ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ
Гае Ауленти: Принципът на дизайна е да постига форми, които да създават преживявания
10 години от смъртта на знаменитата архитектка и дизайнерка, която превърна парижката гара "Орсе" в музей
Автор : / 2468 Прочита 0 Коментара

Ако трябва да я охарактеризираме с една дума, то тя ще бъде думата "невероятна" с удивителен знак отзад. Защото тя наистина е толкова талантлива, че оставя за векове напред истински шедьоври на архитектурата и дизайна. Тя е успешна жена в една професия, която определят повече като "мъжка".
Нейното име е Гае Ауленти.
Днес едно от централните места в Милано носи нейното име, а много музеи в Италия всяка година показват малко известни нейни проекти. Нейно дело са интериорът на музея "Orsay" в Париж, на лампата "Pipistrello", столовете "Locus Solus", масата "Tavolo con Ruote" и много други забележителни по формата си архитектурни и дизайнерски шедьоври.
Гае Ауленти (1927-2012) има многолика и плодотворна кариера. Автор е на над 800 проекта, сред които има многофункционални дизайнерски хрумвания. Например, стъклената лампа "Giova" може да се използва като ваза, а металното осветително тяло "Rimorchiatore" се състои от няколко елемента, сред които има дори пепелник.
Ауленти прави първите си интериорни проекти за шоурумите на производителя на пишещи машини "Olivetti" в Париж и Буенос Айрес. През 60-те години на миналия век тя е една от първите, които дръзват да използват огледални тавани за постигане на калейдоскопски ефект, допълнително подсилен със светлини.
Най-известният й проект е превръщането на интериора на гарата "Орсе" в Париж в музей (1980-1986). Този проект й донася световна слава. След него тя вече е име, на което се доверяват. Правят й престижни поръчки, като проектиране на интериора на музея "Georges-Pompidou" в Париж, реновиране на "Palazzo Grassi" във Венеция, Музея на азиатското изкуство в Сан Франциско, трансформацията на Националния дворец "Монтжуик" в Барселона (1985-1992), който превръща в Национален музей на каталунското изкуство и мн. др.
Гае, или Гаетана Ауленти, е родена на 4-ти декември 1927-а година и умира на 31-ви октомври 2012-а. Така че през този месец се навършват 10 години от смъртта й, а в края на тази година - 95 години от нейното рождение. Такъв талант се ражда, както се казва, веднъж на сто години.
Ауленти се занимава активно с дизайн на мебели, графичен дизайн, сценичен дизайн , дизайн на осветление, изложбен и интериорен дизайн. Тя е ярко явление в изкуството на следвоенна Италия. Името й се записва в авангарда на дизайнерското движение с изцяло нов тип мислене.
Ауленти респектира с наглед утопичните си идеи, които успява да реализира с чутовен работохолизъм. Завършила е Миланското училище по архитектура на Политехническия университет. Още по време на следването си прави впечатление с аналитичните си способности - бързо се ориентира в средата и въображението й ражда завладяващи и дръзки решения за "пълна промяна". Още в началото на кариерата си е забелязана от дизайнерското списание "Casabella", за което по-късно работи активно.
Много любопитно е как израства като личност. Като дете малката Гае свири на пиано и обича да чете. През 1954-та, когато се дипломира като архитект, само тя и още едно момиче завършват "мъжката" специалност. В едно интервю, вече като световно известен архитект, Ауленти споделя пред "The Times", че родителите й мечтаели не за "мъжко момиче", а за млада светска дама, но тя е щастлива, че ги е "разочаровала", като е постигнала своето.
Дръзновението й да гради я прави експериментиращ новатор. Включва се в движението "Neo Liberty", чиито привърженици държат на индивидуалния стил и използването на нетрадиционни строителни методи в архитектурата.
Смелост е дори това, че още съвсем в началото на кариерата си Ауленти дръзва да работи като свободен артист. Набира скорост с проекти за "Fiat", "Banca Commerciale Italiana", "Pirelli", "Olivetti" и "Knoll International" . На свободна практика създава дизайнерски проекти за "Poltronova", "Louis Vuitton" и др.
Същевременно пише за списанието "Casabella-Continuità", на което в продължение на десет години е и арт директор. Занимава се с графичен дизайн и е избрана в борда на директорите на "Lotus International" /новото име на списанието/.
Човек наистина остава респектиран от чутовната енергия на тази талантлива жена. Докато едновременно твори и пише, Ауленти преподава във Венецианското училище по архитектура като асистент-инструктор по архитектурна композиция, както и в Миланското училище по архитектура на Политехническия университет, където е учила самата тя някога.
Канят я като лектор на конгреси и професионални сбирки в Европа и Северна Америка. Става член на Американското дружество за интериорни дизайнери и на Movimento Studi per I'Architettura, Милано.
Диапазонът на дизайнерските й идеи е толкова широк, че почти няма празна "ниша", в която да не е работила. Проектира за универсални магазини, мебели за "Zanotta" и др. Експериментира с дизайна на сгъваеми столове от неръждаема стомана, проектира маси от стъкло и пр. Избрана е за вицепрезидент наИталианската асоциация за индустриален дизайн(ADI).
Звездният й миг е през 1981-ва година, когато е избрана за проекта Gare d'Orsay. Работата й по Musée d'Orsay е призната за истински шедьовър и става причина да я поканят за Националния музей на модерното изкуство в Центъра "Жорж Помпиду" в Париж. В Сан Франциско Ауленти трансформира градската главна библиотека "Beaux Art" в музей на азиатското изкуство. През 2011-а година ръководи разширяването на летището в Перуджа.
Ще се изненадате, но тази чутовно енергична жена е работила и като сценограф за Лука Ронкони, създала е шест магазина за модния дизайнерАдриен Витадини, като единият от тях се намира в Лос Анджелис. В префекционизма си Ауленти се заела дори с проектирането на манекените за тези магазини.
Списание "Vogue" я цитира веднъж с отговор на въпроса, какъв съвет би дала на хората за техния дом. Ауленти отговаря: "Съветът към всеки, който ме пита как да си направи дом, е да няма нищо, само няколко рафта за книги, няколко възглавници за сядане. И след това да заеме позиция срещу ефимерното и да избере онова, което го свързва с трайните ценности".
Гае Ауленти работи до последния си дъх. Малко преди смъртта си на 31-ви октомври 2012-а година, само седмица преди да навърши 85 години, тя намира сили да присъства на триеналето в Милано. Днес част от документите, чертежите и дизайнерските й рисунки се съхраняват в Международния архив на жените в архитектурата в библиотеката на Нюман. Ауленти е вдъхновяващ пример за жените в цял свят.
В тази връзка ще припомним един звезден миг от нейната кариера: На Миланското триенале през 1964-та Ауленти печели Голямата международна награда за работата си - стая с огледални стени и с изрязани силуети на жени, вдъхновени от рисунки на Пикасо. Творбата й е озаглавена "Arrivo al Mare".
След години авторитетът й на професионалист я издига до член на Изпълнителния съвет на триеналето, а през 1991-ва година е наградена с престижната награда Praemium Imperiale.
Всъщност, наградите й са почти неизброими: Награда Ubi за сценография, Медал за архитектура на Академията по архитектура, Париж; Наградата на името на Йозеф Хофман, Виена; Chevalier de la Legion d'Honneur на Франция, както и на френския Орден на изкуството и литературата; Кавалер на Голям кръст на Ордена за заслуги към Италианската република; Почетен декан на архитектурата на Merchandise Mart of Chicago, на Академията "San Luca" в Рим и др.
Гае Ауленти - мисли
Жените в архитектурата не трябва да мислят за себе си като за малцинство, защото в момента, в който го направят, буквално ще се "парализират".
Убедена съм, че архитектурата е обвързана с полиса, тя е изкуство на града, и като такова е напълно свързана и обусловена от контекста, в който се ражда. Мястото, времето и културата създават точно тази архитектура, а не друга.
Не е възможно да се определи стилът на моята работа. Ако проектирате летище, тогава самолетите са важни. Не е по-сложно да се проектира музей. Предпочитам музеите, заради моята лична страст - изкуството.
Осъзнатият принцип на дизайна е да се постигат форми, които биха могли да създадат преживявания.
Когато критикуваш нещо, най-добре е да изчакаш две-три години, и тогава да го прецениш отново.
Какво по-реално и по-осезаемо нещо има в едно изкуствено пространство от една тухла?!
Еми МАРИЯНСКА