He's The Man
Ники Станоев – мъжки мъж, чичак и универсален боец
Той няма конкуренция - има добри и лоши партньори
Автор : / 9598 Прочита 0 Коментара
Понякога сравняват Ники Станоев като стил с Луи дьо Финес. Приема го като голям комплимент. Би се радвал повече обаче, ако хората научат неговото име (Снимка: Студио КАРЕ за Dir.bg)
От малък има способността да се появява с гръм и трясък и да събира присъстващите в кръг около себе си. За спокойствие на майка си, Ники завършва бизнесадминистрация. А за себе си - актьорско майсторство. По рождение е гелотолог - изучава смеха и хумора и техните психологични и психични влияния върху човека.
От рано знае, че ще бъде актьор. Още в училище във Видин участва в различни експерименти в училище.
Израства с две български и три сръбски телевизионни програми. Вместо анимационни филми, гледа МТV. Там вижда гуруто на своя живот, както сам описва MC Hammer и дори му лепват прякор Кольо Кенттъчдиса. Първи стъпки прави в ресторанта, където работи единия му дядо - бай Станой, известен видински кръчмар със сръбска жилка, управител на ресторант "Ловния парк".
"Бях нещо като част от програмата, взимах една напитка от бара, хващах микрофона и започвах да минавам покрай масите. Говорех какво ли не, всички се смееха, събирах даже и пари. Обичам вниманието на другите хора. Всичко, което правя за мен е силно, сериозно и драматично - просто хората ми се смеят".
Започва собствено стенд ъп комеди шоу в края на 2016 година. Набира скорост с #НИКИГОВОРИ за Музика! Stand UP Comedy Show и до ден днешен забавлява феновете си не само от екрана, но и на живо. Постоянно снима "щуротии", както Станоев шеговито нарича холивудските продукции. Имал е прякор Кольо Кенттъчдиса.
Харесва да играе лошото момче. Казва, че това е предизвикателство, защото ледът е тънък и винаги е налице опасност да се получи голяма смешка, ако се преиграе. Понякога се изкушава да пусне майтапче, но всичко става само извън кадър. Неговата рецепта за по-добър живот е кратка и ясна. Не трябва да се зацикля в злободневни теми и бит.
Лятото бе горещо за Ники, който се включи в съвременен танцов спектакъл заедно с балет "Арабеск" - "The Bingo Project", който бе поставен на сцените на летните театри. Танцувал с дявола - обяснява го така. Чувства се завършен на сцената с балет, театър и стенд ъп.
Готов е да направи шоу навсякъде по света - стига да има добра акустика!
Той е един от почетните лектори в конференцията "He`s The Man" - сцената за личности, които имат какво да разкажат за успеха. Разговорът за добрия пример е инициатива на #URBN.dir.bg - платформата на Dir.bg, ориентирана към младите градски хора и тяхното динамично време.
Нашите гости са толкова различни, че ако ги бяхме търсили по този показател, нямаше да се справим по-добре. Всеки от тях има своя талант и уникален житейски път. Всеки от тях е мъж, след чиято история бихте възкликнали "Той е Човекът!". Всеки от тях има забележителни постижения в това, което прави, и има свой собствен отговор на въпроса "Какво е успехът и как се постига?". Очакваме да го споделят пред нашата публика и пред водещия Деян Веселинов, който ще има отговорната задача да ни разкрие непознати детайли за постиженията на нашите лектори на успеха, защото вярваме, че добрите примери са заразителни.
Специални гости на събитието ще бъдат Свилен и Жоро от "Остава". За събитието избрахме късметлийската дата 13-и през мъжкия месец ноември. Мястото е City Stage.
Генерални спонсори на конференцията "He"s the MAN" са Дънди Прешъс Металс", А1 и "Филип Морис България". Партньори на събитието са Chivas Regal, Nescafe Dolce Gusto, DEVIN и витамини ALIVE.
За събитието избрахме късметлийската дата 13-и през мъжкия месец ноември. Мястото е City Stage.
А билети? Може да купите ТУК:
Той сам си е шоу, защото е единствен на сцената. В прекия смисъл - час и половина може да слушате Ники Станоев и да се превивате от смях. В актьорската гилдия му се носи славата на всичколог - човек, с който можеш да разговаряш пълноценно на всякакви теми като с психолог, без да се натоварваш и забравяйки за времето. Това се случва и по време на шоуто му - #НИКИГОВОРИ за Музика!
"Мога да озаптя или подгрея всякаква публика. Ползвам моята любов - музиката. Харесват начина, по който бачкам. Аз съм такъв тип пружина, че като започнат 30-те човека в главата ми да дават идеи става шашаво. Яко е да има кой да ме озаптява. Луда работа съм. Тази година ме обузда един съвременен драматург, по чиито текст направихме представлението "Кризисен център". Той е от съвременен автор, който присъстваше по време на репетициите. Странно бе да бъде с нас в салона и далеч от очакванията ми бе, че ще попива и ще се съгласява с това, което ние предлагаме. Дописахме пиесата заедно. Сцепваше се от смях", казва Ники.
Получава му се и със спектакъла "Кризисен център", и с шоуто. Хващаме го в момент от живота, в който усеща щастието в пълната му форма.
"Кефя се, че правя безброй много неща, защото много колеги актьори някак са се стерилизирали в едно и също. След това сочат и казват - това, което правиш е халтура. Не, бе, пичове. Аз съм универсален боец. Мога да правя и това, но опитвам и другото. Оказва се, че някои от нещата ги мога и ми се получават добре. Много е тъпо да строиш от страни и да казваш: "Абе, баце, това е халтура". Добре! Ела, опитай. Преди, като подгрявах публика в различни телевизионни формати, един колега ми казваше: "Готино се справяш, ама няма ли да опиташ в някой театър?". Не, бате, сам съм си избрал това. Сега не знам театъра, в който си, ти ли си го избра. Може сам да си се пуснал по инерцията и толкова да ти е омръзнало, че да го пренебрегваш, да мижиш с очички... Ела, заповядай, ще говоря с продуцентите да те пуснат да подгрееш три пъти. Един път ще ти се получи със сигурност по-добре от другите. Отговорът бе "Не, бе, аз не мога", споделя Станоев.
Категоричен е, че сам човек да задържи вниманието на много хора върху себе си в продължение на час е много повече от просто трудно.
"Експериментатор си малко. Щастлив съм, че имам късмета и удоволствието да нося радост. Усмивки. И трето - правя нови неща, не вървя по утъпкани пътеки, а създавам пътеки.
"Кризисният център" е съвременна българска драматургия. Един пич го написа, ние го играем и го правим. Не знаем дали ще стане брилянтно, но го правим. Стенд ъп комеди шоуто - получава се. И много други неща - събития, които водя. Гледам да правя неща, в които да създавам, да творя. Не ми пука, че след мен някой ще мине по моя път.
Напротив - съзнанието на хората трябва да е отворено точно по този начин. Ти я направи тази пътека! Нека да те одраскат тръните на розичките по пътя, нека боцкат. Но ще има пътека за другите след тебе. А те ще преценят докрай ли да вървят по същата или ще правят разклонения.
А не "На мен дедо ми е казал да си мина по тая пътечка и оттук напряко, и на финала първи". Това са миши пътеки, за мишоци. Три години по-късно - след началото на шоуто, си вярвам повече, защото мечтата ми е факт. А най-якото е когато си имал усещането, че това ще се случи така. И после се оказваш прав. Сега съм се тунинговал, че съм отворен да вкарам други хора вътре, да направим още по-голямо шоу и да им покажа. Работих с няколко човека, които си мислеха, че е лесно това, което правя. Идват, излизат и гълтат бастуна или не вървят в правилната посока. Вече знам как да ги моделирам. Вече знам как да създам шоу на друг човек. Защото мога да го видя отстрани. Моята сила е, че мога да говоря свободно пред публика", казва Ники.
Освен за музика, Ники може да говори за книги. Канят го в клуб "Перото" миналата пролет заедно с автора и журналист Емо Йотовски.
"Той е точният човек, с който може да се пишат стенд ъп-и и затова се зачудих защо канят мен да говоря за книги. Аз не чета много и им го признавам, срам не срам. А те: "Ето! Точно затова ще бъде интересно!". Речено-сторено, така и стана. Като го хвана пластелина в началото го мисля едно, накрая излиза съвсем друго. В "Перото" представих една чиста форма на Стенд уп комеди. Защото в моето шоу говорим за музика, но има и танци, и песни, които не мога да пея, но те са прекрасни. Правя музика и с един лууп стейшън - разцъквам. Използвам част от възможностите му. Но това е шоу, не е просто нещо, което се случва на сцената. Да, сам съм, но заедно с тези джаджи и Ванката, който е звук, светлина и провокация и Наталка, която е вдъхновението ми, музата ми, чистата любов - се чувствам щастлив!"
Преди да излезе на сцената Ники не мисли за нищо (Снимка: Студио КАРЕ за Dir.bg)
Наталка... е жената на живота му. Тази, благодарение на която Ники сваля килограми, пази хранителни режими, старае се, диша и твори.
"За нея все си бях ок. "Качил ли съм малко" - "Не, не си качил малко...". Ами да, качил бях много. Както казват бабите: добре се бях поправил. Възрастните хора виждат наддаването като – "добре си, възмъжал си". Не бе, хора, подул съм се. Това съм си аз сега. Като спрях цигарите, лека-полека се залежах и този начин на живот си оказа влияние – колата, джънкове, напред-назад. И с кето режима се пооправих"
Относно спирането на цигарите Ники Станоев има друга житейска история.
"За цигарите дойде момент, в който всъщност докторите ми казаха, че има наченки на някакви бъгове, че е хубаво да ги спра докато мине конкретният начин на лечение. Трябваше поне за 6 месеца да ги откажа. Казаха ми, че ако не го направя - ще ми се случат разни работи. Стреснах се явно и ги спрях. И край.
Други драстични промени при мен няма. Започнах да обръщам повече на себе си и на това, което сме с Наталка. Защото като че ли до сега се впусках повече в приключенията на другите. Идват хора при мен, казват "хайде да правим това" и аз бях готов да се хвърля. Виждам, че не съм бизнес ориентиран вече. Аз съм повече по креативната част. Не че не съм се отдавал изцяло във всичко, което върша - пак съм давал много, но не е моето-моето. Имах кастинг агенция, там бях балансьор между продуценти и колеги актьори. Не бях удовлетворен. Чисто психически това ме съсипваше. И накрая си казах – чакай малко, батко, я вземи си направи ти стенд ъп-а, че го мислиш от 7-8 години".
Ники Станоев е първенец в жанра. Отдавна мечтае да се изявява по този начин - още когато работи при Слави Трифонов и не е на екран, а подгрява публиката. След това идва „Домашен арест”, поредно отлагане. После много събития, които води и прави. Но през цялото време знае, че трябва да осъществи своето стенд ъп комеди шоу.
"Преди да започнат в България да се показват хората, да се освобождават да говорят пред публика, в клубове, на сцени със свободен стил, още тогава бях запален. Стенд ъп комеди 100% е моето нещо - това, което искам да правя. Може би е стилът на свободните. Защото колкото и да си ти на сцената, е много трудно да бъдеш изцяло ти пред много хора. Не мога да кажа дали е лесно или трудно, това е до самия артист. Всеки го усеща различно. Стенд ъп в този вид е автентичният, модерен стенд ъп, който виждаме в чужбина. Хубава е и кратката стенд ъп форма – 5 човека, всеки има по 10-15 минути и прави бързи смешки- няма нищо лошо. Но истинският стенд ъп артист, за да се развива, трябва да е преди всичко артист, а не комедиант", каза той.
Да задържиш вниманието на хората за по-дълго време, без да изграждаш ясно изразени образи като в театрална постановка, да не говориш от името на персонаж - това е точно неговата щуротия. Той има идейната структура от начало до край какво да се случва, но няма четвърта стена. Когато в публиката зрител подаде реплика или реагира - тогава се раждат и нови случки.
"Вкарвал съм доста такива в шоуто, затова и няма как да се получи едно и също всеки път. Има случаи в залата идват хора да ме гледат за четвърти път – водят приятели, но и те гледат. Това е хубавото!
Артистът има повече инструменти и знае как да ги ползва. Има шоута, като това на Камен Донев, които не са стенд ъп комеди и затова са ценни. Там той разказва истории от името на персонаж. Той влага много сърце и душа, казва истини, до които е достигнал сам, но от името на персонаж. Той ги вкарва в свои приключения. Но това си е представление.
Стенд ъп комеди си ти. Трябва да бъде такова. Или разказваш свои истории, може, разбира се, да ги понадуеш малко, за да са по-шашави или заявяваш свое мнение по разни злободневки, които се случват. Това е Стенд ъп комеди в чистата му форма.
Другото е фейк, уанаби и копи-пейст. Използвам тези купешки думи, защото те са точно в ядрото на много неща, които съм гледал и ми е много тъпо когато чуя някой, че разправя чужди смешки и твърди че са негови преживявания. Знам, че това не е истина. Личи си, че не е твоя историята. Зрителят като цяло е вътре в купона, не винаги го осъзнава. Но когато чукнеш в интернет и виждаш историята на друго място. Не можем да виним зрителя, ако не е усетил. Но това не е феър плей, то е за човека, който го прави. Взимат някакви неща готови от интернет - например расистки смешки. Пичове, в България ние нямаме някакъв расизъм, ок сме си. Ако вземеш нещо от американския или английския хумор – вдъхнови се, адаптирай, преведи го. Не буквално, а като случка в българското ежедневие. Тогава е ок до известна степен. Ако това те е провокирало да мислиш и работиш – добре. Но да взимаш чуждото не е фън шуй за теб.
За себе си Ники Станоев има една дума - чичак. Един пич може да предполага, но не да знае. Възрастният може да е преживял нещо отдавна и съветите му вече не са адекватни за времето. А чичакът ...
"Говори за неща, осъзнати скоро, които прилага сега в момента. До голяма степен импровизира. Като например опитите да медитираш, заблеян в хубавите черти на гаджето, а тя същевременно ти пили нервите и заплашва да строши чиния, защото нямате планове за Нова година. Гледаш само хубавото и се успокояваш, не слушаш.
Аз съм си пораснал - мъжки мъж, чичак и сам на сцената. Това, което осъзнах за себе си – нямам конкуренция, имам добри и лоши партньори. Така ги виждам нещата. Това е моето чичковско осъзнаване. И затова съм изключително щастлив.
Ако до преди време са ми звънкали за корпоративни партита с думите: "Абе, Ники, да разкажеш смешки малко, скечове нещо...", аз съм отговарял: "Пичове, не мога да разказвам вицове, трудно ми е. Актьор съм, ама не мога". Но такова е било поколението, колегите ми по този начин са възпитали това усещане у хората. А сега директно ми звънят и казват : "Искаме стенд-ъп комеди – половин час, един час". Значи сме постигнали нещо, променили сме възприятията.
Благодарен съм на хората, които се опитват да правят стенд ъп комеди, дори на тези, на които все още не им се получава толкова добре. Защото те го популяризират по този начин като формат. Зрителят сам ще си прецени, кое го кефи. Не мога да соча с пръст и да казвам аз съм най-добрият или да казвам тия не струват, не стават.
Той сам си е шоу, защото е единствен на сцената (Снимка: Студио КАРЕ за Dir.bg)
Това, което Ники знае за публиката и как да грабне вниманието, е негова дарба. Той осъзнава, че зрителите са дали най-скъпото си за едно шоу - времето. Минутите, в които ще "чупят гипса", ще се смеят, ще се забавляват. Затова и не бива то да им бъде изгубено.
"Започнат ли да мислят много върху детайлите и да ги снаждат, това означава, че не разпускат вече. В България има тая черта - дай тука да анализираме, първо кое не направиха, къде сгафиха... За щастие тези хора вече са доста по-малко. Повечето идват и се разцепват от смях. Българската публика прави разлика между жанровете и именно това е хубавото. У нас се предлага много – ако преди е било първо, второ, трето - сега е предястие, салата, около първото имаш гурме, имаш кебапче, чорбица, ама покрай чорбата има и супа, а покрай супата – крем-супа. Има разнообразие и всеки си разцъква това, което му е ок. И в този смисъл значи правят разлика. Всеки си взима това, което иска. Има масови неща. Но е хубаво, че се възпитава вкус и естетика у хората".
Едно от най-големите предизвикателства за Ники идва тази година. Канят го от голяма международна софтуерна компания да преподава "Комуникационни умения" в Академия за обучение на кадри.
"Викам чакай малко – мога да им кажа какво правя преди да изляза на сцената, как се подготвям чисто физически като актьор, какви загрявки правя... "Не! Искаме точно теб, защото ти правиш това умело, не е роля, ти си на сцената". Казах си - ново предизвикателство. И то на английски.
Два-три дни си моделирах нещата в глупавицата. Свързах се с мои колеги актьори и с Раличка Бежан, за да ги изговорим нещата и да намеря как да се "тунинговам". Звъня им отново и питам за колко часа е ангажиментът. "А, не. Отделили сме ти три дни". И се случи. Хората в началото бяха много ценни и интересни за мен като персонажи, които последствие ще вкарвам в шоуто. Но най-сладкото бе, да ги виждам още на втория ден едни с подобрения, други с опити за подобрение. Учудих се, че са заинтересовани, те искаха и полагаха усилия. На третия ден всички имаха нещо, което са подобрили. Беше яко, ценно и шашаво. Преди третия ден не спах, като пред изпит. Те попиваха от мен.
Не беше толкова физически да ги уча да комуникират. Има една камара инфлуенсъри, които изнасят лекции по мотивация – те може да влязат в употреба. Аз бях там да преценя всеки един какво може. Всеки се представяше и аз вече виждам къде да усилим, къде му е слабо, кое е силно, с гласа как да поработим. "Ще ви дам сергия с инструменти, ще покажа кое как работи, ще определим заедно кое ще е най-нужно за теб - взимаш си, тунинговаме и си бетон". Това им казвах. Много от нещата бяха до настройка на съзнанието. Те се отвориха и това вече беше само заради душевността им. Един пич изкара невероятен глас, защото си повярва. Повярва не във фантазии, а в това, което съм видял отстрани и съм му го съветвал.
Казах им „There is no right way or wrong way. It`s your way" (бел.р.: "Няма правилен или грешен начин. Има твоят начин). Ти си на сцената, ти си в залата, ти си пред публика. Ти трябва да покажеш софтуера, който ще помогне на баба Гинка да полива цветята, докато е в Палма де Майорка. И то само с едно намигване на електронното й око. Ти трябва да ми ги покажеш тия неща"
Така Ники, който говори за музика, влезе между програмистите и ги промени. Питам го за какво не говори Ники. Не му спира устата, по принцип.
"Няма нещо, за което Ники да не говори. Ники говори за всичко, но Ники обича и да мълчи, когато е вкъщи. Например, Наталка като я питат приятелки: "Сигурно ти е супер забавно у дома, много ви е яко, пстоянно забавление ?". А тя: "Ами да така е, ама понякога седи и мълчи, вечеря и мълчи, нищо не мога да му кажа”.
И вкъщи Наталка говори. Тя е толкова мирна, кротка, сладка и добра. Ники обича да я слуша. Моден дизайнер е, също е артист и нещата, които прави са вълшебни. До известна степен тя отговаря и за моя стайлинг. Просмукал съм малко от нея, тя казва даже напоследък, че се вдъхновява от мен за колекцията си. Последната й е „Flashback" към 80-те години. Прави само женски неща в Jar and Jam. Тя е моят ценен човек. В такъв баланс сме ние във Вселената, че няма накъде. Колкото аз не спирам да се показвам, толкова тя се дистанцира от публичността. Но пък й се получава, защото наистина е артист и има разпознаваем стил. Не се впуска в това, което е актуално. Това, което прави сега догодина ще актуално, ще видите", уверен е Ники.
А вие може да го видите, чуете и наистина да сте на 100% смях по време на събитието "He`s The Man", когато Ники ще говори за Вас.
Интервю на Криси Димитрова
*На събитието не се допускат лица под 18 години.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}