СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Дейвид Гарет: ICONIC е пътуване през времето и историята на музиката
Прочутият цигулар идва за два концерта у нас
Автор : / 2833 Прочита 0 Коментара
Снимка: Виктория Вучева/Bg Sound Stage Management
Дейвид Гарет гостува за първи път в София и Варна с класическата си програма ICONIC.
Турнето му, с което обиколи над 50 града по целия свят, представя последния му албум, с който Гарет отдава почит на златната ера на виртуозите на цигулката.
Прочутият цигулар представя музиката на Глук, Крайслер, Шуман, Дворжак и др. в нов аранжимент в трио от цигулка, китара и бас. Концертите му са на 5 март, в София, зала 1 на НДК и на 6 март - Варна, ДКС.
Източник: Bg Sound Stage Management
- Дейвид, какво е чувството най-накрая да тръгнеш на турне с класически репертоар след толкова дълго време?
- През годините винаги съм се опитвал да намеря добър баланс между класическите и кросоувър проекти. За съжаление, поради пандемията изобщо не успях да изнеса на сцена никакви класически концерти.
Ето защо исках да издам новия си класически албум ICONIC възможно най-скоро и да се върна към турнетата.
- Това, ново начало ли е за теб?
- Не съвсем, защото в ежедневната си практика се фокусирам основно върху класическия репертоар.
Дори, когато подготвям кросоувър програми, започвам всеки ден с упражняване на гами и етюди. Няма значение какво ще представя тази вечер, дали е кросоувър или класика. В този смисъл, не го приемам, като нещо ново, или старо.
Аз и моята група вече втора година представяме ICONIC на голямо световно турне и виждаме, че програмата е специална не само за нас, но и за публиката.
Това е една наистина много лична, емоционална и докосваща програма.
- От колко време обмисляш идеята за ICONIC?
- Мисля, че работя по този проект повече от 30 години. Всеки велик цигулар е записвал такъв албум с кратки, специални акценти от музикалната история, които първоначално са били написани за цигулка.
Само си помислете за онези красиви албуми на Исак Щерн, Йехуди Менухин или Фриц Крайслер, например, съдържащи изпълнения, които са кратки, но в същото време - музикално предизвикателни и вълнуващи.
- Значи просто следваш стъпките на твоите учители, които са те вдъхновявали през годините?
- Независимо дали става въпрос за Нейтън Милщайн или Миша Елман, или Хенрик Шеринг, всички тези изключителни цигулари са записали албум с известни произведения в духа на тази традиция.
Така че почти се е превърнало в нещо задължително, нещо, което човек трябва да направи в даден момент от професионалното си развитие.
Спомням си, че като дете обичах да слушам албумите, записани от тези емблематични музиканти. Разбира се, слушах техни изпълнения и на Брамс или Бетовен, но любимите ми албуми винаги бяха тези с кратките, енергични произведения.
- Нека се потопим за момент в историята на музиката: как точно са били използвани тези "парчета за бис" в миналото?
- Най-добрият начин да обясним този феномен е да гледаме историческия черно-бял филм за Яша Хейфец от 1953 г.
Нарича се "Портрет на един художник". Гледах го непрекъснато, когато бях дете.
Филмът започва с Хайфец, който се разхожда из комплекса на колежа Помона в Клермонт. След като се приближи, той изнася импровизиран концерт за учениците.
Някои от парчетата, които се появяват в този музикален филм, вече са включени и в моя албум, включително "Mélodie" на Кристоф Уилибалд Глук от "Орфей и Евридика" и "Hora Staccato" от Григораш Динику.
- Каква интересна част от историята на музиката!
- Абсолютно! И тук всъщност можете да го видите, защото Хейфец свири само кратки парчета в този филм.
В онези дни, от 20-те до 50-те години на миналия век, е било нещо нормално да се изпълнява такъв вид програма, за да се възпламени публиката. Този филм показва как един от най-великите цигулари, също използва този подход.
- Всички аранжименти в ICONIC се изпълняват в комбинация от цигулка и китара. Как си хармонизират тези два инструмента?
- Беше много лесно да се намери точният баланс между цигулката и китарата, защото има безброй пиеси, които например Николо Паганини е написал за тези инструменти. Това, което малко хора знаят е, че Паганини е бил виртуоз, както на цигулката, така и на китарата. Слушах много произведения в тази комбинация и те звучаха изключително хармонично.
Пианото основно служи като основа по отношение на хармониите и прогресията на акордите.
Най-общо казано, човек може да гледа на китарата като на пиано от 18-ти и 19-ти век. Като акомпаниращ инструмент, китарата има много по-дълги традиции от пианото. Мисля, че китарата и цигулката си пасват страхотно, защото всъщност китарата е предшественик на пианото.
- Нека поговорим за някои от произведенията. "Tempo di Minuetto" в стила на Гаетано Пуняни на Фриц Крайслер е вероятно един от любимите ти, нали?
- Причината, поради която включих това произведение в програмата, е, че наскоро купих цигулка Del Gesù, която някога е принадлежала на Гаетано Пуняни.
И сега свиря на тази цигулка, Guarneri del Gesù, построена през 1734 г., изпълнявайки пиеса, която Крайслер е композирал в стила на Пуняни.
Това е едно от любимите ми произведения, което често съм слушал и едно от малкото произведения от турнето ICONIC, които всъщност съм свирил на живо преди.
- С третото произведение ни връщаш в епохата на барока, при Кристоф Вилибалд Глук.
- Тази композиция е включена и във филма, за който говорех - "Портрет на един художник". Това е нишка, която минава през целия концерт. Когато правите албум, винаги се опитвате да работите върху нещо ново и различно за себе си.
Повечето от произведенията в ICONIC са парчета, които никога преди не съм свирил у дома или не съм свирил на живо. И затова решихме да направим нов аранжимент на тази мелодия на Глук от филма на Хейфец.
- Музикалната разходка продължава с още много вълнуващи произведения, които зрителите ще могат да чуят в твое изпълнение - "Jeanie with the Light Brown Hair" на Стивън Фостър, после - отново в Бохемия с "Allegro moderato" на Дворжак, та дори "Химн на Богородица" от Франц Шуберт.
- Да, както вече казах, този албум е пътуване през времето и историята на музиката, в изцяло нов, мой аранжимент. Моцарт, Исак Албенис, "Астурия" и "Тико Тико".
Пиеси, които никога досега не са аранжирани за цигулка. След като изпълних парчета от всички мои музикални икони - Хейфец, Крайслер, Щерн, Пърлман, Менухин - сега искам да представя няколко свои собствени композиции. "Tico Tico" е израз на моята любов към Южна Америка.
- Връщаш се към Вивалди. Този път с "Лято"...
- Вивалди ни връща в ерата на бароковата музика. През онези дни все още не е имало модерно пиано, тъй като то се появява едва по времето на Бетовен. Следователно пианото е намерило своето място като инструмент сравнително късно във вида, в който го познаваме днес.
Въпреки това мисля, че клавесинът има много подобен звук на класическа китара.
"Лято" на Вивалди е много добре познато, виртуозно произведение.
За огромно международно турне, като ICONIC, където можем да свирим в толкова различни в културно отношение държави - Сингапур, Тайван, Китай или Австралия, трябва да има парче в програмата, което всеки знае. И "Лято" на Вивалди е това парче.
- Предпоследното парче е от твоя кросоувър албум "Explosive", а заглавието казва всичко - "Furious". Енергично, бурно, завладяващо!
- С това произведение исках да покажа техника на цигулката.
"Furious" наистина е много виртуозно и предизвикателно. Въпреки това, това също е парче, което наистина пленява публиката.
Снимка: Виктория Вучева/Bg Sound Stage Management
Концертите на Дейвид Гарет са на 5 март, в София, зала 1 на НДК и на 6 март - Варна, ДКС.
Билети се продават в системата на Eventim.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}