НАЙ-ВЕЛИКИТЕ ЕКШЪН ЗВЕЗДИ
Eдин от мачовците в киното носил от бедност рокля на сестра си
Чарлс Бронсън е наречен от великия Серджо Леоне след "Имало едно време на Запад" - "най-великият актьор, с когото съм работил"
Автор : Валерия Калчева / 6 ноември 2021 / 13:12 16039 Прочита 13 Коментара
Музиката на Енио Мориконе и магнетичният поглед на Човекът с хармониката - Чарлс Бронсън в "Имало едно време на Запад", са в основата на едни от най-въздействащите кадри в световното кино.
Големи фенове на шедьовъра на Серджо Леоне са ... Джордж Лукас, Мартин Скорсезе и Куентин Тарантино, който дори твърди, че този филм е основната причина да прави кино.
Сценарият е на Серджо Леоне, Бернардо Бертолучи и Дарио Ардженто, а звездите във филма са някои от най-големите - Клаудия Кардинале, Чарлс Бронсън, Хенри Фонда и Джейсън Робърдс.
Серджо Леоне определя Бронсън като "най-великият актьор, с когото съм работил" и иска да му даде главната роля във филма си "За шепа долари" ("A Fistful of Dollars") но той отхвърля предложението и ролята изстрелва Клинт Истууд в звездна орбита.
На 3 ноември 2021 се навършиха 100 години от рождението на Чарлс Бронсън, който си отиде на 30 август 2003 г. на 81 години.
Знаменити са участията на Чарлс Бронсън в уестърните "Великолепната седморка", "Имало едно време на Запад", военния екшън "Мръсната дузина", и в крими поредицата "Смъртоносно желание" (Death Wish).
През 1971 г. получава специален "Златен глобус" в категорията "Любим световен филмов актьор".
Снима се освен в холивудски, и в много италиански и френски филми.
Той работи дълги години с филмовите режисьори Майкъл Уинър и Джей Лий Томпсън и участва в 15 филма с втората си съпруга Джил Айрланд.
На върха на славата си в началото на 70-те години на миналия век, е номер 1 в боксофиса в света, печелейки 1 милион долара на филм.
Чарлс Бронсън е роден Чарлс Денис Бучински и е единадесетото от петнадесет деца, в римокатолическо семейство от литовски произход в Еренфелд, Пенсилвания - въглищният регион на планините Алегени северно от Джонстаун, Пенсилвания.
Баща му, Валтерис П. Бучинскис, татарин от Липка, който по-късно променя името си на Уолтър Бучински, за да звучи по-американски, е от Друскининкай в Южна Литва. Майката на Бронсън, Мери (по рождение Валински), чиито родители са от Литва, е родена във въгледобивния град Тамакуа, Пенсилвания.
Малкият Чарлс Денис Бучински не говори английски вкъщи в детството си в Пенсилвания, както много деца, с които израства. Той си спомня, че дори, когато е бил в армията, акцентът му е бил достатъчно силен, за да накара другарите му да мислят, че произхожда от друга страна, въпреки че Бронсън е роден в САЩ). Освен английски, той говори и литовски, руски и гръцки.
В интервю от 1973 г. Бронсън признава, че не познава много добре баща си и "дори не съм сигурен дали го обичах или го мразех". Той казва, че всичко, което може да си спомни е, че когато майка му съобщавала, че баща им се прибира, децата бързо се скривали, за да не се срещнат с него.
Когато Бронсън е на 10 години, баща му умира и той отива да работи във въглищните мини - първо в минния офис и след това в самата мина. Той си спомня, че печелел един долар за всеки тон въглища. В друго интервю той казва, че е трябвало да работи на двойни смени, за да печели 1 долар на седмица.
Семейството страда от крайна бедност по време на Голямата депресия и Бронсън гладувал много пъти. Майка му не можела да си позволи мляко за по-малката му сестра, и я хранели с топъл чай. Семейството му било толкова бедно, че веднъж трябвало да отиде с роклята на сестра си на училище, защото нямал други дрехи. Бронсън е първият член на семейството си, завършил гимназия.
Бронсън работи в мината, а след това се записва във военновъздушните сили на Съединените щати през 1943 г. по време на Втората световна война. Той служи в 760-та учебна ескадрила за артилеристи, а през 1945 г. като въздушен стрелец на Boeing B-29 Superfortress в 61-ва ескадрила в рамките на 39-та група, която изпълнявала бойни мисии срещу японските острови. Той има 25 въздушни мисии и получава "Пурпурно сърце" за рани, получени в битка.
След края на Втората световна война Бронсън работи на много странни места, докато се присъедини към театрална група във Филаделфия, Пенсилвания. По-късно споделя апартамент в Ню Йорк с Джак Клугман, който също иска да стане актьор. През 1950 г. се жени и се мести в Холивуд, където се записва на уроци по актьорско майсторство и започва да намира малки роли.
До 1954 г. се "подписва" като Чарлс Бучински. Първата му филмова роля, е моряк в You"re in the Navy Now през 1951 г., режисиран от Хенри Хатауей.
През 1952 г. Бронсън се боксира на ринг с Рой Роджърс в шоуто на Роджърс Нокаут. Той се появява в епизод на "Шоуто на Червения Скелтън" като боксьор в скеч със Скелтън. Появява се с колегата си гост-звезда Лий Марвин в епизод на Биф Бейкър, САЩ, шпионски сериал по CBS с участието на Алън Хейл-младши. През следващата година той има малки роли.
През 1954 г., променя фамилията си от Бучински на Бронсън по предложение на агента си, който се опасява, че източноевропейско фамилно име може да навреди на кариерата му.
Първият му филм като Чарлс Бронсън е "Вера Крус" (1954), за Олдрич. След това Бронсън прави силно впечатление като злодей, който обича да носи туниките на войниците, които е убил, в уестърна Drum Beat на Алън Лад, режисиран от Делмър Дейвс. Участва в Target Zero (1955), Big House, U.S.A. (1955) и има значителна роля в Daves Western Jubal (1956), с участието на Глен Форд.
Има главна роля в епизода "The Apache Kid" на криминалната драма "Шерифът на Кочиз", с участието на Джон Бромфийлд.
Бронсън гостува в кратката ситуационна комедия на CBS, "Хей, Жани!" и в три епизода на Алфред Хичкок: "И така умря Рябучинска" (1956), "Имаше стара жена" (1956) и "Жената, която искаше да живее" (1962) и много други.
Бронсън е в главната роля в детективската поредица на ABC "Човек с камера" (1958-1960), в която изобразява Майк Ковач, бивш боен фотограф, работещ на свободна практика в Ню Йорк.
Играе главни роли в някои нискобюджетни филми.
През 1960 г. Бронсън привлича вниманието във филма "Великолепната седморка" на Джон Стърджис, в който е един от седемте, борещи се за каузата на беззащитните. Бронсън получава за ролята хонорар 50 000 долара. Тя го прави любимец на мнозина, а в бившия Съветски съюз, на самия бард Владимир Висоцки.
През 1961 г. Бронсън е номиниран за награда "Еми" за поддържаща роля в епизод, озаглавен "Спомен в бяло" на General Electric Theatre на CBS. През 1962 г. се появява заедно с Елвис Пресли в Kid Galahad. През 1963 г. той участва в сериала Empire.
Стърджис избира Бронсън за друга холивудска продукция, "Голямото бягство" (1963), като страдащ от клаустрофобия полски военнопленник, лейтенант Дани Велински, по прякор "Кралят на тунелите". По ирония на съдбата, Бронсън наистина също страда от клаустрофобия поради работата си в мините. Филмът става огромен хит.
През 1965 г. Бронсън е избран за Веласкес, експерт по разрушаването, в епизод от трети сезон "Наследство" на драмата Combat от Втората световна война на ABC...
През 1967 година Робърт Олдрич дава на Бронсън роля в "Мръсната дузина" (1967), където играе осъден на смърт от армията, привлечен в самоубийствена мисия. Това е огромен успех в боксофиса, а Бронсън е на третото водещо място.
Бронсън прави сериозно име в Европа. Той работи по Villa Rides, когато продуцентите на френския филм Adieu l'ami търсят американска ко-звезда за Ален Делон. Агентът на Бронсън Пол Конър по-късно припомня факта, че "в американската филмова индустрия всички пари, цялата реклама отиват за хубавите момчета герои, а в Европа... публиката е привлечена от характерите, а не от лицата."
Много популярен става филмът "Имало едно време на Запад" (Once Upon a Time in the West (1968), където Бронсън свири на хармоника. Серджо Леоне го определя като "най-великият актьор, с когото съм работил" и е искал да даде на Бронсън главната роля във филма "За няколко долара повече" ("A Fistful of Dollars") но той отхвърля предложението и ролята изстрелва Клинт Истууд в звездната орбита. Филмът е най-големият хит през 1969 г. във Франция.
Бронсън се появява във френски екшън филм, Guns for San Sebastian (1968) заедно с Антъни Куин. Във Великобритания е избран за главната роля в "Лола" (1969), където играе мъж на средна възраст, влюбен в 16-годишно момиче. Прави комедия с Тони Къртис в Турция, You Can't Win 'Em All (1970).
След това Бронсън играе главната роля във френски трилър, Rider on the Rain (1970), който е голям хит във Франция. Той печели наградата "Златен глобус" за най-добър чуждоезичен филм.
Бронсън участва в някои френско-италиански екшън филми, Violent City (1970) и Cold Sweat (1970), последният режисиран от Терънс Йънг. Участва във френски трилър "Някой зад вратата" (1971) заедно с Антъни Пъркинс, след което участва в друг режисиран от Йънг, френско-испанско-италиански уестърн, "Червено слънце" (1971).
През 1972 г. за Бронсън следва поредица от успешни екшън филми за United Artists, като започва от "Земята на Чато" (1972), въпреки че е направил няколко филма за UA още през 60-те години ("Великолепната седморка" и др.).
"Земята на Чато" е първият филм на Бронсън с режисьора Майкъл Уинър. Уинър работи отново с Бронсън в The Mechanic (1972) и The Stone Killer (1973).
Бронсън работи със Стърджис върху Chino (1973), след това направи Mr. Majestyk (1974) с Ричард Флайшър по книга на Елмор Леонард.
1969 г. С актрисата Сюзън Джордж (Снимка: Getty Images)
Един филм, който UA включва във вътрешния мейнстрийм, е Violent City, италиански филм, първоначално излъчен в чужбина през 1970 г., но пуснат в САЩ през 1974 г. под заглавието The Family.
Първият брак на Бронсън е с Хариет Тендлър, която среща, когато и двамата са млади актьори във Филаделфия. Те имат две деца, Сузана и Тони, развеждат се през 1965 г.
Хариет е на 18 години, когато среща 26-годишния Чарли Бучински в актьорско училище във Филаделфия през 1947 г. Две години по-късно, с неохотното съгласие на баща си, успешен еврейски млекопроизводител, Тендлер се омъжва за Бучински. Тендлър ги подкрепя, докато преследват актьорските си мечти. На първата им среща той има четири цента в джоба си и скоро продължава, вече като Чарлс Бронсън, за да стане един от най-високоплатените актьори в страната.
Бронсън се жени за английската актриса Джил Айрланд на 5 октомври 1968 г. и са заедно до смъртта й през 1990 г. Той я среща през 1962 г., когато тя е омъжена за шотландския актьор Дейвид Маккалъм.
Бронсън (който "споделя екрана" с Маккалъм в "Голямото бягство") му казал: "Ще се оженя за жена ти".
Бронсън живее в грандиозно имение на Бел Еър в Лос Анджелис със седем деца: две от предишния му брак, три от нейния (едно от които е осиновено) и две от техните.
На 18 май 1990 г., на 54 години, след дълга битка с рака на гърдата, Джил Айрланд умира в дома им в Малибу, Калифорния.
През декември 1998 г. Бронсън се жени за трети път за Ким Уикс, бивша служителка на Dove Audio, която помага за записа на Джил в производството на нейните аудиокниги. Двойката е женена пет години до смъртта на Бронсън през 2003 г.
Здравето на Бронсън се влошава в по-късните му години и той се оттегля от актьорството, след като претърпява операция за смяна на тазобедрената става през август 1998 г.
Бронсън умира на 81-годишна възраст на 30 август 2003 г. в Медицински център Cedars-Sinai в Лос Анджелис.
Въпреки че пневмонията и болестта на Алцхаймер са посочени като причина за смъртта му, нито едно от тях не фигурира в смъртния му акт, който цитира "дихателна недостатъчност", "метастатичен рак на белия дроб", като на второ място "хронична обструктивна белодробна болест" и "застойна кардиомиопатия" като причините за смъртта.
Той е погребан в гробището Браунсвил в Западен Уиндзор, Върмонт.
На надгробната плоча на Чарлс Бронсън стои следното стихотворение:
Не идвай да плачеш до гроба ми.
Не идвай на гроба ми плачейки,
Не лежа тук, не спя тук;
Живея в хиляди ветрове.
Аз съм диамант върху блестящ сняг,
Узрял риболов лятна слънчева светлина,
Кротен дъжд в есенна вечер,
Там съм в сутрешната тишина,
В лесната ежедневна суматоха,
Птица се закръгля над главата ти,
Звездна светлина в тъмна нощ,
Аз съм венчелистче от цвете,
Живея в тишина с теб
Аз съм пеещата птица,
И всичко да ти е хубаво...
Не спирай да плачеш на гроба ми;
Не съм там, няма смърт.
/Мери Елизабет Фрай/
Цитати от култови сцени в "Имало едно време на Запад", реж. Серджо Леоне
Франк: Да ти се доверя ли?! Как да се доверя на човек, който носи и колан, и тиранти?! Та ти нямаш вяра на собствените си панталони!
***
Шайена: Е, госпожо, когато си убил четирима, е лесно да ги направиш пет.
***
Мъжът с хармониката: Видях тези три наметала преди малко на гарата. В наметалата имаше трима мъже.
Шайена: Е и?
Мъжът с хармониката: В мъжете имаше три куршума.
От едната страна на релсите е Мъжът с хармониката, а от другата - трима главорези, изпратени от Франк. Зад тях се виждат три коня.
Мъжът с хармониката: Има ли кон за мен?
Един от тримата (поглежда към трите коня и се усмихва иронично):
Изглежда сме забравили да вземем още един.
Мъжът с хармониката: Напротив, довели сте два повече.
(след което застрелва и тримата)
***
Шайена (към Джил): Заслужаваш нещо по-добро!
Джил: Последният, който ми го каза, е погребан ето там.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}