Човекът, който искаше

Режисьор: Маргарита Младенова

Сценична версия и постановка: Маргарита Младенова

Сценография: Ивайло Николов и Ива Гикова

Музика: Асен Аврамов

Композитор и звукова инсталация: Асен Аврамов

Костюми: Ивайло Николов и Ива Гикова

Фотограф: Павел Червенков

"Човекът, който искаше", Малък градски театър "Зад канала"

Участват: Алиса Атанасова, Весела Бабинова, Владимир Пенев, Владимир Зомбори, Владимир Димитров, Иван Петрушинов, Луиза Григорова, Светлана Янчева, Музиката се изпълнява на живо от Стоян Младенов

Диагнозите на доктор Чехов

Живеем в тревожен свят, който настоява Театърът да преосмисли предмета и езика си - ако иска да бъде не само професия или разтуха, а пространство на човекознание, артистичен път към проклетите въпроси за човека в битието.

Какво се случва с човека - защо любовта го плаши, трудът го съсипва, ближния го ужасява, съвестта го боли, напрегнатият ум провижда единствено собствения си провал; защо пилеем отреденото ни време, искаме едно, а правим точно обратното - това са неудобните въпроси на Антон Павлович, в които можем да се припознаем - целите.

По чеховата формула "... четете, там всичко е написано ...." - която изостря и нашия поглед - откриваме заболяванията на Объркания, разтрошения човек. Чехов диагностицира нашите болести, нашите фобии, страхове, отчаяния, нашето безсилие.

"Човекът, който искаше", Малък градски театър "Зад канала"

През четири любовни истории - четири разминавания - четири провалени опита за друг живот - четем Чехов не като сантиментален автор на изящни словесности, а тъкмо като лекар, деятел, активна публична фигура, която изследва провала на човека в човека; не прощава абсурдното несъответствие между искам - и правя; иронизира самосъжалението, тъгува по изгубената цялост, мечтае човека като свят в света.

Нашият театрален превод на този Чехов събаря четвъртата стена между сцена и зала; оголва напрегнатото действие, въвежда сценография и музика като живи партньори, включва зрителя като съучастник в една предизвикателна среща без гард, без преструвка. В един спектакъл-апел към откровение и самопризнание без илюзии, но с надежда. Лекарството горчи, но неподражаемото тънко чехово чувство за хумор - го прави желано.

Маргарита Младенова