Всяко от изданията на Фестивала на оперното и балетното изкуство (ФОБИ), в последните три години, откакто директор на Старозагорската опера - домакин, стана Огнян Драганов, има различна физиономия, но в наместване на концепцията му: "Далеч от мухъла и нафталина".

Избистрянето се движи в насоката - излизане от досегашната рамка: преглед на българските оперни театри и, показване на новите тенденции в жанра. Различните заглавия, които обикновено имат къс живот, особено в репертоар - традиционно ограничен. И гостуване на чужди трупи или копродукции, които представят необичайни оперно-балетни заглавия. Т.е. не настройките на широката публика за евентуално друг вариант на познатото, а иновативното, което формира нови вкусове. Тези идеи вероятно са подтикнати и от фактите, че някои оперни театри вместо да се представят с най-новите си или от изминалата година продукции, изпращат представления от 4-5 години. Други пък, явно не намират времето, или по-скоро смисъла, подценявайки подобен род фестивалност. А и създаването на Балканската оперна мрежа, дори със замисленото общо заглавие  "Пътуване до Реймс" на Джоакино Росини или с целта си да се обменят най-новите продукции между членуващите театри, също дава своите основания.

Още

Огнян Драганов: Съизмерваме се с оперните театри в Европа

Разбира се, освен идеи, трябва да има и гарантирана публика. А в старозагорската може да се вярва. Тя е изградена - 50 години Фестивал, наситен културен живот с различни видове изкуства. И й личи. Дори по външните детайли: облекло, начин на държание по време на спектакъл, аплодисменти, коментари. Салоните са пълни. А когато продукцията е "по-шантава", залата е от ценители, които знаят защо са там.

В това издание има вече значително разнообразие, освен класическата опера ("Норма"): международна копродукция на неоромантична опера ("Сиси-душата на императрицата"), международно гостуване на балет солисти ("Лебедово езеро"), български мюзикъл ("Бягство"), голям симфоничен оркестър с хор и солисти. Камерни форми: инструментален формат (Наследството на Панчо Владигеров, с участието на близнаците Владигерови), жанров синтез на изкуствата ("Геният на барока и властелинът на светлината", "Perpetual Tango"). Цяла група на барока: "Орфей" на Нова белградска опера, "Алчина". Гала концерт-продукция (на майсторския клас на италианката, мецосопрано Бруна Балиони).

"Сиси - душата на императрицата"/Сн. ФОБИ 2017

И сега беше спазен принципът, който наблюдаваме от три години назад - домакините откриват Фестивала с голям премиерен спектакъл. Изборът на заглавието е неслучаен, уговорено още на миналогодишната Балканска среща с участващия австрийски композитор Роланд Баумгартнер за последното му произведение "Сиси-душата на императрицата", режисирано от Огнян Драганов, дирижирано от босненеца-професор във Виенската консерватория, Андрия Павлич, с хореографка от Гърция - Йоана Влагули, сценичен дизайн и костюми талантливият Гендони, в главната роля (Сиси) сопраното Емилия Иванова, която също пее в чужбина.

Копродукцията е със съдействието на Министерството на културата, под патронажа на посланика на Република Австрия в България и в сътрудничество с Музикално-продуцентската къща Холендер-Каликс- Виена.

"Сиси - душата на императрицата"/Сн. ФОБИ 2017

Какви са провокациите на творците?

Режисьорът Огнян Драганов: Беше предизвикателство, защото мюзикълът като форма за поставяне е в територията на балетните режисьори. Но след като се запознах с либретото и с музиката се реших, тъй като самият маестро Баумгартнер на партитурата и на клавира е написал: опера-мюзикъл. Имах пълната свобода от него, защото едва когато една опера се постави на сцената, тогава се вижда какво би трябвало да бъде динамизирано. И динамизирайки разказа, слагайки втори планове на куклите, на балетните сцени, с изразните средства на мюзикъла, всъщност разтворихме пространството за едно по широко разбирателно поле. Не само забавлението, какъвто елемент съществува в по-голяма степен в мюзикъла, но да покажем по-различна визия и ритъм на действието. Особено във втората част, където направихме интересни сюреалистични платна и на войната, и на гръцката сцена и на финала ... с това грандиозно Agnus Dei, красиво платно, успяхме да разтворим разказа. А публиката да разбере малко повече за живота на тази красива жена - Елизабет Австрийска, известна под името Сиси, която е първообразът на всички жени от 20 век и се превръща в модел за подражание на жените, а при мъжете, в модел за жена. Смятам че е много добро постижение на нашата Опера. Вече имаме предложение през 2019 г., в периода когато Виенската опера е в почивка, да представим този спектакъл във Щатсопера (Wiener Staatsoper).

Още

"Сиси-душата на императрицата" с премиера тази вечер в Стара Загора

Диригентът Андрия Павлич: Много добра среща стана. Когато се каже Австрия, всеки знае само Моцарт и Сиси. Ще бъде представително за Операта в Стара Загора. "Сиси" не е нито класически мюзикъл, нито е опера, а е нещо между тях. В оркестрацията композиторът го е преработил да е с оперни елементи. Има американска, бродуейска звучност. Т.е. не е само чистата, истинска ария, а е като песен, което за певците е малък проблем. Има и хор.

Сценичният дизайнер Гендони: Приех по няколко причини: епохата ми е сложна, личността ми е сложна, освен това, всичко е наситено с втори план, който е сложен и като духовен изказ. Самата Сиси е колосална личност - свободолюбива, голям дух, и освен че е била красива и изключително харизматична жена, носи енергия, която е уникална за времето си, сложна личност. Била е в модерността и малко преди нея. Автор на либретото е самият композитор. Действието се развива на границата между два свята - реалния и духовния, има втори план. Харесвам сложни, богати, напластени неща. Аз познавам добре епохата чисто стилистично, със всичките й нюанси - видял съм го на живо, пътувайки. Знаех нейната история и съм посещавал основните й места във Виена, бях гледал филмите посветени на нея, намерих нейните дневници, изчетох 2-3 биографични книги. Познавайки в някаква степен начина й на живот, видях личните стаи, дори гимнастическите й уреди, в двореца Шьонбрун (Schloss Schönbrunn) и в Хофбург (бивш имперски дворец във Виена, използван за зимна резиденция на австрийското императорско семейство), нейните сервизи, рокли. Сглобих за себе си мозайката.

Още

„Кармен“ с Веселина Кацарова на стадион „Берое“

Не харесвам тотално пренасяне на епохата. Визията, внушението е историческо, но преведено на съвременен език, с реверанс към детайла. Абсолютно всичко е премислено. Направих кринолините като чаши от сервизите в Зилберкамер - жените са като императорски сервиз на сцената. Не виждам по какъв друг начин да се изрази щампата и дворцовият етикет, от който Сиси цял живот е бягала, и е в непрекъсната борба. Мъжете също носят щемпела на Хофбург, чрез гербовете. Така че, костюмът не е случаен. А камъните Сваровски блестят като диаманти на сцената - релефни и истински, не обичам бутафорията. Декорът е простичко измислен. Основно сцената се оформя от двулицеви кулиси и дъна. Те са част от двата паралелни свята, които вървят от началото до края на постановката. От едната страна са огледалата на Шьонбрун, от другата - кариатиди, атланти, които имат допълнително внушение на драматизъм. В дъното на сцената се илюстрират историческите места.

Изложба, ФОБИ 2017/Сн. Старозагорска опера

Гендони ни увери, че дрехите на Сиси са интерпретирани, защото никой не знае точно как е изглеждала на годежа, а има и различни вариации на сватбената й рокля. Ако някой иска да види неговото виждане, тя е показана в пълен блясък във фоайето на Старозагорската опера. Там е част от документалната изложба "50 години Фестивал на оперното и балетно изкуство 1967-2017", подбрана от д-р Ема Жунич, Институт за изследване на изкуствата при БАН, и д-р Любомир Кутин. Със съдействието и на Община Стара Загора, Държавна опера-Стара Загора, Регионален исторически музей, РБ "Захарий Княжески", Държавен архив-Стара Загора, лични колекции.

По този повод д-р Жунич коментира: "Вече много години ровя документите на Старозагорската опера и се опитвам да ги събера. Фестивалът на оперното и балетното изкуство е неразделна част от историята й. Незабравим спомен от детството ми са фестивалните синьо-бели знамена с винетки, които тръгват още от Декемврийските музикални дни, както първоначално се е наричал. Около тях специално се спираше и Дмитрий Кабалевски. Никъде не намерих такава снимка, макар че щеше да е черно-бяла и нямаше да предаде колорита. Малко са и оцелелите афиши от фестивални събития. Но бяхме приятно изненадани, че в музея са съхранени афиши на постановки, даже с автографи на участниците, както и програми - в театъра се пазят само от премиерните спектакли. Там са съхранили костюми на Гяуров, на баса Георги Енев - знаков певец не само за Стара Загора, на Миньо Минев (баща на мецосопраното Стефка Минева) - от операта "Луд гидия". От него е запазен и ръкописен лист с отзив от откриването на новата сграда на Операта през 1971 г. с "Момчил", че това е исторически момент. Фестивалът започва като Декемврийски музикални дни (първото издание е 1967, 3-9 декември) с доста скромна програма. Благодарение на голямата сцена по-късно, тук започват да се провеждат Прегледите на оперните театри в България - 4 в София и 4 в Стара Загора. Като си дават среща всички театри плюс музикалната критика.

В една от витрините, се виждат и документи, свързани с примата - старозагорката Ана Томова-Синтова, първата носителка на наградата "Христина Морфова", учредена покрай Фестивала. Има го и автографът на 18-годишния Минчо Минчев, гостувал с оркестъра на Българското радио, под диригентството на Васил Стефанов през 1968 г. в града.

Всичко това, както и още много любопитни факти, могат да се видят утре

Още

Веселина Кацарова с Почетна награда за принос в промоцията на българската култура по света

7 декември, в Деня на откритите врати, между 11-18 часа

когато Държавната опера-Стара Загора ще се прояви като гостоприемен домакин. Посетителите ще могат да разгледат изложбата, да проследят прожекция на видеокадри от история на ФОБИ, ще им бъдат представени най-интересните събития от програмата през годините. А вероятно, ще могат да проследят и репетиции на събития от фестивалната програма.