Маестро Валерий Гергиев и Денис Мацуев с грандиозен спектакъл в София

Маестро Гергиев ще подари на българската публика един уникален спектакъл, събрал три колоса на руския симфоничен авангард - Сергей Рахманинов - Игор Стравински - Дмитрий Шостакович. Програмата на Концерта е събрала изключителни произведения, които поради своята мащабност и трудност не се изпълняват в една концертна вечер и могат да бъдат изпълнени само от най-велики музиканти като Маестро Гергиев, неговия виртуозен оркестър и изключителния пианист Денис Мацуев.

Билетите са в продажба от днес: Билетен център на НДК и мрежата на www. EVENTIM.bg

Продължителност: 2 ч. и 30 мин.

След седемгодишна творческа пауза като композитор, по време на своята емиграция в САЩ Сергей Рахманинов (1873-1943) създава в 1926 г. Концерт за пиано и оркестър № 4, който с нов музикален език, агресивен характер и експресивна звучност разчупва досегашните представи за типичната Рахманинова клавирна музика. Самият Рахманинов изпълнява своя концерт в Америка и Европа. Концерт № 4 е по-джазов и по-малко познат от 3-ти концерт за пиано, но е не по-малко въздействащ и мелодичен, особено когато е в изпълнение на виртуозния пианист Денис Мацуев - звезда на съвременното клавирно изкуство.

Един друг руснак в емиграция - Игор Стравински (1882-1971), вече е революционизирал музиката със своите балети, които предизвикват фурор в Париж 1910-1913 година. След бурно освирканата премиера в Париж през май 1913 г., балетът "Пролетно тайнство" става един от шедьоврите на модернизма на XX век и до ден днешен продължава да оказва влияние на съвременната музика. Посветен е на езически старославянски ритуал - пролетно съзаклятие за плодородие на земята, свързано с човешко жертвоприношение, при което избраното момиче-жертва танцува до смърт. Тази музика отхвърля всякакви правила и хармонии. Мощният оркестър поразява с изригващата сила на отделните накъсани музикални фрагменти и сякаш, обсебен от магията на сменящите се неравноделни ритми, звучи като един огромен ударен инструмент.

В края на 1934 година, замисляйки своята 4-та симфония, Дмитрий Шостакович (1906-1975) определя сам: "Това трябва да бъде монументално програмно произведение, изпълнено с големи мисли и големи страсти". Това негово изказване предполага, че в новата си творба той ще се отдели радикално по форма и съдържание от концепциите на досегашните си симфонии, а също така и от принципите на симфонизма, използвани по това време от много други съветски композитори. През 1936 година след генералната репетиция Шостакович внезапно отменя премиерата на 4-та симфония. Изминават цели 25 години - през декември 1961 г. Московският филхармоничен оркестър, под диригенството на Кирил Кондрашин изпълнява за първи път 4-та симфония - монументално и необичайно симфонично произведение, което Шостакович определя като свое художествено кредо.