Завръщане във Витенберг

Режисьор: Иван Добчев

Сценография и костюми: Даниела Олег Ляхова

Музика: Асен Аврамов

Хореография: Мила Искренова

"Завръщане във Витенберг ", Театрална работилница "Сфумато"

Участват: Пенко Господинов, Явор Бахаров | Гост, Антонио Димитриевски, Йордан Биков, Христо Петков, Малин Кръстев, Елена Димитрова

Във финала на "Хамлет" на сцената лежат труповете на Гертруда, Клавдий, Лаерт и самия Хамлет. Преди това през сцената са влачени труповете на Полоний и неговата дъщеря Офелия. Към тази морга английските пратеници прибавят и вестта за обезглавените Розенкранц и Гилдестерн... Оня безмилостен сержант с косата, за когото ни напомня Хамлет преди да потъне в Мълчанието, яко се е развихрил.

"Завръщане във Витенберг ", Театрална работилница "Сфумато"

Още в самото начало на сцената се явява един ходещ труп - Призракът на стария крал Хамлет и сякаш задава темата - иде Съдният ден, гробовете ще избълват своите мъртъвци, ще прозвучат последните тръби /the last trumpet/ и живи, и мъртви ще застанат пред Съдника. След срещата с Призрака Хамлет ще произнесе знаменателната си реплика: "The time is out of joint" - Векът /времето/ е разглобен /изкълчен/. Човешкото време се е разпаднало, загубило е небесното си основание и е затънало в гнойните си проявления. "Something is rotten in the state of Denmark." - прозрението е на войника Марцел, който е един от очевидците на тази среща - да, има нещо гнило в Датската държава, "Дания е затвор" - ще отиде още по-нататък Хамлет, а на оспорването, че тогава е затвор и целия свят, ще отвори метафората и ще я радикализира - "И то образцов /goodly/, с безброй килии, клетки, ями. Дания е една от най-лошите". Като опозиция на всичко това е сложен Витенберг, друг топос на живеенето, убежна точка на духовността и свободата. С Витенберг са свързани двама от протагонистите на трагедията за датския принц - Хорацио и Хамлет.Те идват оттам и все ги тегли да се завърнат. Да се завърнеш във Витенберг е гестус на загърбването на затвора Дания, на живеенето в свят "запусната градина", на скотското мърсуване "сред гнус и смрад"... Тази опозиция за нас е ключова. Ако в живота ти има такова място, тогава загърбването/напускането на тоя свят има смисъл на завръщане.