КУЛТУРЕН ДИАЛОГ
Изкуството и културата като интеграционна политика
Културна фондация А25 инициира и проведе първото по рода си изследване, посветено конкретно на културните потребности и на нуждите и достъпа до изкуство на украинските бежанци
Редактор : / 154 Прочита 0 Коментара
Източник: Културна фондация А25
През 2023 г. Културна фондация А25 инициира и проведе първото по рода си изследване, посветено конкретно на културните потребности и на нуждите и достъпа до изкуство на украинските бежанци, които живеят временно или постоянно пребивават в България.
Пълният текст на изследването е вече достъпен онлайн: https://a25cultfound.org/news/ot-85483-stypki-napred-do-53-811-nazad-ot-itegriranoto-obshtestvo/
Изследването е разделено на четири части, които представляват всъщност различни ракурси към темата.
Първата глава от него е подготвена от Анна Данилчук от украинската фондация "Волин" и предлага многопластов профил на културната ситуация в Украйна преди войната от гледна точка на културни политики, управление, потребление и нагласи, в опит да представи културния контекст, от който идват бежанците.
Втората глава, подготвена от екипа на Културна фондация А25 - Кремена Христова, Ина Дублекова и Демна Димитрова, проследява моментните реакциите на българския културен сектор, добрите практики и слабите звена, както и очертава усилията му в процеса по включване на чуждестранните граждани в живота на обществото в по-дългосрочна перспектива.
Третата част е посветена изцяло на гледната точка на украинските бежанци и техните потребности, културни нагласи и интереси, а неин автор е социологът Давид Кюранов.
Последната - четвърта, част е своеобразна поредица от стъпки за по-устойчива интегрираща дейност на културните оператори.
Заглавието на изследването е "85483", защото толкова са били украинците в България през 2022 г., когато е поставено началото на проекта.
Днес те вече са 53 811 и броят им намалява, тъй като по информация на неправителствените организации, които работят с тях, все повече хора, живеещи в момента в България, се връщат в Украйна. Освен възможностите за нормален живот, достъп до образование и здравна система, знак за добре обмислени интеграционни мерки е и достъпът до култура. Изследването ясно показва тази необходимост, макар включването в културната система на страната да не се счита за жизненоважно.
"2024 г. ще бъде десетата поредна година на нулева интеграционна политика у нас. Една от причините за това е, че втори стратегически документ в областта на бежанските въпроси, след Националната стратегия по миграция, убежище и интеграция (2015 - 2020), не е подкрепен с дейностен план и национално финансиране.
Така новата Национална стратегия по миграция (2021 - 2025) остава мъртвородена. Към нея съществуват план за 2022 г. за изпълнение на приоритетите, както и доклад за изпълнението в периода април 2021 г. - юни 2022 г., но и в двата интеграционните намерения и резултати са твърде крехки и неподкрепени от данни", отбелязват авторите на изследването.
Изкуството може да бъде елемент от интеграционната политика. Войната в Украйна провокира не само огромна доброволческа съпричастност, но и самоинициативата и включването на много културни институции (държавни и общински), независими културни организации (НПО), артисти на свободна практика, чуждестранни културни институти, частни фирми с основна дейност в сферата на културата и читалища.
Още в началото на своето изложение Анна Данилчук посочва, че "Парадоксално, войната, която започна с отричането на самостоятелна украинска култура, доведе до нейното разпространение и глобално разпознаване."
Вниманието към украинската култура и изкуство действително е нараснало сериозно от началото на войната досега. Това също може да се види и в реакцията на различни артисти и културни оператори в различни градове в страната.
В началото някои организации и събития стават безплатни за украински граждани; създадени са събития, включващи украински произведения; добавен е превод на украински към събитията; украински артисти са канени за участие в проекти и различни форуми в България; предложена е постоянна работа на някои украински артисти в български културни организации и трупи; някои организации превърнащат офисите и пространствата си в места за временно настаняване; поощряват се участия на украинските граждани (професионалисти и любители, вкл. деца) във фестивални и концертни програма, творчески работилници и отворени сцени за деца и възрастни, благотворителни кампании; войната сега, както и войната и изкуството се превръщат в значима тема за доста произведения и фестивали.
Най-голямата част от изследването Давид Кюранов кръщава "Да се срещнем?". Социологът провежда фокус-групови дискусии с бежанци от Украйна (възрастни и тийнейджъри) и дълбочинни интервюта с представители на НПО, които работят в подкрепа на бежанците от Украйна. Тази част от проекта e насочена най-вече към това да се установят практиките, нагласите и нуждите на украинските бежанци към културния живот в България. В рамките на самото изследване фокусът надхвърля това ограничение и се насочва към темата за интеграцията на българското общество, част от което са украинците, и към това как културните проекти могат да я подпомогнат.
"Защо отделяме толкова пространство на интеграцията и нейното коректно и на практика единствено смислено значение? Защото, както показа проведеното изследване, възможни бъдещи културни политики, проекти и инициативи биха имали най-силен и смислен ефект, ако те са по същество интеграционни", пише в своята изследователска глава Давид Кюранов.
На базата на проведеното изследване, екипът на Културна фондация А25 обобщава някои възможни подходи за по-справедливо включване на бежанците в културния живот на страната. Прилагането им не изисква промяна на публичните политики, въпреки че такава е силно необходимо, а се базира на актуалната ситуация и моментните възможности на организациите.
Изследването не бива да се възприема като научна публикация. Неговата цел е да послужи като допълващи препоръки в правенето на културни политики и културно-политически дискусии.
Културна фондация А25 е неправителствена организация, създадена през 2011 г. Тя се стреми да поражда, подкрепя и участва в културни и социални събития, които представят с уважение и интерес разнообразни гледни точки, поддържат интелигентен и смислен диалог, откриват свежото и актуалното зад клишета и стереотипи.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура" по програма "Публики".
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}