Режисьор: Теди Москов
Сценография: Свила Величкова , Ванина Цандева
Музика: Антони Дончев
Костюми: Свила Величкова, Ванина Цандева
Фотограф: Иван Дончев
Продължителност: 2 часа
Спектакълът не се препоръчва за лица под 18 години!
Това е спектакъл- "присмехулник" над клишетата. Клишетата в любовта от пръв, а и от втори и от трети поглед. Присмехът е и към брачните ритуали, провеждани, както в гражданските отдели по бракосъчетания, така и в църквата. Към причините за брак- също. Добродушна подигравка към традиционните семейни ценности, а и към общоприетите човешки се е разположила на сцената. Представлението се шегува с хомофобията, но и с причината за нея- хомосексуалността. Има дързостта да се подиграва с насилието. Защо? За да го обезсили. Напомня на безпричинната жестокост, че всъщност тя няма причина и не би трябвало да съществува. Всичките тия неща се оправдават от някаква "американизация" на човечеството. В нашия случай силна доза "балканизация" придружава въпросната американизация. Можем ли да се смеем на жестокостта и примитивността? Да! Ще оцелеем, само защото ще се смеем. От опит знам, че усмивката обезоръжава. Желанието, моето и на артистите е насилието в спектакъла да има някакъв "Тарантиновски" привкус, съчетан с доза "Братя Марксова" комедийност. Също така задаваме питането, накъде е тръгнал светът и докъде е стигнал... "Къде така през просото", би казал Радичков. Аз бих казал- "през ръжта", за да отправя накрая "умния" финален въпрос- има ли някакъв Спасител в ръжта. Това предстои да видите. Елате ни вижте! Дано краят на спектакъла да не съвпадне и с края на света ни, ха, ха, ха!
Стефан /Теди/ Москов