ЧУВСТВО ЗА ХУМОР
Михаил Вешим и Румен Белчев в "Стършелът бръмчи"
Разберете каква е разликата между малкия и големия стършел
Навремето с баща ми обожавахме да четем "Стършел", макар че аз тогава в най-буквален смисъл съм била малка и не съм разбирала всичко. Имам някакви спомени, че по едно време го бяха спрели - май 90-те е било. А понеже към средата на 90-те открих Интернет (макар че тогава беше адски скъпо и няколко години нямаше почти никакво съдържание в Интернет) отказах всякакви вестници, радиа, телевизии, защото те 90-те си бяха много продажни и много депресиращи, така че не съм и разбрала, че "Стършел" са го възстановили. Но както прочетох, нищо общо с жилещия и хапещ "Стършел" от 80-те (а вероятно и преди това).
Някога, при социализма, Стършел беше най-големият дисидент. Най-големият борец с неправдите и недъзите. И хората го обичаха. Страшна беше неговата сила. Дойде капитализма. Той стана опасен с тази си сила. И го скопиха. Сега Стършел е изцяло на издръжка на "Америка за България". Вижте какво пише на последната му страница. Купиха го. Запушиха му устата. Хуморът изчезна. Освен ако не си мислите, че е смешно да нарисуваш голо човече с червена петолъчка на задника, с извинение. Така че с "критиката" на комунизма не му се получава. Но няма значение. Важно е, че е изтръгнато жилото му и не критикува капитализма. А има какво да се критикува. Държат го под похлупак. Изтърват ли го - последствията са непредвидими.
Улеснения и привилегии за регистрирани потребители: