тоз "демократ " Жорето бе.....на отчет при началника е!

това внушение е твърде елементарно. Повече се старайте!

гениално писмо, дълбоко и точно в целта, без заобикалки; поклон за което !

беше, че се захранваше от яслата на Т. Живков и когато му бе отнета, започна да го плюва!

не можеш да цоцаш от ГЕРБ и после да се прехвърлиш при БСП.....подличко е нали!

Все едно, че описва съвременна Русия.

какво излиза на практика! Нищо не се е променило! Само комунистическата партия не се казва БКП а ГЕРБ.

Русия ви е в ума и в устата явно е най великата страна на света

Не вярвам в тази версия за убийството с някакъв чадър както и за новичок и това е мое право.

ползването на новичок не е от днес.

Самият факт, че е захвърлил всички "благинки", които са му предоставили, показва, че не ги е ценял, като Вас. После пише същото и за т.нар. демокрация, значи го интересува истината, а не лицемерието и парите. Да наричаш това подлост може само, ако си безкрайно прост, или ти плащат, за да се правиш на такъв.

И с Impressio манипулиране на лайковете.

че погуби милиони руснаци ,за да спаси евреите си ли ? как спасените се отблагодариха на жертвалите се за тях ? вие наистина ли смятате другите за паднали от марс ?

Имаше още един водещ журналист който избяга във Франция, но по късно може би осемдесетте години.Това си беше пиар на комунистите.

Долнопробните булгаристански роби и плужеци отново изпълзяха и започнаха да плюят злоба и омраза. Колко добре ви е описал Георги Марков!!! Ако не беше вашата робска психика, изпран мозък и простотия, България нямаше да бъде клоаката и кенефа на Европа. Всъщност всеки от вас един вмирисан клозет, вонящ на комунизъм, простотия и злъч. Тези, които оплюват Георги Марков са така точно описаните оте неги роби, лакеи и посредствени мижитурки. Бездарници. Всъщност вие не сте народ, а робско стадо с изпрани мозъци. Може би е добре, че клоаката ви се гърчи в мизерия, стрес, болести, че продължителността на животеца ви е най-кратка в Европа. Така се чистите и освобождавате място на по-способни и нормални хора. Но едва ли те ще се наричат българи. След падането на комунистическите режими, в това число и в нашата страна, БЪлгария не се промени, защото беше населена от неадекватни роби, немислещи същества, които се оставиха да ги мачкат бившите комунисти. Вие и за тор вече не ставате!

бил е наказан, защото е казвал истината, а това и на изток, и на запад, и не само тогава е било силно нежелателно. Затова застреляха и Кенеди. Точно тези хора не са предатели. Предателите си умират от естествена смърт.

оплачи се в Отвъдното

Ние които не сме на това мнение не те обиждаме и не се срамуваме че сме българи, носим си кръста у нас и не бягаме зад граница.

става за тези,които се осмелят да покажат на другите Истината за която са живяли .животът е дълъг само за безличните и безропотните .този,който е смел трябва да бъде много умен и ПРЕДПАЗЛИВ ,защото "и стените имат очи и уши".телефони,компютри,телевизори и камери са вече личните ни шпиони ,с които трябва да се съобразяваме !

Жалко за човека. Не е трябвало да споменава че е разочарован от живота във Великобритания и след месец се връща в България.

Да ви е честит вожда и култа към личността му...

Значи проблемът се казва Ганьо Балкански! Системата е без значение. БКП, БСП, ГЕРБ, НДСВ, ДПС, ПФ, АТАКА....Всичкото е едно и също, за съжаление! Няма спасение! Дори сегашната система е най-уродливата която сме виждали! Шепа наглеци заграбиха цялата държава !

-ИСКА ВИ се!!!- НО е писано за МИНАЛОТО на бсп!!?

А да спрете вече с величаенето на този измислен дисидент и агент на ДС!!! "Ни ва ли е срам бе"!!!

Е написано за настоящето на Герб! Едно към едно!

Защо не се споменава как е напуснал България и е отишъл на Запад. По това време на Запад се отиваше или ако си шпионин на ДС или с изключителен риск за живота, бягайки през границата. Въобще много въпросителни има, около въпросната личност. Единственото неоспоримо е умението му да пише превъзходно. Всичко останало, чадъри и прочие глупости са измислици за балами. Ако иска ДС да те ликвидира това значи 2 неща. 1. ти си голям боклук и заплаха за националната сигурност. 2. Нямаш шанс да се спасиш 3. Никой няма да разбере за твоята смърт

Марков нито се е отказвал от България, нито от социализма! Убийството му е извършено от терористичната организация Ми6 на британската държава, , като по този начин са възпрепятствали неговото завръщане в България и излизането на бял свят на истината за Западната "демокрация", за която е писал Марков. Както набедиха България за опита за убиство, който ЦРУ и малките терористи от Ми6 срещу папата, така и с убийството на Марков. Какво да очакваш от държави, чиято основна политика е ТЕРОРИЗМА по света.

Стига сте притопляли тази стара манджа...., фалшив герой ! Чак и в учебниците ..., да се чудиш просто ! Тези наши "интелектуалци"...

Напълно си прав. Човека си е бил просто един кривнал по лошия път агент на ДС в Лондон. Трябвало е незабавно да бъде ликвидиран, за да не стигнат до другите

Къде са се случвали всички тези чудесии: фантастична способност да поощряват, развиват и усъвършенстват лошото у човека. Аз ли съм живял в друго време, тия ли постоянно си въобразяват нещо. Крадели от собствената си държава, обаче да крадеш от собственото си Кремиковци, може. И чрез него да крадеш държавата също може, законно. Някой да знае за по всеобхватен контрол от този на Щатите ? не си спомням някой на времето да се е правил на такъв началник, както оня т.пак Бойко сега.

Марково описа педераси като тебе, които са наистина роби на запада и обслужват господарите си орално, след като ви обслужат анално.

Трудно, дори невъзможно е да се поставят хората на изкуството в рамки. Георги Марков е противоречива личност. Разбрал от рано, че ако не е в добри отношения с водачите на социалистическа България няма да има бъдеще, той започва да се нагажда към ситуацията. От една страна му харесват благинките, които ползва (имал е дори автомобил BMW, което е супер невъзможно за обикновен простосмъртен през ония години), а от друга страна изпитва отвращение към режима. В крайна сметка бяга на Запад след като разбира, че ще бъде низвергнат, а може би и арестуван, за последната си пиеса или сценарий за филм, вече не помня точно. А в Англия открива, че нещата съвсем не са толкова розови, колкото са изглеждали за човек, който посещава западна държава само като турист. Все пак няма как да му се отрече, че в "Задочни репортажи за България" прави едно много правдиво описание и точен анализ на социалистическото общество в България с всичките му недостатъци и уродливи деформации. В крайна сметка дали е бил добър или лош като човек, няма значение при оценка на книгата му. Там в отвъдното има кой да го съди. Тук на този свят ние можем само да оценим по достойнство литературното му наследство.

Трудно, дори невъзможно е да се поставят хората на изкуството в рамки. Георги Марков е противоречива личност. Разбрал от рано, че ако не е в добри отношения с водачите на социалистическа България няма да има бъдеще, той започва да се нагажда към ситуацията. От една страна му харесват благинките, които ползва (имал е дори автомобил BMW, което е супер невъзможно за обикновен простосмъртен през ония години), а от друга страна изпитва отвращение към режима. В крайна сметка бяга на Запад след като разбира, че ще бъде низвергнат, а може би и арестуван, за последната си пиеса или сценарий за филм, вече не помня точно. А в Англия открива, че нещата съвсем не са толкова розови, колкото са изглеждали за човек, който посещава западна държава само като турист. Все пак няма как да му се отрече, че в "Задочни репортажи за България" прави едно много правдиво описание и точен анализ на социалистическото общество в България с всичките му недостатъци и уродливи деформации. В крайна сметка дали е бил добър или лош като човек, няма значение при оценка на книгата му. Там в отвъдното има кой да го съди. Тук на този свят ние можем само да оценим по достойнство литературното му наследство.

Ето за тази истина, която изкарва на светло Западната "свобода" е убит Марков от англосаксонските терориссти.

Трудно, дори невъзможно е да се поставят хората на изкуството в рамки. Георги Марков е противоречива личност. Разбрал от рано, че ако не е в добри отношения с водачите на социалистическа България няма да има бъдеще, той започва да се нагажда към ситуацията. От една страна му харесват благинките, които ползва (имал е дори автомобил BMW, което е супер невъзможно за обикновен простосмъртен през ония години), а от друга страна изпитва отвращение към режима. В крайна сметка бяга на Запад след като разбира, че ще бъде низвергнат, а може би и арестуван, за последната си пиеса или сценарий за филм, вече не помня точно. А в Англия открива, че нещата съвсем не са толкова розови, колкото са изглеждали за човек, който посещава западна държава само като турист. Все пак няма как да му се отрече, че в "Задочни репортажи за България" прави едно много правдиво описание и точен анализ на социалистическото общество в България с всичките му недостатъци и уродливи деформации. В крайна сметка дали е бил добър или лош като човек, няма значение при оценка на книгата му. Там в отвъдното има кой да го съди. Тук на този свят ние можем само да оценим по достойнство литературното му наследство.

"Човек може само да се учуди, когато види как магията на властта превръща хора с най-различни душевности, с най-различни интереси, с най-различни характери в полууниформени същества, банално подобни едно на друго." "Престъпността очевидно се подхранва от самата действителност, тя е пуснала своите корени дълбоко в нея и тъй като почвата е твърде благоприятна, се развива със застрашителна бързина." "И като свържем рухването на нравствеността с изчезването на идеалите, отговорът на въпроса "ЗАЩО ХОРАТА КРАДАТ ОТ СВОЯТА ДЪРЖАВА?" става пределно ясен." "мислите и действията на всеки човек у нас се надзирават и контролират от властта и нейните органи. По своята всеобхватност този контрол надминава всички познати от историята диктатури." "Дотогава, докато пеят "Осанна" на вожда, те са свободни от отговорности за това, което вършат, дотогава, докато следват партийната линия, те притежават доживотни индулгенции за опрощаване на възможните и вероятните грехове." "И тъй като култът и партийната идеология превръщат обществената съвест в диалектически променлива безскрупулност, индивидуалната съвест губи своя обществен заряд и чувството за отговорност неспасяемо изчезва." след тези цитати мога да кажа, че този човек определено не става за шеф на мвф!

Не са ни правели лоши хора. Правиха ни мъже, силни и достойни българи. Обучаваха ни да бъдем най-добрите, с малко натиск разбира се. Бяхме най-добрите математици, спортисти, музиканти и т.н. Мачкахме безпроблемно представителите на т.н. Запад по всички фронтове. Сега сме пълна нула. Срам. Предатели съсипаха образованието ни под натиска на същите тези

Моля да ме извините, че 3 пъти се е публикувал по-долния ми коментар. Нещо ми заби нетът.

-Нима!!!?- Вие от Англия ли пишете???

Единственият недостатък на този човек е бил, че пише това, което мисли и го пресъздава по един фантастичен начин. За съжаление, както и преди, сега и сега, всякакви "кариерни маймунчици" с идеята да са верни на веригата над тях са способни да преиначават действителността. Извадките на тази статия са от ранния период на Марков в изгнание. След доста години там, разбира, че нещата и на запад не са такива, каквито ги представят. Но записките му по този въпрос, странно защо, няма да ги видим. И тук стигаме до въпроса за маймунките. И чадърите. И кой евентуално би извлякал дивиденти от човек, който вече му е непотребен, установил истната, сравнявайки две идеологии! Та ... пускам ви едно писмо на Марков до Димитър Бочев и мислете: Драги Митко, Извинявай, че малко забавих отговора си на последното ти писмо, но просто нямах време да седна да ти пиша, пък и вече намразих всякакъв вид писмовна дейност, след като трябва да прекарвам вероятно две трети от времето ми, дадено от природата – върху пишеща машина. Благодаря ти много за желанието ти да бъдем заедно, което много би ме радвало, но не се обадих на Захариев, нито имам намерение да му се обаждам. Причината е, че докато не ме изгонят от Би Би Си, по-добре да стоя тук, защото смяната, както знаеш добре, ще бъде най-проста илюстрация на нашата поговорка („Пременил се Илия – пак в тия”). Второ, струва ми се, че между мене и всички тия радиоорганизации съществува точно същия вид разминаване, което съществуваше между мене и българските партийни организации. От много отдавна вече не вярвам в „свобода на словото“, която на практика се свежда и в двата свята до свободата да крещиш на глас у дома си или пред неколцина приятели това, което те вълнува. Но я се опитай да изкажеш мнение в „независимия” вестник ТАЙМС, или в независимото Би Би Си? Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията. Там, но както и в „Работническо дело“, трябва да се съобразиш с линията на вестника или радиото. Принципите са абсолютно същите. Разликата е само във формите – едните са по-груби и недодялани, а другите по-гладки. Всичко това, което ти говоря, ти вече си го познал. И всичко това аз имам твърдото намерение да напиша в един или няколко романа. Защото нито хората от Радио София, нито хората, които стоят зад тукашните радиостанции, ги е грижа за България и българите. Просто хората си изкарват хляба, както биха могли да го изкарат с отглеждането на таралежи, например. Единственото, което вълнува и едните, и другите, е сигурността, която работната площадка им дава, т. е. повишенията, пенсиите, разните други удобства, плюс суетата да се наричаш радиожурналист, което при всички случаи звучи по-добре отколкото „таралежовъд“. Така че всяко решение, което те взимат, всяко мнение, което те изразяват, няма нищо общо с истината, правдата, борбата за доброто и съвършенството на човека, любовта, красотата. Не! Никаква друга кауза, освен своята проста и ясна кауза – да си циментираш положението и да не си създаваш неприятности. Все повече ме смайва впечатлението, че истинската болест на нашето време не е нито комунизмът, нито капитализмът, нито тероризмът, нито каквито и да са революционни и контрареволюционни евангелия, а главно (може би дори единствено) това мръсничко, подличко, егоистично добре маскирано, добре гарнирано чувство да си осигуриш твоето живуркане, като се присламчиш към някой октопод, който има нужда от тебе да му чистиш пипалата. Все по-силно съм убеден, че светът съвсем не се дели на добри и лоши хора, на леви или десни, на вярващи или невярващи, а главното деление, което има значение за нас, е на хора, които могат, и на хора, които не могат. С други думи – на творци и на паразити. Има различни видове творчества, както има и различни видове паразити. Селянинът, който сее на нивата, е творец, жената, която ражда и отглежда деца, е творец точно толкова, колкото Айнщайн, Бетовен и Достоевски са творци. Този, който прави обувки, е творец, клоунът на сцената е творец, бръснарят на ъгъла е творец и т. н.. Но оттук започва най-голямата драма на хората. Творците и особено талантливите от тях никога не се съюзяват. Първият белег на един талант или на един гений е неговото несъгласие с другите. Много пъти съм казвал, талантът е независимост. И затова всички истински творци поради вътрешната си сигурност, поради устройството си винаги са в пълно разногласие по всички големи въпроси. В замяна на това паразитите или ако щеш посредствениците се обединяват, подреждат се в стройни редици и създават могъщата армия на администрацията и бюрокрацията. Тъй като те нямат творческата сигурност и смелост, тъй като по даденост са страхливи и несигурни, те намират подкрепа в своето общество, в своята администрация, която трагично им дава власт над творците. Администраторите най-много ненавиждат през живота си творците и творчеството, защото всяко нещо, създадено на този свят, им казва, че те не могат да създават, че те са просто паразити. Никой не е изливал повече злоба и завист спрямо творческата част на света от тия осакатени нещастници, които са си присвоили правото да управляват другите. Те се боят от творците, защото творецът не се подчинява лесно, той не е добър служител, той не е примерен чиновник, който казва сладникаво усмихнат „да, сър!” И затова на тебе ти е ясно например защо всяка дребна редакторска маймунка, колкото и бездарна да е, която почука на вашата врата (или на тукашната), има огромни предимства пред такива като мене. Защото те не се интересуват какво всъщност предават за България, не се интересуват да вникнат дълбоко в нуждите на ония, които слушат оттатък, да отговорят най-пълно на техните очаквания... а просто да си изслужат времето за пенсия и след това да имат приятни старини в някое крайморско топло заливче. Когато пристигнах тук, на Запад, бях много изненадан да открия, че почти всички хора, които срещнах, и тукашни, и емигранти всъщност се бореха и мечтаеха да получат в живота нещо, което аз бях захвърлил в България – пари, гарантирано положение, слава. Почти всички и англичани, и германци смятаха, че аз съм бил луд и че е абсолютно морално да лежиш на гърба на цял народ и да си живееш като привилегирована гадина. Този морал така ме порази, че тогава разбрах, че обществената съвест на Запад е или мръсна политическа игра на деня, или куп лайна, че тя не е искрен отклик на нищо, защото малцината честни и искрени донкихотовци, които милеят за човешкото достойнство, нямат достъп нито до радио, нито до телевизия, нито до вестници. Ако търговските интереси на Запад повеляват, те са в състояние да започнат да свирят съветския химн редом със собствените си национални диарии. За мой и твой ужас, това е действителността. Това е все същият конфликт между партията и отделните творци. Ако комунизмът някога дойде на Запад, уверявам те, че техните диктатури ще бъдат далеч по-отвратителни от нашите - източните. Но ако не дойде, причината за това ще бъде, че техните обществени форми са по-съвършено неморални и по-солидни укрепления за посредствеността и бездарието, основите на несправедливостта са много по-дълбоки и парфюмът на демагогията (за да прикрие миризмата на лайната) – много по-силен. Знам, че въпросът ти е естествено – А ЗАКЪДЕ СМЕ НИЕ? КАКВО ДА ПРАВИМ НИЕ? Най глупавото би било да се лъжем, че нещата не са такива, каквито са. Най-непростимото би било да се гръмнем. Отговорът е много прост – ние трябва да продължаваме да бъдем точно това, което сме били – луди. Защото това е формата на живот, която най-добре ни приляга, защото ние сме родени за нея и защото е най-висша привилегия на природата – ДА НЕ БЪДЕШ КАТО ТЯХ. И струва ми се, че цялата красота на живота, че ако щеш целият му смисъл (нали красотата е смисъл), като че е заложен в лудостта на лудите. Всичко наистина голямо и красиво, което и природата и хората са създали досега, е изблик на тази лудост, която според мен е самата същност на МОЖЕНЕТО. Пиши, ако чувстваш, че можеш да пишеш, рисувай, ако мислиш, че можеш да рисуваш, кови, ори, пей, прави нещо, което усещаш, че можеш да правиш, и не се извинявай, че някой не ти е дал микрофона си, че не искат да те печатат. Когато творбите ти станат безспорни, конформистката същност на ония, другите, ще заработи в твоя полза, те ще те приемат като СВОЙ, ще те пуснат по радиото, по телевизията, навсякъде, паметник ще ти издигнат, за да докажат, че онова, което ти си направил, е ТЯХНО. Те винаги са си присвоявали всичко голямо от историята, всичко, което лудите са създали. И затова можеш да си обясниш такива странни картинки, че музикално глухи охкат и ахкат по Бетовен, литературно слепи хора хвалят до небесата Достоевски и цели шайки от нищожества честват коленопреклонно Ботев (и дори наум не им минава да се опитат поне мъничко да бъдат като него). Ето това е конфликтът! Най-големият, най-дълбокият, единствен сериозен конфликт. И в този конфликт такива като мене нямат микрофоните, нямат вестниците, издателствата, киното. Всички те са от другата страна, където комунистически, капиталистически, националистически и господ знае какви още микрофони стоят редом и се борят, за да наложат под един или друг цвят властта на нищото. Трагично, ние не можем без един компромис – този, който ти дава залъка. Но само при условие, че този компромис ще ти помогне да продължаваш да бъдеш това, което си. Драги Митко, Ето ти горе-долу картинката на нещата, така както аз я виждам. Тя не е безнадеждна. Тя е реална, което значи, че вътре, дълбоко в себе си съдържа надежда. След като ти изпонаписах всичко, което чувствах, позволи ми сега да спра, да пожелая на тебе и на Клавдия здраве и любов и предполагам, че скоро пак ще си пишем. Най-сърдечно твой Жоро

"Задочните репортажи" на предател на Родината си не чета! Майка ми, ми е забранила!

Доган така е писал: "Не ми трябва ни баща, ни майка. ДС ми е майка".

Глупости на едро на един предател. Добре, поне че малко преди да го утепат, се е усетил и има писмо, в което показва истинското лице на Запада.

"той започва неволно да идеализира някои страни от живота в нея така, "... Затова ли някои от "репортажите" приличат на Ода за Тодор Живков. Апропо, Оруел сам си казва че в "1984" е описал служебните си задължения докато е работел в пропагандният отдел на ВВС. Май нещата и при тях и при нас не са се променили кой знае колко;)

Както на вас краварите ви плащат да дрънкате глупости и лъжи на едро.

Хубаво име сте си избрал! Отива ви! Не е страшно човек да сбърка в преценката си, виждайки недостатъците на света, в който живее. Страшното е, да го защитава докрай и да плюе по места и народи, където не е стъпвал. Страшно е и човек да се слее с монотонния брум на мейнстрийма! Тогава влиза в реката ... в потока с всички останали! Но има надежда - отиди там, където мислиш, че е зле ... отиди в "пастта на звяра" или наобратно - избягай от "звяра" и отиди в "рая"! И няма нищо по-хубаво от това да разбереш, че ада е ад и рая е рай! Но е божествено да откриеш и да признаеш пред себе си, че рая е съставен от същите лайна, от които и адът! Ако впоследствие бъдеш пожертван за нечии интереси! Това е просто един естествен завършек на живот на съпротивата срещу злините и неправдата!

Либерализма нарочно насочва вниманието на хората към комунизма, но те често не се усещат.

за социализма е родена точно там, където са измислили и демокрацията. Светът беше подложен на два експеримента в гигантски мащаби. Нас ни премазаха, а тях ги купиха. Които при тях не се продадоха, също премазаха.

усещаме се, и то благодарение на това, че някога соц-ът действаше по същия начин - сочеше ни техните грехове, а за своите "забравяше" да ни спомене. Те са двете страни на една и съща монета, от която трябва да се откажем.

Надявах се да прочета интересни коментари, но уви! - пак инженерчето с логореята, дето е на всяко гърне мерудия. А г-н Марков - е, поживял си е и тук, и там; после донесли сметката и станало нужда да се разплаща.