Всяка година, на 22 май, Софийската опера и балет чества рождения ден на големия немски композитор, философ и писател, Рихард Вагнер ( 1813-1883 ), с негови опери.

Тази година Пламен Карталов поставя последната му опера "Парсифал".

Премиерните спектакли на творбата са на 4, 6, 8 и 10 юли.

"Парсифал" е епична приказка за рицарството, за триумфа на невинността и състраданието над злото и смъртта.

Участват солистите, балета, хора и оркестъра на Операта.

Диригент: Константин Тринкс

По случай рождения ден на Вагнер, Софийската опера кани всички почитатели на гениалния композитор да почувстват магията на "Парсифал".

Само на 22 май те ще имат възможността при закупуване на билет за премиерните спектакли да получат втори билет като подарък от Операта!

ПАРСИФАЛ

Тържествена сценична мистерия в три действия

Либрето: Рихард Вагнер по мотиви от поемата "Парсифал" на Волфрам фон Ешенбах и "Парсифал или Принцът на Граал" от Кретиен дьо Труа и "Магинобион"

Музика: Рихард Вагнер

Първо изпълнение: 26 юли 1882 във Фестшпилхауз, Байройт, Германия

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:

АМФОРТАС, крал на Монсалват - баритон

ТИТУРЕЛ, основател и предишен крал на Граал - бас

ГУРНЕМАНЦ, рицар на Граал - бас

КЛИНГЗОР, магьосник - баритон

ПАРСИФАЛ - тенор

КУНДРИ, магьосница - сопран

РИЦАРИ- ОРЪЖЕНОСЦИ НА ГРААЛ - тенори и баси

Време на действието: средните векове

Място на действието: Северна Испания

Вагнер определя това своя последно сценично произведение не като опера, а като "тържествена сценична мистерия". Гледал е на него като на нещо като "религиозна церемония", а не на "традиционно развлечение за меломаните". Настоявал да не бъде аплодирано и представяно в други театри, освен в неговия "Фестшпилхаус" / Дом за тържествени представления"/ в Байройт, където според неговия замисъл можело да се изпълняват единствено неговите творби.

Но на премиерата на публиката било разрешено от Вагнер да аплодира в края на второто действие / докато след първото й било забранено - тази забрана важи и до днес!/. Само в "Метрополитън" и до днес важи пълната забрана на аплодисментите. Що се отнася до забраната за представяне на "Парсифал" извън Байройт, Вагнер я нарушил в края на живота си като разрешил на тенора и импресариото Анжело Нойман да я покаже на редица големи световни сцени. Но предвидените премиери не се осъществили, с изключение на тази в Метрополитън, Ню Йорк, където постановката се превърнала в типично американско шоу, с много рекламен шум, лотария, специален влак "Парсифал- експрес" от Чикаго до Ню Йорк...

Религиозните и философските идеи на либретото на Вагнер са до известна степен една смесица от християнство и будизъм, като символиката на Чашата на Граал и Копието са още по- древни. Но поемата на Волфрам фон Ешенбах е християнска по дух - Благословеният Граал това е чашата, с която Исус пие на Тайната вечеря, а след смъртта му Йосиф Ариматейски събира кръвта му, а Копието е това, с което Христос бива пронизан на кръста.