Богът на касапницата

от Ясмина Реза

"Богът на касапницата", спектакъл на Народен театър "Иван Вазов"

Превод от френски език: Снежина Русинова-Здравкова

Режисьор: Антон Угринов

Сценография и костюми: Никола Тороманов

Композитор: Калин Николов

Асистент на художника: Андреа Попова

Художник на плаката: Георги Панчев

Снимки: Елена Спасова

Участват: Александра Василева, Владимир Карамазов, Радена Вълканова, Юлиан Вергов

  "Богът на касапницата", спектакъл на Народен театър "Иван Вазов"

Две родителски двойки се срещат, за да обсъдят разпрата между техните единайсетгодишните синове, при която едно от момчетата, наречено "доносник", счупва с пръчка два зъба на другото. Постепенно, не без помощта на предложената от семество Рей бутилка уиски, сдържаните и любезни отношения губят от блясъка си, а родителите заприличват все повече на децата си - безразсъдни, избухливи, нападателни. Бавно и застрашително иззад маската на благоприличието наднича Богът на касапницата....

Пиесите на Ясмина Реза (1959) са преведени на повече от 35 езика и се играят на най-престижните театрални сцени по света - като се започне от Кралския Шекспиров театър, «Шаубюне» и «Берлинер ансамбъл» в Берлин, «Бургтеатър» във Виена и Кралския драматичен театър в Стокхолм, московския «Современник» - и се стигне до Бродуей, Монреал, Токио, Бейрут...

Още с първата си драматургична творба - "Разговори след едно погребение", Реза печели наградата "Молиер" (1987). Световна слава й носи "Арт" (1994), за която тя получава втори «Молиер» (1995) и двете най-престижни англосаксонски театрални отличия - «Лорънс Оливие» (1997) и «Тони» (1998). Следват "Човекът на случая" (1995) и "Живот х 3" (2000). По "Испанска пиеса" (2004) Реза снима и първия си филм "Chicas" през 2010 г. Последните й две пиеси са «Как да ви разкажа играта» (2011) и «Bella figura», поставена за през май 2016 г. в «Шаубюне» от Томас Остермайер.

Другата най-гледана пиеса на Реза - «Богът на касапницата», й носи по още една награда «Лорънс Оливие» и «Тони» (2009). Играе се за първи път през 2007 г. в цюрихския «Шаушпийлхауз» (реж. Юрген Гьош), а след това и в «Берлинер Ансамбъл». Във Франция пиесата е поставена от самата авторка през 2008 г. на сцената на знаменития парижки «Театър Антоан» с участието на Изабел Юпер в ролята на Вероник. През 2009 г. Матю Варкус поставя пиесата най-напред в Лондон в театъра на Гилгуд, а по-късно и на Бродуей.

В София под заглавието «Божествата на касапите» пиесата е показана за първи път в Модерен театър през 2009 г. (реж. Пламен Марков).

През 2011 г. Роман Полански снима филма «Касапница» с Джоди Фостър по адаптираната от Реза пиеса, за което авторката получава и «Сезар» и за най-добър филмов сценарий.

"Богът на касапницата", спектакъл на Народен театър "Иван Вазов"

Табутата раждат демони

"Богът на касапницата" е пиеса, която изследва междуличностните отношения в ситуация на борба за надмощие, описвайки срещата на две семейни двойки. 
Ние се носим по течението сами в Космоса, причинявайки чудовищно насилие един на друг без смут и болка. Обитаваме този свят със самочувствието, че с възрастта сме овладели изкуството да живеем с останалите, а всъщност разрушаваме методично човека до себе си.
Превърнали сме общуването и думите в димна завеса, зад която крием истинските си намерения, и всичко това сме го опаковали във формата на модерната тези дни политкоректност. Днес малко по малко това явление се превръща в диктатура на мисленето и изразяването.

В текста на Ясмина Реза ме интересува темата за експанзията на политическата коректност и онзи фундамент, върху който се изгражда цялата логика на изкуството на общуването. Липсата на свобода в отношенията. Принудата да НЕ назоваваме нещата с истинските им имена и как табутата раждат демони. Този вакуум от неизказани проблеми в един момент се отпушва зловещо и човек изрича дори повече от това, което мисли. Изрича го безжалостно, без всякакво съчувствие към другия. Така кулата от политкоректност се сгромолясва и се оголват грозно натрупаните и премълчани проблеми.
Така де, защо да не го кажа по-просто - "робството" не може и не бива да бъде наричано "съжителство". Това съвсем не оправя нещата...

Антон Угринов

1/1

Още постановки в София

Виж всички постановки в София