НОВА КНИГА
"Трима в лодка (без да броим кучето)" от блестящия хуморист Джером К. Джером (ОТКЪС)
"Нямах намерение да пиша смешна книга" - признава авторът в своите мемоари
Three men in a boat - Трима мъже в една лодка, а не трима мъже в лодка - по-добре звучи на български. Добрият преводач се съобразява и с особеностите на езика,на който превежда. Джером К. Джером не е толкова добър, колкото Удхаус, но и двамата са брилянтни островни писатели.
"По въпроса за лентяйството аз се лаская от мисълта да се считам за специалист. Човекът, който в юношеските ми години ме къпеше в купела на мъдростта срещу 9 гвинеи на семестър (без допълнителното възнаграждение), обичаше да казва, че никога не бил срещал момче, което може да свърши толкова малко работа за толкова много време. ............................................................................................ Склонността към лентяйството винаги е била най-силната черта на моя характер. Не мислете, че си приписвам, не, това си е просто вродена дарба. Всъщност малцина я притежават. В света има много ленивци и "тежки гемии', но истинският лентяй е рядкост. Лентяят не човек, който се мотае без работа с ръце в джобовете. Тъкмо обратното - най-изумителната му черта е, че винаги е страшно зает." За лентяйството Празни мисли на един празен човек Джером Джером
"Когато имам най-много работа, лягам по гръб и си мисля колко много работа имам'' (За мързеливците, Празни мисли на един празен човек)
Хубаво е, че я преиздават. във времената на соца такива книги трудно се намираха. Обикновено ги издаваха по веднъж в сравнително малък тираж и след това нямаше преиздаване, дори и да беше ясно, че има интерес. Добре, че бяха библиотеките и приятелите, че да обменяме книги. Книгата наистина е много забавна и приятна, но се съмнявам, че хуморът ще бъде възприет от съвременното младо поколение. Мисля, че тях ги забавляват съвсем други неща, изискващи минимум размисъл. Да не говорим, че ще се изгубят в богатството на текста и езика на автора, ако въобще тръгнат да четат. В днешните времена хората все по-рядко четат книги. "Празни мисли на един празен човек" е още по-хубава, защото там всеки разказ започва с хумористично начало и след това неусетно те прехвърля към сериозна житейска тема и те подтиква да се замислиш как точно прекарваш живота си ти самият. П. Г. Удхаус продължава традициите в този стил на писане на Джером Джером, но това вече е друга тема и друг автор.
Аз имам два екземпляра от две издания преди 1989г. Също и “Празни мисли на един празен човек”.
Аз за съжаление имам само "Трима на бумел" - издание от преди 1989 г. "Трима души в една лодка" я свих от библиотеката в казармата преди 30 години. Малко ме беше срам, но се оправдавах вътрешно, че там контингентът така или иначе не четеше книги и имаше съвсем други интереси. Години по-късно я дадох на една позната да я чете и тя така и не ми я върна. Дето има една приказка 'Откъдето дошло - там отишло." "Празни мисли на един празен човек" си я купих в началото на 90-те години вече при демокрацията. Само, че тогава книгоиздаването беше трагично. Преводите бяха ужасни, хартията с качество на амбалажна, липсващи страници или бели страници без печат. А по-късно разбрах, че изданието, което съм купил е някаква подборка на само част от оригиналната книга - менте някакво явно. Но все пак и на това бях доволен. Някой ден ще си я намеря цялата.
Чудесно е, че се издава книгата, но новият превод, поне в представения откъс, изглежда по-несполучлив от брилянтния превод на Асен Христофоров.
Улеснения и привилегии за регистрирани потребители:
- не си измислят и пишат прякори всеки път;
- не въвеждат досадните символи от картинката за сигурност.
ВХОД