ПОЕЗИЯ НА СЦЕНА
"Носталгично дивертименто" - поетичен спектакъл, посветен на Цочо Бояджиев
"Сред кресливото говорене и нищонеказване - поезията на Цочо Бояджиев е жива вода, в която да утоли жаждата си тревожният дух на човека" казва Маргарита Младенова
Редактор : / 188 Прочита 0 Коментара

"Носталгично дивертименто" е спектакъл, посветен на поезията на Цочо Бояджиев. Премиерата му е на 17 февруари в "Сфумато", съобщават от театралната работилница.
Участват Албена Георгиева, Антонио Димитриевски, Вяра Миланова, Димитър Крумов, Иван Николов, Лора Тенчева, Мартина Пенева, Мартин Проданов, Надежда Колева, Преслав Търпанов, Рашко Младенов, Стефани Андонова и Цветан Алексиев.
НОСТАЛГИЧНО ДИВЕРТИМЕНТО | Програма "Незабрава"
Спектакъл, посветен на поезията на Цочо Бояджиев
Сценична адаптация: Маргарита Младенова
Сценография: Ивайло Николов
Музика: Христо Намлиев
Участват: Албена Георгиева, Антонио Димитриевски, Вяра Миланова, Димитър Крумов, Иван Николов, Лора Тенчева, Мартина Пенева, Мартин Проданов, Надежда Колева, Преслав Търпанов, Рашко Младенов, Стефани Андонова, Цветан Алексиев
ДА СЕ ПОВДИГНЕМ НА ПРЪСТИ
поетът е дете което търси
пролука в думите за да надникне
поне с едното си око
към забранената
и някак неприлична
и затова така примамлива
разголеност на смисъла
Ц. Бояджиев
"Сред кресливото говорене и нищонеказване - поезията на Цочо Бояджиев е жива вода, в която да утоли жаждата си тревожният дух на човека. Умът да слезе в сърцето, да се довери на болката, да я приеме като своя участ, защото тъкмо тя - човешката болка, поражда "проклетите" въпроси, разголва смисъла на съществуването.
От години нашият театър търси в голямата поезия драматургиите на смисъла, създава спектакли-зони, в които сталкери са поетите, търси форма на друг живот, който събира тук-сега и там-винаги, играта и не-играта, възникването на артистичния импулс като духовен; открива начини "мисълта да се вижда", както казва А. Арто. През поезията счупената чаша да стане отново цяла, да се усетим като "току-що сътворени", макар да сме за малко тук; да отворим монолозите си към диалог с другия (по Сократ) и да заобичаме този друг "поне толкова, колкото обичаме себе си." - Маргарита Младенова.