IN MEMORIAM
Скръб за емблематичния актьор Георги Велчовски
След тежко боледуване ни напусна актьорът, режисьорът и писателят
Редактор : Impressio / 14 май 2021 / 16:39 10432 Прочита 0 Коментара
След тежко боледуване на 10 май 2021 г. ни напусна Георги Велчовски, актьор, режисьор и писател, един от емблематичните творци на Варненския драматичен театър.
Завършил ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1974 г. в класа на проф. Надежда Сейкова, той играе 3 години в Добричкия театър, а от 1977 г. се посвещава на театъра в родния си град. В Драматичен театър "Стоян Бъчваров" изиграва над 50 роли, сред които Войничето от "Опит за летене" на Йордан Радичков, реж. проф. Гриша Островски;
Попришкин от "Дневникът на един луд" на Гогол, реж. Бойко Богданов; Хлестаков от "Ревизор" на Гогол, реж. Станчо Станчев; Боздугански от "Службогонци" на Иван Вазов, реж. Бина Харалампиева; Джейк от "Лъжа на разума" на Сам Шепърд, реж. Найджъл Мейстър.
Георги Велчовски (Снимка: Драматичен театър - Варна)
В историята на Варненския театър остават великолепните му превъплъщения в Максо от "Черна дупка" на Горан Стефановск, реж. Стоян Камбарев; Полковникът от "Полковникът-птица" на Христо Бойчев, реж. Димитър Стоянов-Нов; Яворов от "Нирвана" на Константин Илиев, реж. Георги Кайцанов, Шатийон от "Бастард" по текстове на Шекспир и Дюренмат,
авторски спектакъл на режисьора Явор Гърдев; Живота Цвийович от "Д-р" на Бранислав Нушич, реж. Димитър Стоянов; Зорбас от "Зорбас Гъркът" на Никос Казандзакис, реж. Никола Петков; Гробар от "Хамлет" на У.Шекспир, реж. Вили Цанков; Гардон от "Учителят" на Жан-Пиер Дюпан, реж. Ст. Станчев; Арчибалд Милър от "Черна комедия" на Питър Шафър, реж. Борислав Чакринов...
Георги Велчовски вдъхваше живот на своите драматични, лирични или комични герои със силата на изключителния си актьорски талант, фино чувство за хумор и богата култура. Звезда на Варна и Награда Варна са само някои от отличията за артистичните му постижения.
Но тъй като театърът не беше достатъчен за неспокойната му творческа натура, Георги Велчовски намери изява и на писателската и режисьорската си дарба. Написа нежни и вълнуващи стихове, 5 книги с проза, а пиесите си "Рапанът" и "Псета" постави в театъра. Успехът на "Псета" надхвърли границата и се игра 10 години в Харковския театър - изключително постижение за който и да е режисьор.
За един от празниците на Варненския театър постави своя забавен "Първи Частен Партизански отряд". А до неотдавна, в музея "Стара Варна", играеше любимия си герой "Зорба Гъркът" в своя моноспектакъл по Казандзакис.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
До неотдавна...
До неотдавна Жоро беше сред нас с мъдростта, добротата и усмивката си... Радваше се на изкуството, приятелите, природата... Обичаше света и светът го обичаше...
Но защо ли говорим за него в минало време...
Жоро, там, където си, бъди!
Бъди в мир и светлина!, пишат колегите му от Варненския театър.
Днес беше поклонението във фоайето на Основна сцена на Варненския драматичен театър. Погребението се извърши в Централния гробищен парк на Варна.
АВЛИГА
Георги Велчовски
Артистът... в пазвата си има скрита авлига. Не завиждайте, тя му е подарена. Той има само задачата да се грижи за нея. Да й подрежда перата и да я пои. А когато й дойде времето, разтваря дрехата и тя литва. И ето в салона е разперило криле вдъхновението. То маха, маха, издърпва ви въздуха от гърдите и ви отпуска. И ви е леко. И дишате на пресекулки. И смехът е стъпил с кокили в устата.
И ви горчи, и буца в гърлото гложди, и сълза натиска клепача, и пак смях се втурва в косите и ви разваля прическата. Това е мигът, когато авлигата мацва с четката, просвирва тона, дръпва маската насам-натам. А после, той, артистът, си прибира авлигата в пазвата и прегърбен си тръгва.
Оставете го, не говорете с него, той има грижа. За нея. За да дойде пак. При вас. Защото той живее за вас... Говорят, че в пазвите си някои артисти имат скрити гарвани... Не знам, може и да е вярно...
Но когато дочуете гласа на авлигата, не се бавете, тичайте, оставяйте всичко и елате... и слушайте. Дошъл е мигът. Мигът, който... А после, може и да не благодарите на артиста. Само помнете, че той понякога си тръгва завинаги със своята авлига.
И тогава не плачете, а просто помнете артиста... просто не го забравяйте...
Поклон пред паметта му!
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}