Пиер Певел идва в България за среща с почитателите на фентъзито
Обичаният френски писател пристига у нас заедно със Стефан Марсан, основател на Издателство "Бражелон", специализирано в областта на литературата на фантастичното
Редактор : / 545 Прочита 0 Коментара
Пиер Павел
Пиер Певел е един от най-изтъкнатите и обичани представители на френското фентъзи. В началото на кариерата си разработва настолни ролеви игри, работи като сценарист и журналист; подписва романите си с псевдонима Пиер Жак. Става известен с трилогията "Сенките на Вилщад", публикувана през 2001 г., а следващата година печели Голямата награда за фантастика.
За своите романи е получил най-големите награди, присъждани в този жанр: два пъти "Имажинал" - Голямата награда за най-добър френски роман (2002) и Наградата на гимназистите (2009), както и "Дейвид Гемел" (2010) за трилогията "Остриетата на Кардинала", преведена в над десет страни, включително във Великобритания и САЩ.
Книгите на Певел могат да се определят като алтернативна история и са вдъхновени от фентъзито. Всяка от тях носи магичен привкус, но са посветени на определен исторически период, изпълнен с паметни събития и личности. За стила му е характерна максималната историческа достоверност. Но негова абсолютна запазена марка е неизменното присъствие на дракони в книгите му.
Българските читатели са почитатели на трилогията "Остриетата на Кардинала", а вече имат възможност да прочетат и първите два тома от сагата "Върховното кралство" ("Рицарят" и "Наследникът").
Предстои и среща с автора. Пиер Певел пристига в България заедно със Стефан Марсан, основател и директор на Издателство "Бражелон", създадено през 2000 г. като специализирано в областта на литературата на фантастичното.
Те ще се срещнат с колеги и читатели на:
15 февруари (сряда) от 19:00 ч. в Пловдив, "Петното на Роршах", ул. "Йоаким Груев" № 36
16 февруари (четвъртък) от 18:30 ч. в София, Книжарница "Хеликон" (хотел "България")
17 февруари (петък) от 19:00 ч. в София, Младежки театър "Николай Бинев", Камерна зала
Всяко от събитията е с вход свободен и ще има преводач.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Романите на Пиер Певел се доближават до ухронията, характерна за жанра фентъзи. Вдъхновени са от конкретна историческа епоха, но светът им се различава от реалния с присъствието на чудесни елементи (магия, свръхестествени създания: дракони, феи, елфи, дракони, змейове, гномове, тролове...), които оказват решително влияние върху развитието на Историята, като са вплетени в динамичен сюжет, среща с тъмни сили и тайнствени общества, интриги и кръвопролития, елегантно подправени с тънък хумор.
Самият автор съветва читателите си така: Започнете с поредицата "Остриетата на Кардинала"..., но само в случай, че си падате по историческо фентъзи, дракони и бандитски приключения. Но кой ли не обича тези неща?"
"Остриетата на Кардинала": Париж, 1633 г. Луи XIII е крал на Франция..., но страната управлява кардинал Ришельо. Той следи зорко за всички заплахи и шпиони, но някои хора не се спират пред нищо и са готови да се съюзят с най-големия враг на Франция - Испания и нейния Драконов двор. Драконите са станали част от ежедневието на хората, особено на аристокрацията, но далеч не са покорени. Тайнствено магьосническо братство иска да възроди зловещата и изпепеляваща змейска мощ от древни времена. За да се изправи срещу тях, Ришельо свиква своя елитен отряд мускетари - Остриетата на Кардинала. Те ще влязат в остри схватки, за да защитят короната... Влиянието на Александър Дюма в тази трилогия е очевидно, но нали затова е традицията, затова е и приемствеността.
"Върховното кралство": някъде в Европа, средата на ХVІ век. Лорн Аскариан - доблестен млад рицар, любимец на краля, пред когото се открива бляскава кариера, е обвинен в държавно предателство и затворен до живот. В злокобните подземия на затвора той не умира, дори не полудява, но Тъмнината го обсебва и прониква в него, като завинаги го дамгосва със своята каменна руна. Звездите обаче са го довели на този свят, за да бъде водач и спасител, макар и прокълнат, а Кралството има нужда от него. Спиращи дъха приключения, възходи, победи и загуби, битки на живот и смърт, верни приятелства и предателства, дракони и ездачи на змейове в една великолепна сага за борбата между доброто и злото, които често преминават едно в друго.
Литературата на фантастичното, чиито първи наченки се появяват още през ХІХ век (а и по-рано) е част от една непрестанно засилваща се вълнà на завръщане към корените на културната памет на европейските народи, съхранени във вълшебните приказки, легендите, преданията, на тяхното преоткриване и преосмисляне след няколко века на подчертан рационализъм.
Тази културна памет непрекъснато се възражда както в записите и коментарите на автентични фолклорни текстове, така и в литературата. Книгите на Пиер Певел са част от това съживяване на нашата културна памет (съхранила феите, драконите и всички останали чудесни създания, с които сме израснали) заедно с добре известни заглавия като "Хари Потър", "Властелинът на пръстена" и много други.
Сега вече те са и в ръцете на българските читатели - от всички поколения.
Предлагаме ви откъс от "Върховното кралство":
РИЦАРЯТ
Том първи
Името му беше Лорн Аскариан. Някои казват,
че той донесе нещастието, а други - че спаси
всичко. Във вените му течеше черната кръв на
осъдените герои.
"Хроники" ("Книга на Рицаря със меча")
Пепелива луна се издигаше над столицата на херцозите на Сарм и Валанс. Отразяваше се в една лагуна, в чиито води, черни и оскъдни, пробягваха саламандри. Беше лято. Голямата мъглявина изпълваше небето. Нощта беше топла, задушна, потънала в миризмата на тиня, носеща се от каналите, и смрадта ѝ изпълваше и най-малките и потайни улички в старите квартали на Аленсия. В края на една от тези улички гореше уличен фенер.
Обгърнат от рояк насекоми, той осветяваше портата, на която Лорн Аскариан почука с юмрук, облечен в ръкавица. Без да знае, че скоро щеше да плати цената за своята вярност, той идваше на помощ на един мъж, чийто живот като че ли струваше повече от неговия.
Капакът на малък отвор в портата се плъзна.
Понеже качулката скриваше горната част на лицето му, Лорн повдигна глава, за да могат да видят очите му. Почака с ръка върху дръжката на меча - тъмен, неподвижен силует на несигурната светлина.
Прозорчето хлопна и портата се отвори.
Лорн влезе, следван отблизо от един мъж, който до този момент стоеше в дъното на едно преддверие. Вече близо на шейсет години, Одрик бързо прекоси улицата, колкото му позволяваха силите, като притискаше краищата на черен плащ около слабите си рамене, и веднага щом влезе вътре, леко въздъхна от облекчение. После видя мазните стени, пода, изцапан с дебели слоеве мръсотия, лошите свещи от жълта мас, които димяха, и парцала, провесен по средата, който служеше за перде в дъното на коридора. Мястото беше противно и не беше от тези, които един достоен слуга на принц с кралска кръв беше свикнал да посещава.
- Това... това не може да бъде тук - прошепна неспокойно старият слуга.
Лорн не отговори.
Издал едното си рамо напред, мъжът, който им беше отворил, протягаше врат, за да огледа небето. Беше висок и едър, внушителен, съвършен за поста, който заемаше. Накрая затвори вратата със загрижен вид и по навик завъртя ключа в ключалката.
- Пак няма да вали - избоботи той.
- Търся едно момиче - заяви Лорн.
- Това не е такава къща.
- Казва се Лида. Познаваш ли я?
Портиерът, на чийто пояс висеше здрава тояга, погледна Лорн с престорено безразличие. Лорн беше свалил ръкавиците си, но качулката продължаваше да покрива лицето му. Мечът му имаше широко скандско острие с плетена дръжка, която обвиваше ръката: страшно оръжие, изискващо умение да се борави с него. В десния му ботуш имаше кама.
- Е? - настоя спокойно Лорн. - Познаваш ли я?
- Възможно е.
Лорн очакваше, че ще му се наложи да играе тази игричка. Държеше готова една сребърна монета, която подхвърли във въздуха, а другият я улови, докато летеше.
- Лида е тук. Какво искаш от нея?
- Нищо.
- А той - иронично попита портиерът, като сочеше Одрик. -
И той ли не иска нищо от Лида?
- И той - потвърди Лорн невъзмутимо.
Мъжът повдигна рамене преди да дръпне едно въже, което висеше близо до вратата.
Слаба ръка дръпна завесата в дъното на вестибюла - показа се дребна, суха, прекалено напудрена жена, която се поклони и зачака с угодническа усмивка.
- Аз съм госпожа Велд - каза тя. - Оттук, моля.
Зад завесата една стълба се спускаше в мрачна, вмирисана тишина.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}