През ситото на времето

Откриване: 18.30 часа 02.06 /петък / 2017 г.

"Севда Драгнева винаги се е чувствала раздвоена между реализма и концептуалното...И в тази изложба между преливащите от цветни композиции акварели се откроява колажът, носещ заглавието й. В едната половина на пясъчния часовник виждаме: "Жената кокетка" - "Вирсавия" на Рубенс, който е предал в творбата си своят идеал за истинска красота, а нея той намира в женствеността и жизнеността на Вирсавия. Именно това е неговият идеал за красива, пленителна и покоряваща женска фигура; "Светската жена"- "Мона Лиза" на Леонардо, с право е определяна като символ на загадката на емоциите и "Жената майка"- "Сикстинската мадона" на Рафаело, чието лице е въплъщение на античния идеал за красота, изумително съчетание на тленното и свещеното, на човешкото и духовното, святото и греховното.

В долната част на пясъчния часовник властва Пикасо и "Госпожиците от Авиньон". Идеалът за красота е приел кубистична форма, идеалът за духовно излъчване е сринат до бордеите. "Превратната точка в развитието на модерното изкуство", както наричат творбата, на мнозина, включително Матис и Брак, действа отблъскващо. Представена за първи път през 1916 година, тя не получава положителни отзиви от критиците. Днес, нейната популярност е равна на тези, от горната част на пясъчния часовник.

 

Всеки може сам да подложи на собственото си сито, онова, което ежедневно ни залива, като информация, послания, естетически и морални модели. Севда предлага да експериментираме. Нейният отговор аз съзирам в къпещите се в естествената си багреност и неподвластна на времето красота - цветята. Божиите творения не позират, не кокетират, не ни примамват с превъплъщения и роли. Дори и в нарочени, аранжирани композиции избрани от художника, те запазват своята непринудена естествена, пленяваща красота.

А колкото за ситото - ето още една тема за размисъл - тибетска притча:

"Дошъл веднъж ученика при Учителя и му казал:

- Прощавай, че реших да те обезпокоя без предупреждение, но чух някои неща, които ме смущават и искам да ги споделя с теб. Знаеш ли какво говори един твой приятел за теб?

- Почакай - спрял го обаче Учителят - първо пресей това, което се каниш да ми кажеш през три сита.

- Три сита?

- Преди да се каже каквото и да е, трябва три пъти да се пресее. Най-напред - през ситото на истината. Сигурен ли си, че това, което искаш да ми кажеш е истина?

- Е, не, аз просто чух ...

- Много добре! Значи, ти не знаеш истина ли е или не. Тогава да го пресеем през второто сито - на добротата. Искаш да ми кажеш нещо добро за моя приятел?

- Не, напротив...

- Значи, ти възнамеряваш да ми кажеш нещо лошо, като при това не си сигурен дали е истина. Да пробваме тогава с третото сито - за ползата. Смяташ ли, че по някакъв начин ще ми е необходимо това, което искаш да ми разкажеш?

- Не, в него няма нищо, което да ти е от полза...

- Тогава, защо изобщо идваш да ми кажеш това, което се канеше да ми кажеш?!"

Ситото на времето е мярка за истинските стойности. Тройното сито е нашият критерий за справедлива оценка!"

Ваня Маркова/галерия "Арт Маркони/ 2017