Етнографският музей в Пловдив подреди изложба под мотото "Времето на алафрангата", с която показа през един много интересен поглед възрожденската действителност. За града ни алафрангата е разказ, пренасящ във времето истории за взаимодействието на културни модели, разказва Грозделина Георгиева, уредник в музея, цитирана от БТА.

По думите й алафрангата е култура, знак за приобщаване към новото, към европейското, промяна, която настъпва във всички сфери на бита и културата, в начина на живот на българите. Алафранга се нарича новата възрожденска къща и нейният интериор и "мебелировка", изисканите маниери на изразяване и общуване, а също и модата в облеклото, носено от госпожите и господата в големия град.

В резултат от тези нововъведения в българска среда се получава смесване между завареното и дошлото отвън, един нов еклектичен стил, който може да се оприличи и с ефекта на кривото огледало, коментира Георгиева. Макар, че първоначално е посрещнат "на нож" от консервативното ориенталско общество, за около 3-4 десетилетия стилът алафранга добива свой завършен образ и се схваща вече като официална градска мода, допълва Грозделина Георгиева.

В изложбата са включени фотокопия на медальоните и нишите - алафранги от възрожденските къщи на Стария град, предмети от вътрешната им уредба, автентично дамско и мъжко облекло, аксесоари към него.