СЪВРЕМЕНЕН ТАНЦ И ПЪРФОРМАНС
Хореографът Амала Дианор: Да си спомним, че танцът е свобода и забавление
"DUB" е завръщане при семейството ми. Беше толкова хубаво просто да си кажем - добре, нека да създадем спектакъл и просто да се забавляваме, да празнуваме различията си, да споделим с публиката част от себе си", споделя френския артист за спектакъла, който ще открие One Dance Festival тази година
Автор: / 635 Прочита 0 Коментара
Спектакълът "DUB" на френския хореограф Амала Дианор ще открие 17-ото издание One Dance Festival на 23 май в Дом на културата "Борис Христов" - Пловдив.
Снимка: ©Pierre-Gondard
На 23 май One Dance Festival ще открие своето 17-о издание в Дом на културата "Борис Христов" - Пловдив със спектакъла "DUB" на френския хореограф Амала Дианор. Танцът ще се извиси над поколенчески, национални и всякакви различия, на три нива с внушителна сценична конструкция.
Танцът ще ни напомни да се забавляваме и да бъдем заедно. "DUB" е шеметен коктейл от нови градски танци - кръмп, хип-хоп, денсхол и още сензации в социалните мрежи и клубната сцена, с DJ сет на живо и 11 млади танцьори, от Йоханесбург до Париж.
Хореографът Амала Дианор
Източник: One Dance Festival
- Здравейте, Амала. Какво вдъхнови вашия спектакъл "DUB", който ще видим в Пловдив на 23 май, и каква е връзката му със сегашните градски и дигитални култури?
- Чрез спектакъла "DUB" исках да се свържа или по-скоро да възстановя връзката с моята градска култура, тъй като израснах като хип-хоп танцьор.
През 80-те танцувах навън, имаше я онази енергия, която идваше от САЩ във Франция, носеща нов начин на движение. След това преминах в полето на съвременния танц.
С творбата исках просто да видя как моята култура се движи напред, как новото поколение се вдъхновява от наследството на хип-хопа, който танцувах преди години, и как го превръща в свой начин на изразяване. Това е първото вдъхновение, а също и духът на днешния ден.
Вече сме в 2025 г. и всичко е свързано. Младото поколение е в Instagram, TikTok и другите социални мрежи. Те са толкова свързани, че едно движение, уловено в един кадър, може да бъде повторено навсякъде и от всички. Преди години разполагахме само с видеокасети, разменяхме си ги в квартала. Това беше единственото средство да се учим, а накрая даже не можеше да видиш добре картината, защото лентите се износваха.
Информацията, която имахме тогава за танца от Америка, беше ограничена. Сега информацията се създава толкова бързо и е толкова достъпна, всичко е съвсем различно.
- Сценографията на Грегоар Корганов е визуално поразителна, но и символна. Бихте ли разказали повече за използването на тази триетажна конструкция от клетки, наподобяващи градска архитектура и нощен клуб, и за връзката й с онлайн танцовата култура?
- Да, идеята беше да съберем танцьори и хора от ъндърграунд сцената. Доколкото тя е далеч от очите на най-голямата аудитория, щом я поставите на сцена, тя вече не е ъндърграунд.
С Грегоар искахме да пресъздадем в театралната зала именно такова пространство, където хората се събират и танцуват, и да уважим интимността на тази ъндърграунд зона.
За целта пътувахме много - в Корея, в САЩ, за да се вдъхновим от местата, където хората се срещат. Това бяха клубове, разбира се, но също тръгнахме по следите на диджеи и общността, която ги следва в заведения, извънградски локации или природни местности без ток, където всеки носи по нещо. Ако не си част от общността, някой трябва да те въведе, защото иначе няма да знаеш какво и къде се случва.
Свързахме се с много хора за партита, диджей сетове и батъли, и това беше ценно. Така събрахме впечатления от различни пространства. Беше ми интересно да ги отнеса на друго ниво. За спектакъла реших да създам вертикална хореография, а не хоризонтална, каквато бях поставял дотогава. Помолих Грегоар да създаде конструкция на три нива, която да съдържа различни пространства за танцьорите. Всяка клетка е част от цялото, но има собствен характер.
Трябваше да измислим как да поставим тази конструкция на сцената, което беше кошмарно. Накрая решихме да се обърнем към хора, които се занимават с улични танци. Задачата беше да направим конструкцията подвижна, за да може да я построим на сцената един ден преди спектакъла.
В повечето случаи, когато си поканен да изнесеш представление някъде, имаш само един предварителен ден за репетиции и подготовка.
Предизвикателството беше да направим така, че да изградим структурата бързо, само за един ден, и тя да бъде безопасна, защото танцьорите танцуват върху нея, а след спектакъла да я почистим и пак бързо да я разглобим, за да пътува. Важно беше да помислим и за артистите - как изпълняват хореографията на такава височина и се чувстват комфортно и сигурно, защото в повечето случаи не сме свикнали да танцуваме нависоко.
- Спектакълът съчетава различни градски танцови стилове - от воугинг до крамп. Какви предизвикателства срещнахте при декодирането и балансирането на тези стилове и движения по време на творческия процес?
- Да, беше голямо предизвикателство, особено по отношение на музиката.
Авир Леон е композиторът й и я изпълнява на живо на сцената. Имаме танцьори, които специализират в електроденс, крапм, хип-хоп, уакинг, електро. Имаме също pansula от Южна Африка и денсхол. Имаме и брейк, но всички тези танци се основават на музика с различен брой удари в минута (bpm).
Предизвикателството беше да създадем саундтрак, който да съдържа всички тези стилове, така че всеки да може да изпълни най-доброто, на което е способен, при това на фона на музика, с която не е свикнал.
Лиа Родригес, едно от водещите имена на съвременната танцова сцена, гостува на One Dance Festival
- DJ Авир Леон изпълнява музиката на живо по време на спектакъла. По какъв начин звуковата среда подсилва хореографията?
- Първо, трябва да кажа, че работя с Авир Леон от повече от 10 години. Двамата сме много близки, той разбира моя начин на работа, а аз - начина, по който създава музиката за всяка хореография. Решихме той да бъде част от спектакъла и да изпълнява музиката в реално време, но първо трябваше да я създаде.
Започнах работа с танцьорите и му изпратих няколко видеоклипа, за да може да усети вибрацията и посоката, която сме избрали.
В началото си представяхме хардкор техно музика, гаражна музика, каквато би звучала на домашно парти. Но колкото повече навлизахме в хореографията и във всички тези различни танцови движения, осъзнахме, че в "DUB" ще звучи по-трайбъл, по-хаус, по-южноафриканска хаус музика. Това беше процес - да намерим най-добрия саундтрак за тази смесена хореографска партитура.
- "DUB" изследва индивидуалността в рамките на груповата динамика. Как подбрахте състава от танцьори и какви уникални качества носят те на сцената?
- Първо, исках танцьорите да останат автентични, а също така да имат удоволствието да споделят своя танц. Срещам толкова много страхотни танцьори, но те просто искат да се покажат. Не това ме интересува, защото в тази група, както казах, има хора, които идват от различни стилове, но и от различни страни на света.
Това са артисти от Лос Анджелис, Калкута и Йоханесбург, от Буркина Фасо, Уагадугу, източната част на Африка, от Кения до Испания и Обединеното кралство.
Те са толкова различни и въпросът е как с тяхната различна динамика, танцуване, говорене, начин на живот да можем да направим една уникална група и как хората се радват на споделянето. Това е духът на хип-хопа, знаете - мир, единство, любов и забавление. Елате с вашите различия и нека видим как можем да споделим.
- Като артист с опит в хип-хопа и съвременния танц, как се промени подходът ви към хореографията през последните години, особено с това представление?
- Аз съм хореограф и танцьор, но хип-хопът остава в моето ДНК.
За мен "DUB" е завръщане при семейството ми. Беше толкова хубаво просто да си кажем - добре, нека да създадем спектакъл и просто да се забавляваме, да празнуваме различията си, да споделим с публиката част от себе си.
В повечето случаи хората са твърде сериозни. Нека бъдем спокойно. Хайде да се забавляваме, да отпразнуваме различията си и просто да потанцуваме.
- "DUB" показва също как танцът преминава от физическите към дигиталните пространства. Какво мислите за влиянието на социалните медии и онлайн платформите върху съвременния танц?
- Вече не може да избягаме от социалните медии. Нуждаем се от тях за реклама и комуникация, те са онзи мост към света, където заставаш и казваш - ето, това съм аз, това искам да ви покажа.
Все пак, аз си оставам от старата школа. И за мен по-важното е да бъдеш себе си. Да останеш стъпил на земята, да продължаваш да се развиваш, а може би хората сами ще дойдат да видят какво правиш.
Струва ми се, че не аз съм човекът, който да говори за онлайн вселената - нека оставим това на младото поколение.
- "DUB" дава път на Поколение Z. Какво послание или емоции се надявате да отнесат от това представление, най-вече по-младите зрители?
- Искам просто да осъзнаят, че създаването на съвременен танцов спектакъл е свобода.
Това е свободата да разпитваш света и обществото, но и да изразяваш себе си по начин, който е твой. И няма един-единствен начин да се изразяваш или да се представяш.
И се надявам, че с това представление хората ще запомнят, че е нормално да се забавляваш на сцената.
Благодаря и ще се видим съвсем скоро на One Dance Festival.
Интервю на Цветана ГЕОРГИЕВА
***
One Dance Festival 2025 се организира от Фондация ЕДНО за култура и изкуства и е част от програмата на Пловдив - Европейска столица на културата 2019 / Plovdiv 2019 ECOC.
Фестивалът се реализира с подкрепата на Министерство на културата на Република България, Национален фонд "Култура", Община Пловдив и Фондация Лъчезар Цоцорков.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}