Режисьор: Мариус Куркински
Сценография и костюми: Никола Тороманов
Музика: Емилиян Гацов - Елби
С участието на:Пламен Димов, Павел Иванов, Стелиан Радев, Константин Еленков,Ирина Митева, Албена Колев, Радина Боршош, Ева Данаилова, Аня Пенчева, Любомир Петкашев, Стефан Къшев
ОТЕЧЕСТВО ЛЮБЕЗНО...
И тъй, "Двубой".
Двубоят, който никога не спира в нас и в света. Двубой за честта, която в случая е така познатата и безпощадна гордост. Гордостта, този най-опасен за човешката душа бяс.
Новата държава сякаш процъфтява, но и тъй бързо се покварява. Пламъкът на възрожденският дух на освобождението изтлява, опустошен от влиянието на великите сили и появилата се в новите български големци жажда за власт и беззаконие.
През 1885 година Вазов пише:
Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях
и те за теб достойни майко бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.
А вече, през 1892 година, когато е написан първият вариант на "Двубой", поетът влага в устата на своите герои следните думи: "Никой днес не почита законите", "Човек - деколте в акъла", "Отсъствие на всякакво присъствие".
Тази болка на поета е сякаш разбираема за нас, съвременните окупатори на собствената си родина. Но все пак е тъжно. Защо го допуснахме? Защо продължаваме да ни няма? Защо нашите истински битки се отлагат "за някой друг век"? Защо сме "отсъствие на всякакво присъствие"?
Надеждата е без отчаяние да молим Бог за прошка и спасение. И да помагаме.
А в театъра, в този наш спектакъл, който съчетава болката, атракцията и скоростта на съвременната мисъл за сегашния човек, да се усмихнем с кротост и да промълвим: Прощавай, Поете.
Мариус Куркински