Урок по български

Сценична адаптация: Иван Налбантов

Сценография и костюми: Нина Пашова

Музика: Дони - Добрин Векилов

Участват: Анастасия Ингилизова, Антоанета Добрева - Нети, Александър Дойнов, Веселин Анчев, Владислав Виолинов, Георги Къркеланов, Гергана Данданова, Евелин Костова, Ели Колева, Иван Налбантов, Калин Иванов, Лара Златарева, Луизабел Николова, Симеон Дамянов, Стефка Янорова, Ясен Атанасов

"О, неразумни юроде!

Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин?

...Или не са имали Болгаре царство и господарство?

Ти, Болгарино, не прелщайся, знай свой род и язик..."

Паисий (1762)

Добре дошли на Урок по български, в който ще вземат участие артисти от трупата на Театър "Българска армия".

Ние няма да ви повтаряме написаното в учебниците и томовете книжнина, за живота и творчеството на Патриарха на българската литература Иван Вазов, а ще се опитаме със средствата на словесно-изпълнителското изкуство (или тъй нареченото "художествено слово") да надникнем в десетина от неговите неувяхващи творби.

Терминът "художествено слово" има двояко значение: Художествено е словото на автора, тоест писмената реч (в нашия случай то е безспорно и е вечна класика). Художествено би могло да бъде и словото на изпълнителя, който го изпълнява, тоест живото и говоримо слово.

Иван Налбантов

 

ЗАЩО ТЕАТРАЛЕН "УРОК ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА"?

Защото театърът е дом, в който приютяваме мечтите си. И храм, в който изповядваме слабостта си. Театралният урок напомня всеки урок - безмълвният в сумрака на незнанието си припомня и започва да шепне думите на поезията. Тогава словото звучи и на сцената, и в залата, тя го иска. Зрителят е напуснал делника на своята апатия и не се нуждае от други "указания" - словото на Вазов изпълва.

Това е достатъчно. Всеки го преоткрива в себе си и заживява с радостта да чува стиховете отново. Звучащото слово на поезията е интерсубективно, то удовлетворява очакванията и разбиранията ни. Поетическото слово на Вазов е вълнуващо преживяване на историята, на онова голямо и идеално време, в което участваме всички. И се случва тук и сега. Стиховете на Вазов от композицията На теб, Българийо свещена... не припомнят предразсъдъци, те са узнаване, защото набавят ново знание, което отключва въображението и укрепва културната идентичност.

Зрителят вижда и чува литературата. Тя звучи както индивидуално за него, така и за посветените, към които вече принадлежи.

През 1925 г. Гео Милев пише: "Вазов е чувствителна струна, която се отеква на всичко, що вълнува неговата съвременност. И тази струна звучи в унисон с чувствата и мислите на съвремениците - на целия народ. Оттук и неговата широка популярност. Това определя и характера на неговата поезия. Със своята половинвековна писателска дейност Вазов е установил себе си като несъмнен фактически патриарх на българската литература - и на поезията, и на прозата."

Народният поет е пръв и голям представител на нравствения, обществен и естетически идеализъм след Освобождението. Неговото художествено слово е част от българския литературен канон - творец без съперник по обхват и дълбочина, най-търсеният и предпочитан български автор. Вазов изгражда историческата, нравствена и гражданска култура на съвременния човек.

С Вазов започва професионалното битие на българската поезия, нейното обогатяване като език, сюжети, образност, мотиви, нови ритмически и интонационни структури. Поезията му е великолепен пример за естествено свързване на народната реч и книжовната норма. И до днес остарелите форми придават специфична "вазовска" стилова оцветеност на неговите стихове.

Днес Вазовото слово живее в новия проект за театрален урок на Театър "БЪЛГАРСКА АРМИЯ".

Българското слово обича Вазовата поезия и изпълва театъра.

Нека го чуем и заживеем с ентусиазма, кипежа, тревогите и тъгите, които е пренесло в културната ни памет!

А ЗАЩО ВАЗОВ?

СЛУШАЙТЕ!

Проф. Владимир Атанасов