ХОРА И УЛИЦИ
"Улици. Quo vadis, Homo sapiens?" от Марио Николов
Откриване: 5 октомври 2022, 18:00 ч. Изложбата ще продължи до 20.10.22 г.
Редактор : / 1076 Прочита 1 Коментара

Галерия-книжарница "София-Прес" представя "Улици. Quo vadis, Homo sapiens?"
Изложба живопис и рисунки на Марио Николов Откриване: 5 октомври 2022, 18:00 ч. Изложбата ще продължи до 20.10.22 г.
Къде отиваш, разумни човеко?
"Можеш да вземеш котка от улицата,
но да вземеш улицата от котката е невъзможно."
Джеймс Боуен (James Bowen, 1979),
английски писател и музикант
"УЛИЦИТЕ винаги са били мястото, където се пресичат линиите на живота. Улиците са символ - огледален образ на обществото. Но и символ на... развита общинска планировка и са основен елемент на градската инфраструктура. През последните две години станахме свидетели на същински феномен: улиците в различни краища на света опустяха. От тези в пренаселените мегаполиси до... уличките в малките селца.
Парадоксално, но мнозина от хората - по различни причини - сякаш не осъзнаха, че нещо се е случило и случва, но всъщност по безпрецедентен начин беше прекъснат животът на... Живота. Системен бъг. Улицата беше жестоко наранена: нейният дух и нейното тяло бяха инквизирани, а белезите несъмнено ще останат неизличими.
Марио Николов (Галерия книжарница София прес)
Парадоксално, но улиците се обезцветиха. Сякаш от тъга. Да, всеки е виждал празни улици: късно вечер, рано сутрин, в нетърпима жега или в непоносим студ, но сега беше различно: празни улици, като празен живот. Абсурдна пиеса, film noir, антиутопия... Видяхме тези улици. Питаха властно: "Къде отиваш?", а всеки разумен човек недоумяващ, се чудеше: "Къде отиваш, разумни човеко? (Quo vadis, Homo sapiens?)"
Отворена - затворена улица. Но не по силата на... Правилника за движение по пътищата, а според съвсем различни, познати от други мрачни времена "правилници". За щастие - от време на време - улиците се пробуждаха, оживяваха: и като дух, и като материя, и като цвят...
Животът неотменно се завръща, но вече идва моментът, в който трябва да бъдат задълбочено изследвани всички аспекти на този драматичен феномен. Заради бъдещето ни. По-скоро - заради бъдещето на децата и внуците ни.
Идеята на изложбата "Улици. Quo vadis, Homo sapiens?" - един своеобразен "репортаж от улицата" - е да преразкаже, да анализира и да интерпретира тази немислима доскоро трансформация на градското пространство и свързаната с нея обществена ситуация, но чрез езика и средствата на изобразителното изкуство: от визуалната конкретика на очевидното през психологическите проекции до философските, морално-етическите, естетическите и културологичните измерения на проблема.
Несъмнено, темата е обширна, сложна, противоречива и е невъзможно да бъде изчерпана с индивидуална изява, каквато е една неголяма изложба, но смятам, че за да бъде поне обозначена траекторията, пътят към истината въобще, обществото се нуждае от различни, безпрестрастни и откровени мнения.
Изложбата "Улици. Quo vadis, Homo sapiens?" е разделена на три условни части: преди, по време и интуитивно - след "събитията от 2020/2021 г."
В тази експозиция представям своите визуални размисли на художник, гледната си точка на репортер, за когото "фактите са свещени", и разсъжденията на писател, т.е. на човек, посветил по-голямата част от живота си на изобразителното изкуство, на журналистиката и на литературата. Смятам, че по тази причина, най-подходящото място за осъществяването на тази изложба е именно галерия-книжарница "София-прес", чието пространство е една своеобразна "улица", където се срещат и обединяват три обществено значими творчески, но и граждански посоки.
Освен свои картини и рисунки - някои от тях интерпретации на творби от прочути художници като Питер Брьогел Стария (Pieter Bruegel de Oude; c. 1525-1569), руският авангардист (конструктивист) Владимир Татлин (1885-1953), магичният М.К. Ешер (Maurits Cornelis Escher; 1898-1972), и на кинокласики-антиутопии като "Метрополис" (Metropolis, 1927) на Фриц Ланг (Fritz Lang; 1890-1976) и "Алфавил" (Alphaville, une étrange aventure de Lemmy Caution, 1965) на Жан-Люк Годар (Jean-Luc Godard; 1930-2022), в "Улици..." съм включил и оригинални произведения на известни автори, работили през XX в., като френският график Робер Белц (Robert Beltz; 1900-1981) с великолепната му гравюра "Корабът на глупците" (1977);
австрийският военен художник Лудвиг Хесхаймер (Ludwig Hesshaimer; 1872-1956 ) с "Часовникова кула в Шeсбург" (днес: Сигишоара, Румъния - паметник на Световното културно наследство на ЮНЕСКО; родно място на граф Влад II Дракула (1400?-1447) и на българския архитект от австрийски произход Фридрих Грюнангер - Friedrich Grünanger; 1856-1929) от 1927 г., както и на сънародничката му Херта Чьорниг-Гобанц (Herta Czoernig-Gobanz; 1886-1970) и нейната прекрасна графика "Виена. Албертина" от края на 50-те години на миналия век, и други...
Марио Николов (Галерия книжарница София прес)
Ще завърша с думите, които написах по повод връчването на Наградата за живопис, с която бях удостоен на Осмото международно биенале "Изкуството на миниатюрата" - Русе 2021:
"Мисията на художника, и въобще на човека, отдал живота си на Изкуството, е да осмисля и да пресъздава света около и вътре в себе си чрез своята Интуиция. Според мен, интуицията е най-силният и най-верният начин, с чиято помощ можем да разберем кое е истинското и кое измамното.
От почти две години живеем във "време на преформатиране". Кой, кога, къде, как, с каква цел е решил да промени света: спорни, трудни въпроси, чийто отговор е като лабиринт; нееднозначен, но едно нещо е много важно: човешката цивилизация не трябва да допуска да бъдат "преформатирани" Истината, Вярата, Надеждата, Любовта. Защото случи ли се това, то тогава не само всеки от нас, но и животът ни, ще бъде превърнат в евтин банален артикул, маркиран - за по-сигурно - с вездесъщия кюар-код (OR-code)..."
Марио Николов
Повече за автора:
Марио Николов е роден на 14 февруари 1964 г. в София. През 1982 г. завършва училището по художествена обработка на камъка в с. Кунино, Врачанско. В периода 1992 - 1993 г. учи графичен дизайн и реклама в Колежа към Журналистическия факултет към СУ "Св. Климент Охридски". Работи в областта на живописта, приложните изкуства и графичния дизайн.
От 2016 г. членува в Съюза на българските художници.
От 2007 г. членува в Съюза на българските журналисти.
През 1997 г. излиза дебютната му стихосбирка "МузиМузеиМухи" (изд. "Хермес"), а през юли 2002 г. - втората му книга "Джаз слушат мечтите ми" (изд. "ФАМА"), по която през ноември 2007 г. е поставен камерен мултимедиен спектакъл, с който е открита XXX Национална джаз среща в Русе.
От 1992 до 2008 г. работи последователно във вестниците "Рудничар", "Подкрепа", ПАРИ и "Дневник".
От 1 юни 2011 г. до февруари 2018 г. издава сайта за изкуство и култура artnovini.com, чийто главен редактор и основател е.
Марио Николов е автор и редактор на повече от 3000 текста (информации, анализи, коментари и интервюта) в областта на изкуството и културата.
Произведения на художника са собственост на частни сбирки в Австрия, България, Германия, САЩ, Словакия, Турция, Франция, Уелс и Чехия.
От септември 2013 г. живее и работи във Виена, Австрия.
Изложби
2022
- "Докосване" - съвместна изложба със Стефка Николова, Доходно здание, Русе.
2021
- Осмо международно биенале "Изкуството на миниатюрата", Русе.
2019
- Международна изложба CONSUL"ART, галерия La MAMA (La Maison de l"Artisanat et des Mеtiers d"Art, Marseille), Марсилия, Франция. 2018 r. и др.
Награди:
- Награда за живопис на Осмото международно биенале "Изкуството на миниатюрата", Русе 2021.
Може да следите събитието ТУК както и на сайта ни.