Шедьовърът на Хюстън Смит - "Световните религии" разглежда основните принципи на водещите световни религии: индуизма, будизма, конфуцианството, даоизма, юдаизма, християнството и исляма, както и традициите на коренното население на Австралия, Африка, Океания и двете Америки.
На българския книжен пазар "Световните религии" излезе с логото на издателство "Изток-Запад".

Основната цел на автора е да помогне на читателя да се докосне до същността на всяка една от описаните религии, подчертавайки съкровено духовното, а не институционалното им измерение. Само един истински познавач и практикуващ вярващ би могъл да достигне подобна дълбочина и същевременно да предаде същината така просто и завладяващо. Хюстън Смит запазва християнската си вяра, но също така по над 10 години изучава и практикува веданта индуизъм, дзен будизъм и суфизъм. Безкрайно любознателен и отворен към света, Хюстън Смит се потапя в различните религиозни традиции: изучава дзен с японските майстори, скита се из пустошта с австралийските аборигени, приема пейот с американските шамани, броди из Серенгети с масайските войни, медитира с тибетските монаси, изучава йога с индийските гуру, върти се в захлас с ислямските дервиши суфи или празнува Пасха с юдейските си приятели. Неговото духовно приключение го отвежда до най-свещените места по света, срещайки го с емблематични личности: Майка Тереза, Мартин Лутър Кинг, Далай Лама, Тимъти Лиъри, Oлдъс Хъксли, Джоузеф Камбъл и др.

Смело може да се каже, че Хюстън Смит е една от най-интересните личности на миналото столетие, а книгата му за религиите вече е класика.

Хюстън Смит (1919-2016) е международно признат експерт в областта на световните религии, преподавал в няколко престижни университета: Вашингтонския, Сиракузкия, Калифорнийския, Масачузетския технологичен институт. Лауреат е на дванайсет почетни звания и автор на няколко книги. "Световните религии" е най-известната му книга, продадена в милиони екземпляри по цял свят.

Откъс

Отправна точка

Пиша тези уводни редове в един ден, който се чества из християнския свят като Световна неделя на Светото причастие. Проповедта на службата, на която присъствах тази сутрин, разглеждаше християнството като световен феномен. Днес християните - от пръстените колиби в Африка до канадската тундра - коленичат, за да получат даровете на Светата евхаристия. Това е внушителна картина.

И все пак, докато слушах с половин ухо, част от съзнанието ми кръжеше около по-обширната група на търсещите Бога. Мислех си за йеменските евреи, които бях наблюдавал шест месеца по-рано в тяхната синагога в Йерусалим - смугли мъже, седнали боси, с кръстосани нозе на пода, увити в молитвените наметала, които праотците им са носили в пустинята. Те са там днес, кворум от поне десет души, сутрин и вечер - поклащат се напред-назад като ездачи на камили, докато рецитират Тората, следвайки едни порядки, наследени несъзнателно от вековете, през които на предците им е било забранено да яздят пустинните коне, и те са прибягнали до тази преструвка за компенсация. Ялчън, архитектът мюсюлманин, който ме разведе из Синята джамия в Истанбул, вече е завършил месечния си пост за Рамадана, започнат, докато бяхме заедно; но днес и той се моли пет пъти дневно, кланяйки се в посока към Мека. Свами Рамакришна в скромния си дом край Ганг в подножието на Хималаите няма да проговори днес. Той ще продължи обета за мълчание, който спазва вече пет години, с изключение на три дни всяка година. В този час У Ну[1] вероятно е зает с делегациите, кризите и заседанията на кабинета, които са отреденият на всеки министър-председател жребий, но от четири до шест сутринта, преди светските отговорности да се стоварят върху него, той също е бил насаме с вечното в уединението на будисткото светилище до дома си в Рангун. Дай Джо и Лай Сан, дзен монаси в Киото, са го изпреварили с един час. Те будуват от три сутринта и до единайсет часа тази вечер ще прекарат по-голямата част от деня седнали неподвижно в поза лотос, докато се стремят неотклонно да вникнат в Буда-природата, стаена в сърцевината на самата им същност.

Каква странна задруга са те, търсещите Бога във всяка земя, издигащи разнородните си гласове към Твореца на живия свят. Как ли звучи това, слушано от висините? Дали като налудничава врява, или различните мелодии се сливат в загадъчна неземна хармония? Дали една вяра е водеща, или всички участват в контрапункт и антифония, ако не и в пълногласен хор?

Не можем да узнаем това. Можем само да се опитаме да слушаме с пълно внимание и поред всеки глас, който се обръща към божественото.

Това вслушване определя целта на книгата. Някои може да се запитат дали тази цел не е прекалено обширна. Религиите, които възнамеряваме да разгледаме тук, опасват целия свят. Историята им се простира хилядолетия назад и днес те мотивират повече хора, отколкото когато и да било. (...)

Tази книга прави истински опит за комуникация. Мисля за нея като за преводна творба, която се стреми не само да проникне в световете на индуистите, будистите и мюсюлманите, но и да хвърли мостове от тях към света на читателя. Изследването на религията може да бъде техническо и научно като всяко друго, но аз съм се старал да не забравям за актуалността на този материал за проблемите, пред които хората са изправени днес. "Ако не можеш в крайна сметка да обясниш на всеки с какво се занимаваш - написа веднъж един голям учен, който беше и великолепен популяризатор, - делото ти е безполезно."

Този интерес към комуникацията ни отвежда отново към позицията на книгата по отношение на историческата научност, която споменахме по-рано.

Доколкото ми е известно, на тези страници няма нищо, което да противоречи на историческите факти, но като оставим настрана избягването на груби неточности, въпросът не е толкова елементарен. Изключил съм много неща и съм опростил материала там, където историческите подробности като че ли забавяха темпото и засенчваха главното. Понякога съм предлагал изводи, които сякаш се подразбират, и съм въвеждал примери, които са съзвучни с темата, но не се срещат в самите текстове. Заради тези волности някой може да сметне, че книгата "нехае" за фактите, но историческата точност не е най-същественото. Религията не е преди всичко въпрос на факти - тя е въпрос на значения. Една аналогия от областта на биохимията не е излишна тук. "Въпреки знанията за структурата на протеиновите молекули чак до разположението на атомите им в точното триизмерно пространство, ние нямаме и най-бледата представа какви са правилата, по които те се нагъват в естествената си форма." Религиозната аналогия с атомите на биохимика са фактите, които историята, социологията, антропологията и текстологията събират за религията. Те могат да са изчерпателни като знанието на биохимиците за атомната структура на протеиновите молекули; но сами по себе си са безжизнени. В следващите глави съм се опитал не открито, а завоалирано да приложа "правилата", които "нагъват" религиозните факти "в естествената им форма". Опитал съм се да им вдъхна религиозен живот.

Предстои ни пътуване в пространството, времето и вечността. Местата често ще бъдат далечни, епохите - стародавни, а темите изцяло ще надхвърлят пространството и времето. Ще се наложи да използваме чужди думи - санскритски, китайски и арабски. Ще се опитваме да описваме състояния на съзнанието, които думите могат само да загатнат. Ще си служим с логиката в опит да уловим прозрения, които правят усилията ни за смях. И в крайна сметка ще претърпим провал; тъй като сме с различна умствена нагласа, никога няма да разберем напълно религиите, които не са наши. Но ако се отнасяме сериозно към тези религии, поне няма да се провалим съвсем безславно. А за да се отнасяме сериозно, са нужни само две неща. Първо, трябва да гледаме на техните привърженици като на мъже и жени, изправени пред проблеми, твърде подобни на нашите. И второ, трябва да се отърсим от всички предварително съставени мнения, които биха могли да притъпят нашата чувствителност или възприемчивост към нови прозрения. Ако оставим настрана предубежденията си относно тези религии и разглеждаме всяка от тях като творение на хора, борещи се да видят нещо, което би облекчило и осмислило живота им; и ако после се опитаме непредубедено сами да видим онова, което са виждали те - ако постъпим така, завесата, която ни отделя от тях, ще стане прозрачна като тюл.

Един голям анатом имал навика да приключва встъпителната си лекция към начинаещите студенти по медицина със слова, еднакво приложими и към нашето начинание. "В този курс - казвал той - ще си имаме работа с плът, кости, клетки и сухожилия и на моменти всичко това ще изглежда напълно лишено от емоции. Но никога не забравяйте - то е живо!"

[1] У Ну (1907-1995) - бирмански държавен и политически деец.

Откъса от книгата "Световните религии" от Хюстън Смит препечатваме със съгланието на издателя "Изток-Запад".