На улица "Малая морская" №10 в Санкт Петербург се намира домът на княгиня Наталия Петровна Голицина.

Коя е тя? Тя е истинската "Дама пика" - прототипът на героинята на Александър Сергеевич Пушкин от едноименната му повест, написана през есента на 1833 г. в село Болдино.

Санкт Петербург, ул. "Малая морская" №10

Още

Талисман от любовница не опазва Пушкин на дуела

Пушкин живеел недалеко от дома на Голицина и бил приятел с племенника на княгинята.

Именно той му разказал за леля си и "тайната на трите карти".

Вече възрастната Голицина била споделила с племенника си, че тази тайна й доверил самият митичен граф Сен Жермен.

Още

За кого Пушкин написа "Аз Ви обичах..."

След като чува историята, на Пушкин му хрумва идеята за повестта "Дама пика".

Княгиня Голицина била толкова суеверна жена, че дори излъчването й плашело хората. Когато починала, на мнозина им се сторила "загадъчна" дори смъртта й.

Тръгнал слух, че преди края си, старицата била посетена от "духа на Черния офицер", който отнесъл тялото й в гроба, но оставил духа й да витае в стария й дом.

Портрет на Наталия Петровна Голицина. Худ. Владимир Боровиковски

Още

Племенница на жената на Пушкин е най-скъпо продаваната художничка в света

Митът за Голицина безспорно се поддържа от повестта на Пушкин.

Не остава равнодушен към историята и Чайковски. Композиторът написва операта "Дама пика".

Започва работата си по нея докато е във Флоренция, а я довършва в дома на брат си в Санкт Петербург, чиито прозорци гледали към сградата на княгиня Голицина?!?

В тази сграда е живяла Наталия Голицина

И днес митът за Дама пика вълнува много хора, а историята е преразказвана в различни варианти и филмирана в много трилъри и филми на ужасите, в които съспенсът е свързан с призоваването на духа на Дама пика в огледало.

"Това ли е Дама пика?!"

За тайната на старата дама /из "Дама пика" на А. С. Пушкин/:

"Тя се познавала отблизо с един много бележит човек. Чували сте за граф Сен Жермен, за когото разправят толкова чудесии. Знаете, че той се представял за вечния евреин, за изобретател на еликсира на живота и философския камък и прочее. Присмивали му се като на шарлатанин, а Казанова в "Записките" си казва, че бил шпионин; впрочем Сен Жермен въпреки своята тайнственост имал много почтена външност и в обществото бил много мил човек. Баба и досега го обича безумно и се сърди, ако говорят с неуважение за него. Тя знаела, че Сен Жермен може да разполага с много пари. Решила да се обърне към него. Написала му писъмце и го помолила веднага да дойде при нея. Старият чудак се явил начаса и я сварил ужасно разстроена. Тя му описала с най-черни бои варварството на мъжа си и му разказала накрая, че възлага цялата си надежда на приятелството и любезността му. Сен Жермен се замислил.

"Аз мога да ви услужа с тази сума - рекъл той, - но знам, че няма да бъдете спокойна, докато не ми се издължите, а не бих желал да ви вкарвам в нови грижи. Има друго средство: можете да спечелите отново загубеното." - "Но любезни графе - отвърнала баба, - казвам ви, че нямаме никакви пари." - "Тук не са нужни пари - възразил Сен Жермен, - благоволете да ме изслушате."

Тогава той ѝ открил една тайна, за която всеки от нас би дал мило и драго... Младите картоиграчи удвоиха вниманието си. Томски запали лулата си, смукна и продължи: - Същата вечер баба отишла във Версай, au jeu de la Reine. Орлеанският херцог държал банката; баба накратко се извинила, че не е донесла своя дълг, скроила за оправдание някаква историйка и почнала да понтира срещу него. Тя избрала три карти, заложила на тях поред: и трите спечелили от първо раздаване и баба напълно си върнала загубеното. - Случайност! - рече един от гостите. - Приказка! - забеляза Херман. - Може би картите са били подправени? - подзе трети. - Не мисля - отговори важно Томски. - Как - рече Нарумов, - ти имаш баба, която отгатва три карти подред, и досега не си научил нейната кабалистика? - Ами, как не! - отвърна Томски. - Тя има четирима синове заедно с баща ми: и четиримата са отчаяни картоиграчи, а не е открила на нито един тайната си, макар че това не би било лошо за тях и дори за мене. Но ето какво ми разправи моят чичо, граф Иван Илич, като се кълнеше в честта си, че е вярно. Покойният Чаплицки, същият, който умря сиромах, след като прахоса милиони, веднъж на младини загубил - доколкото си спомням, от Зорич - около триста хиляди. Бил отчаян. Баба, която беше винаги строга към лудориите на младите хора, кой знае как, съжалила Чаплицки. Казала му трите карти, при условие да ги заложи една след друга, и поискала да ѝ даде честна дума, че повече никога няма да играе. Чаплицки отишъл при своя победител: седнали да играят. Чаплицки заложил на първата карта петдесет хиляди и спечелил от първото раздаване; прегънал парол, па-рол-пе - върнал си загубеното и дори спечелил... Но време е да спим: вече е шест без четвърт".

Еми МАРИЯНСКА