Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Антъни Хопкинс: Можех да бъда някой друг. Но всичките ми действия ме доведоха дотук

КИНО ЛЕГЕНДИ

Антъни Хопкинс: Можех да бъда някой друг. Но всичките ми действия ме доведоха дотук

"Всичко тук долу е лишено от смисъл. Живеем. Умираме. Нашите дребни вещи се озовават на тавана или в мазето. Книгите ми повече няма да бъдат четени и ще бъдат поставени в кашони, които ще събират прах. В крайна сметка, това е животът"

83-годишният Антъни Хопкинс, който вече имаше един "Оскар" за ролята си на Ханибал Лектър в "Мълчанието на агнетата", спечели втори "Оскар" за изпълнението си във филма "Бащата" на френския режисьор Флориан Зелер. Почти неочаквана награда за актьор в здра

"Върнах се в тази стая. Открих отново тази маса, този чифт очила, които приличаха на онези на баща ми. И тази снимка на двете ми дъщери с мен като по-млад в щастливите времена. Всичко беше там. И беше страхотно. Казах си: "ОК! Добре. Разбрах". Всичко тук долу е лишено от смисъл. Живеем. Умираме. Нашите дребни вещи се озовават на тавана или в мазето. Книгите ми повече няма да бъдат четени и ще бъдат поставени в кашони, които ще събират прах. В крайна сметка, това е животът. Отвъд въпросите има друг отговор, който говори дълго..."

83-годишният Антъни Хопкинс, който вече имаше един "Оскар" за ролята си на Ханибал Лектър в "Мълчанието на агнетата", спечели втори "Оскар" за изпълнението си във филма "Бащата" на френския режисьор Флориан Зелер. Почти неочаквана награда за актьор в здрача на кариерата си, която вече няма какво да доказва. 

Още

Флориан Зелер: Сбъднах мечтата си да работя с Антъни Хопкинс

Флориан Зелер: Сбъднах мечтата си да работя с Антъни Хопкинс

- Как започна това приключение за вас?
- Много просто. Беше юли 2017 г. Агентът ми Джеръми Барбър ми изпрати сценария на Флориан Зелер, за да го прочета. "Какво мислиш?", попита ме той. "Би ли искал да се срещнеш с Флориан". Отговорих: "Да, би било чудесно". Флориан веднага хвана самолет за Лос Анджелис. И се срещнахме на закуска в хотел "Бел Еър". Веднага се получи много приятелска атмосфера между нас. Накрая се прегърнахме. Открих обаятелен човек. Когато ме попита дали искам да направя неговия филм, бързо отговорих "да". Но когато агентът ми се присъедини към нас, той ми напомни, че вече имам друг ангажимент. Трябваше да снимам в Рим филма на Фернандо Мейрелес "Двамата папи", с Джонатан Прайс за "Нетфликс". Бях забравил. Затова казах на Флориан Зелер: "Моля, изчакайте ме". Държах на "Бащата". Редовно се осведомявах от моя агент. Много се молех филмът да бъде направен с мен. Когато научих, че Оливия Колман се е съгласила да играе с мен, си казах: "Добре! Добра игра!". Ще стане...

Антъни Хопкинс в "Бащата" на Флориан Зелер

- Какво мислите за Флориан Зелер като кинорежисьор?
- Смятам, че е страхотен тих гений. На снимачната площадка Флориан е толкова спокоен, човечен, внимателен. Често се извиняваше, че не говори свободно английски и това ме караше да се усмихвам. Но това не му пречи да знае какво иска. Постига го с много мекота и решителност. Тъй като това е първият му филм, залогът за него беше много важен. Но можеше да разчита на страхотен екип. Особено на оператора и сценографа. Този пресъздаден лондонски апартамент, в който снимахме, е част от снимачна площадка, сведена до стриктния минимум. Това ми напомни за филма "Любов" на Михаел Ханеке, с Жан-Луи Трентинян, Еманюел Рива и Изабел Юпер. Отново го гледах преди да снимаме "Бащата". След това го гледах още три пъти. Красив филм. В някои отношения ми се струва много подобен на "Бащата". Героите се развиват по същия начин в тесен апартамент, с това чувство за клаустрофобия, с тази дълбока самота и витаещата смърт.

Антъни Хопкинс и Оливия Колман в кадър от "Бащата" на Флориан Зелер

Още

"Земя на номади" печели четири награди БАФТА, за най-добра мъжка роля беше отличен Антъни Хопкинс

"Земя на номади" печели четири награди БАФТА, за най-добра мъжка роля беше отличен Антъни Хопкинс

- Как бихте описали героя си във филма?
- Е добре, той има същото име като мен. Силен мъж. Бил е инженер. Той е корав, авторитарен тип, който през целия си живот е имал навика да се налага над другите. Със сигурност е човек, с който е трудно да се живее в семейство. И изведнъж той чувства, че губи контрола над живота си. Той ще се бори с това. Аз самият съм имал подобно преживяване. Беше много отдавна в Канада. Изпаднах в хипотермия и кръвното ми изведнъж падна. Времето започна да се разширява. Не разпознавах никого. Настаниха ме в болница. Вече не знаех къде се намирам. Това продължи само няколко часа. Лекарите ми предписаха пълна почивка, докато не се оправя. Но това преживяване остана много болезнен спомен. Да загубиш умствените си способности, дори за кратко, е нещо страшно. Истински кошмар. Вероятно използвах този спомен за филма.

Антъни Хопкинс и Оливия Колман в кадър от "Бащата" на Флориан Зелер

- Кога бяха снимките? Преди Covid?
- Да. Заснехме филма преди пандемията. Наскоро, когато гледах отново готовия филм, забелязах един паралел, нещо като алегория между филма и планетарната драма, застигнала всички нас в момента. Защото всички сме попаднали в капан. Хората са държани възможно най-много между четири стени, за да не се заразят с вируса. Чакат да бъдат ваксинирани. А по-младите се опитват да защитят по-възрастните, като мен.

- Чувствате ли се мишена на вируса?

- Разбира се, че се чувствам. Аз съм на 83 г.! Но се утешавам, като си казвам, че имах хубав живот...

83-годишният Антъни Хопкинс, който вече имаше един "Оскар" за ролята си на Ханибал Лектър в "Мълчанието на агнетата", спечели втори "Оскар" за изпълнението си във филма "Бащата" на френския режисьор Флориан Зелер. Почти неочаквана награда за актьор в здрача на кариерата си, която вече няма какво да доказва (Снимка: Getty Images)

Още

Как Андре Рийо се среща с Антъни Хопкинс или за историята на един валс

Как Андре Рийо се среща с Антъни Хопкинс или за историята на един валс

- Какво вложихте от самия себе си във филма?
- Може би несъзнателно сценарият на Флориан Зелер и Кристофър Хемптън върна в паметта ми интимни спомени. Спомням си най-вече смъртта на баща ми. Бях в болницата в нощта, когато той си отиде. Не го видях да умира, но заведох майка ми в стаята, точно след като бе издъхнал. Спомням си, че стоях прав пред леглото му. Усещах, че краката му са студени. Животът го бе напуснал. Гледах го и си казвах: "Един ден ще бъда на негово място". На следващия ден се върнах в болницата, за да взема нещата му, чифт очила, молив, карта на САЩ. Никога не съм бил толкова развълнуван, защото осъзнах, че той никога повече няма види тези вещи. Този следобед се разходих с майка ми в един парк. Идваше пролетта. Виждах пъпките на клоните на дърветата. Боже мой! Баща ми тъкмо си бе отишъл и уф! Виждах как пъпките се появяват отново. Наблюдавах преродената природа. Проумях, че винаги идва умиротворение, за да смекчи мъката на хората. Състояние на вътрешен мир следва скръбта. Можем само да го приемем, да го оставим, като форма на отпускане. Дори бих казал, че има някаква епична поезия в това.

Антъни Хопкинс в своя реч по време на церемония, 2017 г. (Снимка: Getty Images)

- Изкушавахте ли се за някои волности със сценария?
- Не. Сценарият беше съвършен. Това беше много силен сценарий. Подобно на пътна карта, когато има толкова силен сценарий, нямате никакво желание да му се противопоставяте. Репликите ви помагат да поемете в правилната посока. През годините и филмите, които направих, понякога съм попадал на скъпоценности. "Мълчанието на агнетата" беше една от тях. С "Бащата" беше същото. Сценарият беше толкова кристално ясен. Веднага разбрах, че филмът, който Флориан ще режисира, ще бъде един от най-добрите в кариерата ми!

Уелският актьор и продуцент Антъни Хопкинс през 1971 г. (Снимка: Getty Images)

Още

Сър Антъни Хопкинс: Разбирам чудовищата, разбирам лудите

Сър Антъни Хопкинс: Разбирам чудовищата, разбирам лудите

- Кой е най-хубавият ви спомен от снимките?
- Всички дни бяха изключителни! Но мисля, че последната сцена беше най-паметна. Бях с Оливия Колман. Това беше трудна сцена. Заснехме първия дубъл. И не се получи. Беше странно. Попитах Флориан дали можем да я направим отново. Измъкнах се от снимачната плошадка за десетина минути. Може би половин час. Когато се върнах, екипът беше освободил студиото. Беше останала само светлината. Върнах се в тази стая. Открих отново тази маса, този чифт очила, които приличаха на онези на баща ми. И тази снимка на двете ми дъщери с мен като по-млад в щастливите времена. Всичко беше там. И беше страхотно. Казах си: "ОК! Добре. Разбрах". Всичко тук долу е лишено от смисъл. Живеем. Умираме. Нашите дребни вещи се озовават на тавана или в мазето. Книгите ми повече няма да бъдат четени и ще бъдат поставени в кашони, които ще събират прах. В крайна сметка, това е животът. Отвъд въпросите има друг отговор, който говори дълго... Дадох си сметка, че животът прилича на сън. Цялото ми съществуване, със своите успехи и превратности, премина без да мога наистина да си припиша заслугата. Сърцето ме движеше в това пътуване, животът, и след цялото това време все още не мога да разбера какво ми се случи. Можех да бъда някой друг. Но не, всичките ми действия ме доведоха дотук... На снимачната площадка! Затова изиграх сцената, сякаш за последен път съм актьор.

Антъни Хопкинс в "Мълчанието на агнетата" (Снимка: Getty Images)

- Благодарение на тази роля получихте втория си "Оскар". Какво изпитахте?
- На 83 години наистина не очаквах да получа такава награда. Чувствам се привилегирован и поласкан от това отличие. Но това, с което се гордея най-много, е, че то ще се отрази на работата на Флориан Зелер. Казвам това без фалшива скромност. В крайна сметка, голямата изненада е именно той. Той направи първия си сърцераздирателен филм. И знам, че трябва да помним, че Флориан е човекът, който направи това възможно!

Оливие Делкроа, "Фигаро"; Превод: Галя Дачкова, "Гласове". 

Още

Антъни Хопкинс благодари за "Оскар"-а от Уелс

Антъни Хопкинс благодари за "Оскар"-а от Уелс

Още

Мигът, в който Антъни Хопкинс се прослави като... композитор

Мигът, в който Антъни Хопкинс се прослави като... композитор

Още

Антъни Хопкинс отбеляза 45 години трезвеност

Антъни Хопкинс отбеляза 45 години трезвеност

Още

Гениалният душевадец на голямото кино: Сър Антъни Хопкинс

Гениалният душевадец на голямото кино: Сър Антъни Хопкинс

Още

Владо Пенев чества юбилей с премиерата на "Бащата"

Владо Пенев чества юбилей с премиерата на "Бащата"

Още

Владо Пенев: Най-голямата човешка сила е опрощението

Владо Пенев: Най-голямата човешка сила е опрощението

 

 

 

 

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Иван, Мартин и Христо: Приказката на Димо и P.I.F. продължава!

"Музиката е магия и не трябва да си музикант, за да го усетиш", казват момчетата от P.I.F.

Николай Урумов: Да се изповядаш и да се разголиш, трябва смелост

"Българите сме мнителни, но и изключително доверчиви - всеки може да дойде да ни лъже и да ни подкокоросва, и ние скачаме и се юркаме..."

Американската артистка Трейси Снелинг: София ми напомня Ню Орлиънс

С нея разговаряме за воайорството като удоволствие, подхранване на фантазиите и обсебване, както и за поп културата, която индустриализира личния живот и го прави печеливш бизнес. В крайна сметка защо искаме личното да е публично?

Ритъм, хармония, фолклор: Иван Шопов, който отлепва от земята

"Самосъзнанието, че българският фолклор има място в световните тенденции ни дава сили да стъпим още по-смело на него и да го обикваме все повече", казва многоликият артист за най-новия си проект TRIGAIDA и дебютния им албум ELATE

Защо най-лесният начин да кажеш на един народ, че нещо е вярно, е като му го кажеш смешно?

Евгени Будинов, Филип Аврамов, Валентин Танев и Милена Аврамова за спектакъла "Последната нощ на Сократ" от Стефан Цанев, който отново се възроди на сцена

Интимност и публичност в епохата на спектакъла: Съвременно изкуство в подлеза на Ларгото

Разговор с Десислава Димова, една от кураторките на първото издание на международната изложба Sofia Art Projects, която се открива днес от 18.00 часа