Пътят на паметта - "Сенки" от Велча Велчев

Още

Камен Старчев и "Kорабът на Калигула" в Галерия "Стубел"

Заглавието на изложбата подчертава деликатната символика, закодирана в представените творби. Силата на скритите послания ги изпълва до краен предел – характерна черта на всички артистични изяви на Велча Велчев.

„Сенки“ е път, труден за проследяване, тъй като основата на много от творбите е двуизмерна (тъкани, събрани от стари военни казарми, с цялото бреме, скрито в сенките на историите им), а върху тази канава художникът е подредил и здраво прикрепил дървени парченца – до 4000 на платно! – чиито леки изпъкналости хвърлят пулсиращи сенки – нежни, слаби, едва доловими - върху платно, просмукано от спомени и страдания.

Творбите, изпълнени със символика и памет, са съпроводени от впечатляващи тотеми – ръждясали, независимо че са направени от дърво – както колоните, така и малките фрагменти, пронизващи скулптурите (Източник: Галерия "Стубел")

Творбите, изпълнени със символика и памет, са съпроводени от впечатляващи тотеми – ръждясали, независимо че са направени от дърво – както колоните, така и малките фрагменти, пронизващи скулптурите (Източник: Галерия "Стубел")

Преди да се опитам да изследвам произхода на тези своеобразни произведения, бих искал да припомня „Линията на сянката“ на Джоузеф Конрад, в която главният герой, опознал себе си, успява да премине „линията на сянката“, разграничаваща младостта от зрелостта. Или както гласят стиховете на Андрес Санчес Робайна: „Само твоята сянка / тежи по-малко от теб / на земята“.

И да завършим съизмерването с Джуничиро Танидзаки, който в прочутата си книга „Възхвала на сянката“ защитава нейната естетическа стойност, типична за усета към красивото в Япония и толкова далеч от каноничното концептуално ядро на Запада – поне до появата на постмодернизма.

Важно е да вземем под внимание всичко това, за да проследим Велча в пътуването му през паметта, а оттам и по пътя на изграждането на много личното му творчество. Художникът обръща поглед към едно свещено място в родния му Димитровград – чешма с жива вода, където хората оставяли всякакви предмети, завързани по дърветата наоколо (носни кърпи, колани, сутиени…).

Тези предмети носели смисъла на оброчни дарове. Ала най-впечатляващият детайл, оставил трайна следа в съзнанието на твореца, е огромен къс варовик зад чешмата, изобилстващ с малки дупчици, много от които затъкнати с парченца резбовано дърво. Към тях били прикрепени парченца плат с изписани на ръка желания и молитви: този къс варовик приличал на стена на плача. Така – по пътя на спомените – достигаме до творбите, които представляват сърцевината на настоящата изложба.

Творбите, изпълнени със символика и памет, са съпроводени от впечатляващи тотеми – ръждясали, независимо че са направени от дърво – както колоните, така и малките фрагменти, пронизващи скулптурите (Източник: Галерия "Стубел")

Огромни платна с малки парчета дърво олицетворяват „стени на плача“ – утайки от животи и житейски намерения, следи от износени желания, амулети на илюзии, изгубени в хоризонта и изпепелени от отминаващото време.

Това е, може би, изложбата с най-сакрално звучене, която Велча Велчев е създал през своя дългогодишен творчески път.Творбите, изпълнени със символика и памет, са съпроводени от впечатляващи тотеми – ръждясали, независимо че са направени от дърво – както колоните, така и малките фрагменти, пронизващи скулптурите.

Още

"Добрите намерения" на Атанас Парушев в Галерия "Стубел"

Платната представляват истински мозайки от желания и разочарования, точно както известната стена на плача. Посредством творчеството, което увековечава призванието на концептуалния символизъм (запазена марка на автора) и, също така, чрез очевидната свързаност с Arte Povera на Янис Кунелис, изложбата „Сенки“ е великолепна проява на сакралното в изкуството – подход към онова, което остава извън обсега на науката и логиката и което само чрез изкуството и поезията човек може да зърне, при това съпровождан от опитен водач. Велча Велчев се изявява именно като такъв – като медиум между двата паралелни свята, и го прави с изключително майсторство.

В крайна сметка – казва ни той – сянката говори за това, което съществува от другата страна на светлината. Това, което я изпълва, е интуитивното, което тежи в настоящето, но то е невидимо в този свят, както и нишките, изтъкали паметта – същността на целия живот, който си струва да се живее.

Карлос ХОВЕР

Велча Велчев Велча Велчев е роден на 6 май 1959 г. в Димитровград, Сърбия (бивша Югославия).

Академичното си художествено образование започва в Националната художествена академия, София – живопис в класа на проф. Добри Добрев, а завършва в Белград, при проф. Воислав Тодорич. През 1991 г. Велча Велчев заминава за Испания и се установява в Палма де Майорка. Бързо се сближава с авангардистите не само на острова, но и в цяла Испания.

Творбите, изпълнени със символика и памет, са съпроводени от впечатляващи тотеми – ръждясали, независимо че са направени от дърво – както колоните, така и малките фрагменти, пронизващи скулптурите (Източник: Галерия "Стубел")

От 1995 г. реди изложби в редица испански градове: Сантяго де Компостела, Сантандер, Барселона, Херона, Севиля, както и в чужбина: Германия, Швеция, Белгия, Русия, Гърция, Кипър, Сърбия, България, Израел… Близо 60 изложби – предимно самостоятелни. Творчеството на Велча Велчев остава дълбоко свързано със страната, в която се е родил, живял и израснал. Сред темите, които дълбоко го вълнуват и към които постоянно се връща, но от различна перспектива, са светлина – тъмнина, видимите-невидими нишки на общението – паметта – времето – битието.

Още

Едно "Късно море" на Мими Добрева в Галерия "Стубел"

Този неспирен интерес проличава и в избора на заглавия на самостоятелните му изложби, както и в изразните средства – най-често религиозни символи, редки и много стари предмети, на които художникът придава патина, смислово и емоционално натоварена. 2022 – Senke (Сенки)– галерия Ca Ses Monges, Портол 2019 – Vacuum – институт Сервантес, Белград 2018 – Tempus fugit (Времето лети) – галерия Ейн Ход, Израел 2017 – Remind me I'm alive (Припомни ми, че съм жив) – галерия Хаос, Белград 2013 – Mente +Ojos = Mente – Ojos (Памет + Очи = Памет – Очи) – музей Янко Дада, Ейн Ход, Израел 2012 – On Paper (Върху хартия) – галерия Фран Реус, Палма Relaciones paradójicas (Парадоксални отношения) – галерия Матисос, Колония де Сан Хорхе 2011 – 7237 – институт Сервантес, Белград 2010 – Tempus Fugit (Времето лети) – галерия Матисос, Колония де Сан Хорхе 2009 – Génesis – културен център „Рикардо Лоренцо“,

Сантандер 2007 – Entre llum i tenebres (Между светлината и тъмнината) – Параклис на милосърдието, Палма Ex umbra in solem (От сянката към светлината) – галерия Фран Реус, Палма 2005 – Quo vadis, domine (Къде отиваш, Господи?) –. галерия Фран Реус, Палма 2003 – Voces lejanas (Отдалечни гласове) – Галерия за съвременно изкуство, Палма Evolució (Еволюция) – галерия Фран Реус, Палма В България Велча Велчев се изявява още през 1983г. със самостоятелна изложба (Шипка 6), а през 1999 г. взима участие в колективната изложба Пловдив – Плевен – София.

Негови творби са притежание на редица музеи по света, както и на частни колекционери.

"СЕНКИ" - ВЕЛЧА ВЕЛЧЕВ от 12 до 28 септември 2023 Вернисаж: 12 септември, 18 - 20 часа в Галерия "Стубел"

Още

"Бях там" от Веселин Начев - в Галерия "Стубел"

Още

Пасторалният "Живот на село" на Васил Чакъров в Галерия "Стубел"

Още

Ретро-спекции на Румен Гашаров в галерия "Стубел"

Още

Пейзажи от Вселената на Васил Попов в Галерия "Стубел"