителите ни даваха всичко от себе си, за да можем и аз, и сестра ми, да имаме щастливо детство. Посочваха ни правилния път, за да успеем в живота, а това означаваше залягане над учебниците, за да получим добро образование. И успяха да ни осигурят тази пътека. Аз завърших Първа Английска Гимназия, а сестра ми Втора. И това впоследствие ни отвори пътя към широкия свят.

- Какви бяха мечтите ви по това време?
- Мечтаех да пътувам. Няма да забравя как като навърших 18 г, което съвпадна и с падането на комунизма в България, се качихме с един приятел на влака за Будапеща и изкарахме 3 дни в унгарската столица, спейки на гарата там, но наслаждаващи се на един нов свят, който се откри пред нас.

С дейността ми по света последните 25 г. мога да кажа, че съм щастлив, че живея мечтите си.

На хиляди мили от родината, приятелството е задължително Снимки: Личен архив

- Как дойде решението да напуснете България?
- След Жанвиденовата зима две бяха основните причини. По това време учех Право редовно в Софийския Университет, но и работех в една фирма. Помня как заплатата ми се стопи на 3 долара на месец с хиперинфлацията. Как менютата в ресторантите бяха не с цени, а с точки, защото не можеха да печатат нови менюта с по-високите цени всеки ден. С една дума - мизерия.

Втората причина беше осъзнаването за липса на бъдеще в България по това време. Мислех си, че ще поема по пътя на майка ми и ще стана адвокат и ще имам добра реализация тук. Но през 1996 г. имаше Европейско първенство по футбол в Англия, а аз от дете съм много запален по играта. И исках да отида на мачове в Родината на футбола. Бях започнал и нощна работа, за да изкарам пари и успея да си го позволя. Но английското посолство ми отказа виза. Светът като че ли рухна за мен. Осъзнах, че може и да завърша правото, но вратите навън ще си останат затворени за мен.

Още

КОЛЕДА С КАУЗА

Мари-Врина Николов: В превода е моето убежище. Моят споделен дар

Много от моите съученици от Английската учеха вече в чужбина, помолих един приятел да ми помогне с апликацията за колеж в неговия град и така през 1997 заминах като студент в САЩ с 3 хиляди долара в джоба, които майка и татко бяха спестили от работата си в Либия и ми ги дадоха, за да си платя обучението първата година.

- С какви трудности се сблъскахте в чужбина?
- Ох, трудностите бяха огромни. Но имах добър приятел, Иван, при когото отидох в Айова, САЩ. И той ми даде най-ценният урок - в чужбина се оправяш сам. Обичам да разказвам тази история. Както вече казах, родителите ми бяха осигурили парите за образованието първата година. А Иван ме приюти в неговия едностаен апартамент. И аз си бях супер - училище, безплатно спане, спортувах си, ползвах колата на Ванката. Вятър ме вееше на бял кон...

2005 г. "Щурците", Васил Найденов, Валя Балканска в Лос Анджелис Снимки: Личен архив

Докато след 2-3 седмици той не ми каза, че е време да почна сам да се оправям. Като за начало да си намеря квартира и работа. В едно малко градче в американския Мидуест това хич не беше лесно, но нямах избор. Успях да започна работа в колежа, намерих си жилище. После кола - нова, на изплащане, но пък с нея можех безаварийно да разнасям пици вечерно време след училище.

Още

КОЛЕДА С КАУЗА

Режисьорът Николай Василев: България трябва да инвестира в мозъци, не в бетон

Завърших с отличен успех първия колеж, което ми отвори вратите към друг, частен и много реномиран колеж в щата и то с много добра стипендия. Успях да завърша и него с отличен успех, а това ми помогна пък след дипломирането да си намеря работа в Сан Франциско. Общо взето нормалният път на един български студент в САЩ по онова време - завършващ колеж или университет, намираш си работа, после работодателят те спонсорира за работна виза, след това "зелена карта" и т. н.

- Как решихте да се занимавате с организация на събития за българите по света? Как започнахте?
- Всичко започна през лятото на 2001 г. Предната година се бях преместил в Сан Франциско и мои приятели от Ню Йорк - Ники Марков и Сашо Петров, много успешно правеха български дискотеки под името BG EUphoria на Източното крайбрежие. Слоганът им беше: No Chalga, No Q-check.

И решихме да направим една BG Euphoria и в Сан Франциско. Получи се голям купон!

Осъзнах, че това ми е призванието. На следващата година организирах и първото ми театрално представление - една пиеса с участието на Аня Пенчева и Ники Сотиров.

В началото организирах събития само в Сан Франциско. По това време в няколко града в Америка имаше организатори като мен и когато някой изпълнител или артист искаше да посети САЩ, ние си разпределяхме разходите по турнето и всеки от нас организираше събитието в своя град.

С някои от тези организатори по градове работя и до ден днешен, а други като Botev Academy във Вашингтон станаха основен организатор на турнетата в САЩ в последните години.

С "Фондацията" във винарна Снимки: Личен архив

На този принцип през 2003 г. организирах едно турне на Васко Кръпката в САЩ. С моя приятелка, Славея, пък направихме заедно турне на Васил Найденов. Правех и огромни събори в Сан Франциско - с безплатен вход и идваха по 3-4 хиляди човека като осигурявах много богата културна програма на сцената.

Но първото ми голямо турне, професионално организирано така да се каже, беше през 2005 г.

Тогава направих едно много голямо турне в САЩ на "Щурците", бях им голям фен, Васил Найденов и Валя Балканска. Извадих им работни визи и направихме големи концерти за българската публика из Америка. Три музикални жанра - рок, поп и фолклор- с едни от най-добрите български изпълнители. В в хубави зали...

Няма да забравя последния концерт от турнето беше в Чикаго, лятото на 2005 г. Бях наел една брилянтна зала на емблематично място за града - Navy Pier в Downtown. А билетите продавах през TicketMaster.

С "Фондацията" в Аделаида Снимки: Личен архив

И ми се обажда един човек от Чикаго, видял реклама на концерта. Невярващо ме пита дали наистина концертът ще е в Navy Pier, казах - "Да". "А откъде може да купя билети" ме пита. "От TicketMaster" отговарям. И той ми затвори. Не вярваха хората по онова време, че може да се организира българско събитие на такова място, а билетите да се продават от реномиран билетопродавач, а не в българските магазини.

С "Фондацията" в Ню Орлиънс Снимки: Личен архив

И стана великолепен концерт. За мен той имаше и друга, добавена) стойност, на него срещнах бъдещата си съпруга - Катето, опора в живота и майка на децата ни. Също така се запознах и със страхотна група българи в Чикаго, с които станахме добри приятели, а с един от тях и бизнеспартньори впоследствие в клуб City Stage в София.

Още

"Коледа с кауза": Даваме трибуна на доброто

- Как започнахте с дарителските кампании?
- Някъде по това време в началото на 21 век организирах и първата ми дарителска кампания. Помня, че беше на едно българско парти, което правих. Бях прочел за едно дете от Варна, в инвалидна количка, което много искаше да има компютър, но родителите му нямаха средства. И с една кутия минах през купонясващите, събрах пари и ги пратих до семейството във Варна.

Така започна историята с тази Кутия за дарения. За много хора е може би било в началото шокиращо, докато чакат да излезат на сцената любимите им актьори или музиканти, да излеза аз, да ги поздравя и да ги призова да дарят средства след събитието за някаква кауза.

Но вече си знаят. И даряват. В някои държави кеш почти не се ползва, но хората си носят специално пари, за да пуснат в кутията и да помогнат на нуждаещи се в България. И така са помогнали на десетки болни български деца; домове за нуждаещи се; организации, подпомагащи деца в нужда като Фондация "Даная"...

С "Кафе с претенции" в Нова Зеландия Снимки: Личен архив

Събрал съм и съм депозирал равностойността във валута на стотици хиляди левове за различни каузи през годините. Но аз съм само организатор на инициативите, дарители са българите в чужбина.

Разбира се аз, а често и хората, с които работя на дадено събитие, допринасяме със средства за конкретната кауза. Дори ако формата позволява и музиканти и актьори често отправят призив от сцената към публиката да дарят.

Със "Секс, наркотици и рокендрол" в Нюрнберг Снимки: Личен архив

Наско и Славчо от Б.Т.Р. например, ми помагат страшно много с това на техните турнета, които им организирам по света. Същото правеха и Любо Нейков с Влади Априлов на техните представления. Юлиан Вергов, Дони и Влади Априлов пък редовно пускаха пари и те в кутията.

- Срещахте ли се понякога с недоверие, когато събирахте средства за каузи с кутия за дарения?
- Не съм усетил недоверие. Поне не от дарителите. По скоро съм усещал недоверие от дарените.

Защото аз често си избирах кампания като прочета за някое болно дете, докато съм на компютъра. Никога не съм уведомявал родителите предварително, че ще събирам средства да им помогна. И след като завърша кампанията им се обаждам и им казвам: "така и така - събрах толкова пари да помогна за лечението на вашето дете, дайте ми сметка да ви депозирам парите."

И в не малко такива моменти съм усещал недоверие у тях: истина ли е това, ще им депозирам ли наистина събраната сума...

Но публиката ни вярва и дарява.

Тук трябва да отбележа, че не съм само аз, който събира дарения на събитията ни. В последните 10-ина години този промоутърски бизнес доста се разрасна и често се случва в даден уикенд да имаме участия на Face Bulgaria в 3-4, че и повече държави по света. И има хора, с които работим заедно и ми помагат в организацията на тези участия. Когато аз не мога да отида, защото съм зает в друг град, те също излизат на сцената и призовават публиката да дари.

Затова и вече имаме няколко такива кутии за дарения, че да можем, когато имаме едновременно в различни точки на планетата събития, да събираме помощи на всички тези места.

Не е лесно обаче да се излезе на сцената. Момчето, което ми е дясната ръка във Face Bulgaria - Виктор, например и до ден днешен изпитва голямо притеснение да се яви пред публиката. Но тя явно усеща това и дарява по-големи суми от обикновено в неговата кутия.

А на мен и до ден днешен ми се случва докато обявявам каузата гласът да ми се разтрепери или буца да ми заседне в гърлото. Не толкова от притеснение вече, колкото от разтърсващите съдби, за които трябва да разкажа.

- Разкажете любима история...
- Миналия уикенд разказвах на местните организатори в Кипър една история от преди 4-5 години как след представление на Зуека и Влади Априлов в Лас Вегас, отидохме в ресторанта на Румен там, който както правилно отбеляза тогава Влади Априлов е съвременният Странджата. И стана въпрос за каузата ни тази вечер и Румен каза, че ако съм събрал поне 1000 долара от публиката и той ще дари 1000. Казах му, че всъщност в кутията имаше около 1700 долара по мои спомени. Накрая на вечерта, Румбата дойде до мен и ми подаде един плик и в него имаше 1000 долара от него. Голям мъжкар!

Орлин е човекът, който познава лично най-много българи в чужбина Снимки: Личен архив

- Мащабни бяха двете ви околосветски турнета Б.Т.Р. и "Фондацията" . Как ги посрещат хората?
- Първото околосветско турне, което организирах беше на "Фондацията" през 2018 г. Дони даде идеята. Той е измислил създаването на супер групата "Фондацията." И след като я бяха направили, Кирчо Маричков, който имаше много добри спомени от онова турне на "Щурците" през 2005 г, ми звънна и ме попита дали искам да организирам едно турне на "Фондацията" в САЩ.

Съгласих се и през 2013 г. направихме първото турне на новосъздадената банда отвъд океана, което премина с голям успех. На следващата година, 2014 г., направихме още по-голямо турне там като забележителното беше, че го направихме... с един голям бус.

Тръгнахме от Сиатъл, слязохме надолу в Калифорния, после през Лас Вегас и южните щати до Флорида. Там дори отидохме до Key West, на един хвърлей от Куба и после нагоре до Бостън, където беше края на турнето с буса.

На турне с "Фондацията" Снимки: Личен архив

40 дни обикаляхме и направихме около 20-ина концерта. Последните 10 дни бяхме викнали и жените на част от нас, с моята жена дойде и дъщеря ни. Това доста промени темата на разговори в буса последните дни, както и езикът, който използвахме, апропо.

На следващата година (2015) пък организирах първото турне на "Фондацията" в Европа. Дотогава на Стария континент се случваха епизодични концерти в дадени градове, често по български ресторанти. С помощта на Райна Манджукова, която водеше едно ТВ предаване - "Облаче, ле, бяло", чиято аудитория беше предимно от чужбина, успях да се свържа с много български училища и танцови състави из Европа. А те пък от своя страна ми помогнаха да организирам това първо турне, което отвори вратите към огромния брой културни събития, които се организираха и се организират и до ден днешен в Европа.

Още

Владо и Мая Николови, гнездо на волейболния успех: Не говорим за хепиенд. Най-доброто предстои

Трябва да разкажа за местните организатори по градове, без които нищо от това, което Face Bulgaria прави по света няма как да се случи. Както вече обясних, обикновено това са хора от българските общности, които оглавяват местното българско неделно училище или танцов състав. И в това няма нищо странно - това са хората, които дават свободното си време и уикендите за ползу роду и които имат известен организационен опит. И съвсем естествено е те да ми помагат в дейността на този промоутърски бизнес. Както и хората/участници в училищата и/или танцовите състави да са основна част от публиката на нашите събития.

Отстрани може и да изглежда лесно, но всъщност е доста трудоемко, а често пъти и стресиращо и искрено благодаря на всеки един от тях за помощта, която ни оказват всеки път в продължение на толкова години.

Със "Секс, наркотици и рокендрол" в Сан Франциско Снимки: Личен архив

Аз от своя страна се опитвам да им дам нещо обратно като често правя дарения на техните организации и по този начин подпомагам тяхната дейност и съществуване. Много мило ми стана миналия декември, когато жената от българското училище в Щутгарт, Марияна, ми пусна снимка с коледни подаръчета за техните ученици и ми написа, че децата имат тези подаръци, благодарение на моите дарения към тяхното училище...

Не малко обаче от хората, които ми помагат по места, отказват всякаква помощ обратно и казват, че за тях е важно да се случват в техните градове тези събития. Защото не всички събития успяват да си избият разходите и местните организатори наистина помагат от сърце само и само да гостуват и в техните общности български изпълнители.

Но да се върна на въпроса, който ми зададохте: Бях стигнал до Европейското турне на "Фондацията" от 2015 г. След това през 2016 г. организирах за първи (и последен) път и концерти из България.

На това турне на "Фондацията" ясно си спомням първото участие в Плевен. Пусках хората на вратата и се чудех дали да излеза на сцената с кутията за дарения. Изпитвах неудобство, защото си личеше, че не малка част от хората бяха взели пари от спестяванията си, за да закупят билет за концерта.

Все пак излязох.

А накрая... кутията беше препълнена. Тогава се убедих в това, което и вие знаете: българите сме добри хора, които и последните пари ще си дадем, за да помогнем на дете в нужда. И как с толкова добри хора в България избираме толкова алчни управници, които една детска болница не могат да построят за мен си остава голяма загадка...

На следващата 2017 година организирах и турне на "Фондацията" в Австралия и Нова Зеландия. Там българите са малко, но страшно дружелюбни и много признателни, че отиваме при тях Down Under. Въобще турнетата там са изключително радушни. Бизнес няма, но приятното изкарване е гарантирано. Не случайно с повечето големи проекти сме минали и оттам. И със "Секс, наркотици и рокендрол" с Ивайло Христов, Дони и Коцето. И с пиесата "Емигранти" на театър "Мелпомена" с участието на Асен Блатечки и Калин Врачански. И с Любо Нейков и Влади Априлов в "Стани, юнак балкански". И с Васко Кръпката. И с Валди Тотев и Дими...

На вечеря с "Фондацията" Снимки: Личен архив

Стана нещо като традиция след като обиколим Европа и Северна Америка да отидем и до Австралия. Наред е "Кафе с претенция" с Юлиан Вергов, Моню Монев и Иван Радоев. И сегашните проекти, които въртим имат идея за завършек там.

Доста говорим за Околосветското турне на "Фондацията" от 2018 г, но трябваше да разкажа, че всъщност групата беше вече минала така да се каже на турне по света и то не веднъж, но през 2018 г за първи път в едно турне "завъртяхме Земята". Излетяхме до Токио и направихме един много запомнящ се концерт там. Тук трябва да спомена за Коджи, който е японец, но много свързан с България и говори перфектен български. Той ми е нещо като местен организатор в Токио и го прави абсолютно безвъзмездно. Голям пич!

От Токио хванахме самолет сутринта в 9 за Хаваи и след многочасов полет кацнахме на същия ден сутринта в 7 в Оаху. Истинско удоволствие е да живееш ден повече само заради часовата разлика. В Хонолулу местният организатор Митко е също голям образ и имахме не по-малко запомнящ се концерт и там. След това събития в континентална Америка, Канада, полет до Европа и концерт в Хамбург преди да се приберем в България.

Тази година направихме подобно Околосветско с Б.Т.Р, но беше доста по-дълго турне - цели 2 месеца... Започна с концерт в Дубай, след това Токио и пак Хаваи. Честно, много е хубав този маршрут - Токио-Хонолулу!

След това огромно турне в САЩ и Канада и после обратно в Европа...

- Какво е чувството, когато се събере публиката и виждате резултатите от труда си далеч от България?
- О да! Кефът е върховен. Истински съм щастлив, че с тази дейност на Face Bulgaria не само имам възможност да пътувам, да опознавам отблизо родните ни звезди, но и да доставям удоволствие на публиката, а и на себе си. Аз и затова правя само неща, които ми харесват на мен. Питали са ме как си избирам какво да организирам и честният отговор е, че ако на мен ми харесва, се надявам да има достатъчно публика с моя вкус. Засега работи този модел...

- Отиде си големият Кирил Маричков. Чувствате ли неговата липса?
- Много. Кирчо го чувствах много близък. С Весето бяха на сватбата ни с Катето. После вечерта с Пеци и Жоро забиха в стил Sex Pistols на празненството ни.

С Б.Т.Р. на турне във Виетнам Снимки: Личен архив

Но не ме разбирайте погрешно, не всичко е рози. Никой не ме е ядосвал толкова много както той. Дори веднъж в Амстердам ме докара до сълзи. Но запееше ли на микрофона, му прощавах всичко. Много голям беше.

И грехота е да кажа това, но е истина: последният му концерт в чужбина беше на 4 май 2024 г, с "Фондацията" в Сан Франциско и аз усещах още тогава, че нещо става. Предният ден беше концертът в Сиатъл и буквално беше грохнал. Беше тръгнал на това турне в САЩ само няколко дни след като се беше наранил при падане в София. И болките му бяха много силни. Помня как се карах с някакви безумни хора в клуба в Сиатъл, защото не му даваха стола, на който Кирчо се чувстваше по-удобно, а му дадоха друг стол за сцената. И въпреки болката Кирчо като запя и ми рукнаха сълзи, 15 минути не можех да спра да плача.

На другата сутрин звъннах на всичките ми приятели в Сан Франциско и им казах, че не могат да изпуснат концерта на "Фондацията" вечерта там, защото за последен път ще видят Кирил Маричков на живо на сцена.

И за съжаление точно така и стана. След концерта в Сан Франциско, Кирчо нямаше сили повече да продължи турнето и го придружих до България, където отиде да се лекува. И никога повече не излезе на сцена извън България...

С Б.Т.Р. в Дъблин Снимки: Личен архив

- Приятели сте с музикантите и артистите, за които работите...
- Да, с почти всички ставам приятел и ги чувствам много близки.

Доста от тях ми гостуват вкъщи, а Славчо от Б.Т. Р. стана и кръстник на сина ми.

Има и малцина, с които още след първото ни събитие се вижда, че не сме една кръвна група и приключваме много бързо общата ни работа. И така е по-добре за всички ни.

- Разкажете за първия концерт в Кувейт, който сте организирал, който е бил първият рок концерт в тази страна?
- Концертът в Кувейт беше отново с "Фондацията". Макар и доста труден като логистика и организация - с пиано, барабани, китари, цигулка...

Още

"Фондацията" вдигна на крака НДК в памет на Кирил Маричков, обяви 30 октомври за Ден на BG рока

"Фондацията" е изключителен проект, защото представя вечни български песни, а участниците в него са невероятни музиканти. Не само това, но и като хора те бяха винаги готови за предизвикателствата на новите дестинации и не малко пъти губеха пари от участия в България, за да открием и пътуваме за концерт на някое екзотично място.

Кувейт и Катар бяха такива, а в началото на тази година направихме и много приятно пътуване до Южна Африка с два концерта в Кейптаун и Йоханесбург.

В Кувейт специално ни казаха, че това е бил първият рок концерт в страната, а по време на събитието част от публиката започна да танцува блус и веднага отнякъде изскочи местната нравствена полиция и накара хората да се отдръпнат един от друг.

- До къде стигнахте в подготовката за предстоящите 2 концерта на "Фондацията" в Южна Америка - в Буенос Айрес и Сао Пауло?
- Това е последният континент, на който нито аз, нито "Фондацията" сме правили концерт и решихме, че е време да се случи. От една година организирам тези два концерта. Благодарение на две всеотдайни жени в тези два града ще представим вечните песни пред потомци на преселили се преди много години българи в едно предградие на Буенос Айрес на 18 януари 2026. Интересното е, че макар и трето, четвърто поколение потомци на българи там, те са направили много хубав български клуб, а гордо на сцената стои българският герб.

Седмица по-късно на 24 януари ще изнесем концерт и в Сао Пауло, където е съсредоточена най-вече българската емиграция в Бразилия и където също има българско училище.

- Разчитате и на ваши средства в мащабните събития, които организирате. Как се справяте? Не е ли рисковано?
- Разбира се, че има риск. Особено на новите дестинации, но ако не опиташ няма да знаеш дали може да се получи. Случва се и някои събития да са на загуба. Имах късмет в този живот, че имам и други успешни бизнеси, които както обичам да казвам "плащат сметките вкъщи". И така мога да рискувам с нови градове.

"Фондацията" в Сан Франциско Снимки: Личен архив

Ако в някой град първото събитие е на загуба обикновено не се отказвам, а продължавам да водя български артисти. Ще дам пример с Англия - до 2020 г. там правех събития само в 3-4 града. След като светът се отвори отново през 2021 с помощта на една българка от Нотингам - Вили, направих събития в още около 20-ина града. И 15 от тях си останаха постоянни. Същото направих и в Германия, там дори организирам събития в около 30-ина града.

Тази година успешно започнах да правя представления в Хага и Антверпен като залите са винаги пълни и там.

Гледам в тези 100+ града по света, където организирам събития, да правя по две в годината: едно напролет и едно наесен.

Около Коледа пък нещата, които съм правил през годината навън ги представяме в София в нашия клуб City Stage. Така тази година на 23 декември ще се изграе пиесата "Има време" с Геро и Дони, на 28 декември - "Всяка първа сряда" с Керана и Емил Марков, а на 29 декември "Без Гаранция" със Стефания Колева и Деян Ангелов.

Това са постановки, които успешно представихме в Европа през 2025 г.  Жалко, че тази година на Стефановден няма да направим традиционния концерт на Стефан Вълдобрев и "Обичайните заподозрени", с които също имахме едно много хубаво турне в Европа точно преди пандемията, но пък на сцената при нас ще се качи Васил Найденов.

Напоследък много станаха успешни музикални турнета, които правя юни месец. Пътуваме по къси панталони, пием бира и правим жестоки концерти. През 2026 г. ни предстои поредното такова турне с Б.Т.Р. в Европа, но ще бъде през месец май, че юни започва световно първенство по футбол и предпочитаме да си го гледаме на спокойствие в България.

На сцената Снимки: Личен архив

- Трябва ли да чакаме помощ от държавата за организиране на подобни събития за нашите артисти зад граница?
- Все по-често чувам мнения, че държавата трябва да помага финансово за културни събития за българите в чужбина. Знам, че има и програми, които покриват определени разходи на такива участници. Ние от Face Bulgaria обаче доказваме, че такъв промоутърски бизнес може да се осъществява успешно и без държавна помощ. Трябва само много работа и да ти стиска. Ако има качествен продукт, публиката ще го оцени и ще те подкрепи. Затова и нашите събития са успешни вече 25 г.

Държавата по-скоро я виждам да помага при организацията, например, на детски куклени театри... При толкова много български училища в чужбина е важно децата да свикнат да уважават и българската култура. Не случайно много родители водят малките особено на концертите ни навън, за да попият децата от хубавата български музика.

Но да се дават държавни пари за утвърдени актьори и певци, това не го разбирам. Ако си добър, ще изкараш пари от продажба на билети. И тук не говорим само за известни имена. Напоследък работя с популярни вече в България брандове като "Три жени на микрофона", "Капитана", "Пощенска кутия за приказки", които редовно пълнят, примерно, Зала 1 на НДК. Но са по-малко популярни в Европа и още по-малко популярни отвъд океана.

Но ето тази година имах две много успешни турнета на "Три жени на микрофона" и "Капитана" в Канада, където само малка част от публиката беше чувала за тях, но хората дойдоха и останаха очаровани от представленията. Тук мисля, че с дейността си през годините Face Bulgaria имаме вече авторитет и масата хора се доверяват на избора ни и посещават събитията ни дори и на непознати за тях участници.

Естествено не винаги всички са 100 процента доволни от предложеното. Това няма как да се постигне. Ще дам един доста забавен за мен пример: правих "В очакване на Годо" във Виена, постановка на Театъра на Българската Армия. Който се интересува от театър, знае каква абсурдна пиеса е това. Но театралите я обожават. Но във Виена дойдоха отделно една от друга две жени след представлението и ми благодариха, че съм им доставил това удоволствие. Играта на актьорите в пиесата е блестяща. Но по имейла получих съобщение - въпрос от един господин дали можем да му върнем парите за билета, че нищо не е разбрал от това представление

- Вече 25 години организирате събития за българите в чужбина. Кои събития никога няма да забравите от тези години?
- Интересното е, че това събитие всъщност беше в България. И това е концерта за 50-годишнината на "Щурците" в Арена Армеец през 2017 г. Дадох идея година по-рано на Кирчо Маричков и той я прегърна и стана невероятен концерт.

Още ме побиват тръпки.

В началото на годината пък едно момиче с черна кожа на концерта в Йоханесбург пееше всички песни и ми стана толкова приятно. Друг път пък на концерт в Париж към входа се приближи едно момче с азиатски черти и аз почнах да му говоря на английски, а той ми каза: "Говори ми на български, аз съм българин...".

В Япония пък на концерта дойде Котоошу заедно с ученика си и заеха не малко място в уютния клуб там.

Котоошу на концерт на Фондацията в Токио Снимки: Личен архив

В Аделаида първо на летището ни посрещнаха с питка и сол, а на концерта имаше много потомци на българи преселили се там между двете войни и построили изключителен български център през 1949 г - с църква, училище и зала за събития...

Имам доста такива хубави спомени от различни събития по света. От контактите с българите, от хората които ни помагат. Както веднъж в Мелбърн ми казаха на летището: "все едно посрещаме роднини"...

И наистина много от местните организатори и хората, които ни посрещат по градове ги чувствам близки като роднини. Ще дам пример с Бостън - всички обожаваме да оставаме там в едно българско семейство - Любо и Тони, с които ме свърза Вили, местната организаторка там от дълги години. Другият месец правя в Бостън пиесата "Този филм" с Асен Блатечки и Нети. И Асен ме попита не може ли да останат по-дълго при тях, та направих още едно представление в района и ще изкарат там 3 дни... Не мога да изброя всички хора, все ще изпусна някой, но те си знаят кои са...

Със "Секс, наркотици и рокендрол" в Нова Зеландия Снимки: Личен архив

- А има ли нещо, което искате да забравите?
- Има. Хората, които от злоба пречат. Имаме си една лоша черта българите и си я знаем много добре - завистта. Не искам да влизам в подробности, но естествено и аз съм се сблъсквал в този бизнес с нея, а и продължавам да се сблъсквам.

Но както каза веднъж Диляна, момичето което ми помагаше в Берлин, завистливите можем да преборим само с повече работа. Колкото повече се опитват да ни пречат с нечисти средства - разбирай сплетни, заплахи, неверни сигнали, разделение в общностите, толкова по-силни ставаме и по-хубави неща организираме. Доброто трябва да победи, нали така ...

Още

КОЛЕДА С КАУЗА

Благовеста Пугьова: "Подари време" връща вярата в хората на децата, лишени от родителски грижи

- А има ли нещо, което ви отнема любимата работа, на която сте отдаден?
- Няма човек в тази индустрия - актьори, певци, организатори, които да не казват едно и също нещо: "искам да изкарвам повече време със семейството си". Затова и да не се лъжем, здравите семейства в тези среди са малко.

Благодарен съм на жена ми, че ме търпи с всичките ми отсъствия. Много ме боли, когато в четвъртък вечер като пожелавам лека нощ на малкия ми син и ми каже "тръгваш ли си", защото знае, че като стане сутринта аз вече ще летя във въздуха към някаква далечна дестинация. Разбира се, аз се опитвам, когато мога да водя семейството ми с мен по турнета. Синът ми на 8 г, а дъщеря ми на 14 г. бяха посетили всички континенти. Определено съм им дал възможност да видят света с очите си и да го опознават сами.

- Не е ли изтощително?
- Много даже. Обичам да се шегувам, че летя повече от пилотите и шофирам повече от тираджиите. През декември Гугъл ми пуска информация за изминалите маршрути през годината и обикновено съм извъртял земното кълбо 4-5 пъти.

Сещам се и за един случай, който Юлиан Вергов обича да разказва с охота. На тръгване от Сиатъл мисля, ме попитаха с Моню Монев и Иван Радоев какъв е планът като кацнем в Лос Анджелис, в кой хотел ще сме. Усмихнах се и им казах, че всъщност следващите два дни няма да се спи.

Слизаме в Лос Анджелис, обядваме, отиваме в залата, играем "Кафе с претенция", отиваме на вечеря и оттам директно към летището за нощен полет до Тампа. Сутринта кацнахме във Флорида, взехме по един душ в къщата на Илияна, местният ни организатор там, и директно към залата за последното представление от турнето ни в САЩ. След него отново към летището за вечерния полет към България. Иван, който не може да спи в самолети, не знам как издържа.

Разбира се, всичко това беше уговорено предварително. Аз на тези далечни дестинации питам актьорите какво искат - повече работа или повече ваканция. Че съм добър в организирането и на ваканционната част. Даже в това май съм по-добър... (смее се)

Но за съжаление на почти всички изпълнители графикът им е толкова сериозен, че обикновено е повече работата. Асен Блатечки, с когото работя от вече 10-ина години, примерно, играе всяка вечер. А някой път и по две представления на ден... Не е лесно.

С Б.Т.Р. в Честър Снимки: Личен архив

- Наистина ли, много наши сънародници имат желание да се върнат в България?
- Доста имат желание. Някои се завръщат, други планират, трети пък и не искат да чуят. Хубаво е да живеем в свободен свят и всеки сам да си намира правилното за него място под слънцето. Лошо е, когато друг ти диктува какво да правиш. Ние, българите, определено можем да се интегрираме в чужди общности, което често води до загуба на българска идентичност при следващото поколение, затова шапка свалям на дейността на българските училища зад граница!

Аз лично в България се чувствам у дома си. С всичките ни кусури, колкото повече пътувам, толкова по-мило ми е да се прибера вкъщи.

- Кога сте бил най-щастлив по време на вашата дейност с кауза?
- Когато преведа събраните дарения по сметката на нуждаещите се. В този момент знам, че даряваме надежда на някой. Сигурен съм, че и публиката ни така се чувства, когато пуска в кутията пари.

- Какво предстои през юбилейната за Face Bulgaria 2026 г.?
- Подготвили сме много богата програма... Започваме концертите както стана дума с "Фондацията" в Южна Америка. Във Виена пък ще гостуват Д2 с Дичо на 24 януари.

Още

СПЕЦИАЛНИ ГОСТИ

Наско и Славчо от Б.Т.Р.: Незаменимо е това, което получаваме горе на сцената!

В края на януари пък организираме в САЩ и Канада BG Rock вечери с Оги от "Фактор", Денис Ризов от "Ахат" и момчетата от Б.Т.Р. Това ще са много яки концерти. През месец май ще е поредното Европейско турне на Б.Т.Р. като ще има няколко града, където досега музикантите не са свирили.

А все пак ще имаме и 2 концерта през юни - на "Мери Бойс бенд" в Цюрих и Виена.

На театралната сцена в средата на януари в Швейцария започва турнето на Здрава Каменова, което ще премине през 16 града в Европа.

Със Зуека и Влади Априлов в Лас Вегас Снимки: Личен архив

Отново в САЩ в края на януари ще започне втората част от турнето на "Този филм" с Асен Блатечки и Нети с още 10 представления основно в Тексас и Източното крайбрежие.

Продължават и постановките на "Без гаранция" на Стария континент, а през април месец и в Канада

Също така продължават и представленията в Европа на "Има време" с Геро и Дони, както и "Всяка първа сряда" с Керана и Емил Марков.

От края на февруари до края на Март ще имаме едно много голямо турне на театър "Възраждане" с постановката "Ало, ало!" в големи зали из Европа. В тази пиеса играят 13 актьори на сцената и ако преди 2 години си мислех, че постановката на театър "Мелпомена" - "Баща ми се казва Мария" е най-сложната, която съм правил, сега ще имаме два пъти повече хора на сцената в тази любима комедия. Само си представете логистиката - 1 бус с декори и 2 с актьори из половин Европа. Но знам, че публиката ще оцени и затова си заслужава усилията. На някои места с тези актьори ще опитаме да направим и детски представления на "Червената шапчица".

Предвиждам и да отбележим юбилея на Face Bulgaria в началото на лятото с едно запомнящо се събитие в София в City Stage.

Почти е готова програмата и за есента, но ще я обявим след Нова Година.

- Много здраве и успехи ви желая!

Интервю на Валерия КАЛЧЕВА

Орлин Мирчев - с български музиканти и артисти по целия свят Колаж: Петя Александрова

Още

"Без авиация - няма нация": Авиоинженерът Орлин Георгиев и каузата да пазим българските криле

Още

Офелия Кънева: Помощта трябва да е по мярка

Още

Труд, а не подаяния: Майката, която събра 330 000 на едно място в помощ на сестри по съдба

Още

Раздавачи на надежда. За Димитър и Виктор рекордите не са цел, а средство за взаимопомощ