Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Фестивал на оперното и балетното изкуство – за 48-и път

ФОБИ 2017

Фестивал на оперното и балетното изкуство – за 48-и път

7 декември - Ден на откритите врати в Старозагорската опера, между 11-18 часа

"Сиси - душата на императрицата"/Сн. ФОБИ 2017

Всяко от изданията на Фестивала на оперното и балетното изкуство (ФОБИ), в последните три години, откакто директор на Старозагорската опера - домакин, стана Огнян Драганов, има различна физиономия, но в наместване на концепцията му: "Далеч от мухъла и нафталина".

Избистрянето се движи в насоката - излизане от досегашната рамка: преглед на българските оперни театри и, показване на новите тенденции в жанра. Различните заглавия, които обикновено имат къс живот, особено в репертоар - традиционно ограничен. И гостуване на чужди трупи или копродукции, които представят необичайни оперно-балетни заглавия. Т.е. не настройките на широката публика за евентуално друг вариант на познатото, а иновативното, което формира нови вкусове. Тези идеи вероятно са подтикнати и от фактите, че някои оперни театри вместо да се представят с най-новите си или от изминалата година продукции, изпращат представления от 4-5 години. Други пък, явно не намират времето, или по-скоро смисъла, подценявайки подобен род фестивалност. А и създаването на Балканската оперна мрежа, дори със замисленото общо заглавие  "Пътуване до Реймс" на Джоакино Росини или с целта си да се обменят най-новите продукции между членуващите театри, също дава своите основания.

Още

Огнян Драганов: Съизмерваме се с оперните театри в Европа

Огнян Драганов: Съизмерваме се с оперните театри в Европа

Разбира се, освен идеи, трябва да има и гарантирана публика. А в старозагорската може да се вярва. Тя е изградена - 50 години Фестивал, наситен културен живот с различни видове изкуства. И й личи. Дори по външните детайли: облекло, начин на държание по време на спектакъл, аплодисменти, коментари. Салоните са пълни. А когато продукцията е "по-шантава", залата е от ценители, които знаят защо са там.

В това издание има вече значително разнообразие, освен класическата опера ("Норма"): международна копродукция на неоромантична опера ("Сиси-душата на императрицата"), международно гостуване на балет солисти ("Лебедово езеро"), български мюзикъл ("Бягство"), голям симфоничен оркестър с хор и солисти. Камерни форми: инструментален формат (Наследството на Панчо Владигеров, с участието на близнаците Владигерови), жанров синтез на изкуствата ("Геният на барока и властелинът на светлината", "Perpetual Tango"). Цяла група на барока: "Орфей" на Нова белградска опера, "Алчина". Гала концерт-продукция (на майсторския клас на италианката, мецосопрано Бруна Балиони).

"Сиси - душата на императрицата"/Сн. ФОБИ 2017

И сега беше спазен принципът, който наблюдаваме от три години назад - домакините откриват Фестивала с голям премиерен спектакъл. Изборът на заглавието е неслучаен, уговорено още на миналогодишната Балканска среща с участващия австрийски композитор Роланд Баумгартнер за последното му произведение "Сиси-душата на императрицата", режисирано от Огнян Драганов, дирижирано от босненеца-професор във Виенската консерватория, Андрия Павлич, с хореографка от Гърция - Йоана Влагули, сценичен дизайн и костюми талантливият Гендони, в главната роля (Сиси) сопраното Емилия Иванова, която също пее в чужбина.

Копродукцията е със съдействието на Министерството на културата, под патронажа на посланика на Република Австрия в България и в сътрудничество с Музикално-продуцентската къща Холендер-Каликс- Виена.

"Сиси - душата на императрицата"/Сн. ФОБИ 2017

Какви са провокациите на творците?

Режисьорът Огнян Драганов: Беше предизвикателство, защото мюзикълът като форма за поставяне е в територията на балетните режисьори. Но след като се запознах с либретото и с музиката се реших, тъй като самият маестро Баумгартнер на партитурата и на клавира е написал: опера-мюзикъл. Имах пълната свобода от него, защото едва когато една опера се постави на сцената, тогава се вижда какво би трябвало да бъде динамизирано. И динамизирайки разказа, слагайки втори планове на куклите, на балетните сцени, с изразните средства на мюзикъла, всъщност разтворихме пространството за едно по широко разбирателно поле. Не само забавлението, какъвто елемент съществува в по-голяма степен в мюзикъла, но да покажем по-различна визия и ритъм на действието. Особено във втората част, където направихме интересни сюреалистични платна и на войната, и на гръцката сцена и на финала ... с това грандиозно Agnus Dei, красиво платно, успяхме да разтворим разказа. А публиката да разбере малко повече за живота на тази красива жена - Елизабет Австрийска, известна под името Сиси, която е първообразът на всички жени от 20 век и се превръща в модел за подражание на жените, а при мъжете, в модел за жена. Смятам че е много добро постижение на нашата Опера. Вече имаме предложение през 2019 г., в периода когато Виенската опера е в почивка, да представим този спектакъл във Щатсопера (Wiener Staatsoper).

Още

 "Сиси-душата на императрицата" с премиера тази вечер в Стара Загора

"Сиси-душата на императрицата" с премиера тази вечер в Стара Загора

Диригентът Андрия Павлич: Много добра среща стана. Когато се каже Австрия, всеки знае само Моцарт и Сиси. Ще бъде представително за Операта в Стара Загора. "Сиси" не е нито класически мюзикъл, нито е опера, а е нещо между тях. В оркестрацията композиторът го е преработил да е с оперни елементи. Има американска, бродуейска звучност. Т.е. не е само чистата, истинска ария, а е като песен, което за певците е малък проблем. Има и хор.

Сценичният дизайнер Гендони: Приех по няколко причини: епохата ми е сложна, личността ми е сложна, освен това, всичко е наситено с втори план, който е сложен и като духовен изказ. Самата Сиси е колосална личност - свободолюбива, голям дух, и освен че е била красива и изключително харизматична жена, носи енергия, която е уникална за времето си, сложна личност. Била е в модерността и малко преди нея. Автор на либретото е самият композитор. Действието се развива на границата между два свята - реалния и духовния, има втори план. Харесвам сложни, богати, напластени неща. Аз познавам добре епохата чисто стилистично, със всичките й нюанси - видял съм го на живо, пътувайки. Знаех нейната история и съм посещавал основните й места във Виена, бях гледал филмите посветени на нея, намерих нейните дневници, изчетох 2-3 биографични книги. Познавайки в някаква степен начина й на живот, видях личните стаи, дори гимнастическите й уреди, в двореца Шьонбрун (Schloss Schönbrunn) и в Хофбург (бивш имперски дворец във Виена, използван за зимна резиденция на австрийското императорско семейство), нейните сервизи, рокли. Сглобих за себе си мозайката.

Още

„Кармен“ с Веселина Кацарова на стадион „Берое“

„Кармен“ с Веселина Кацарова на стадион „Берое“

Не харесвам тотално пренасяне на епохата. Визията, внушението е историческо, но преведено на съвременен език, с реверанс към детайла. Абсолютно всичко е премислено. Направих кринолините като чаши от сервизите в Зилберкамер - жените са като императорски сервиз на сцената. Не виждам по какъв друг начин да се изрази щампата и дворцовият етикет, от който Сиси цял живот е бягала, и е в непрекъсната борба. Мъжете също носят щемпела на Хофбург, чрез гербовете. Така че, костюмът не е случаен. А камъните Сваровски блестят като диаманти на сцената - релефни и истински, не обичам бутафорията. Декорът е простичко измислен. Основно сцената се оформя от двулицеви кулиси и дъна. Те са част от двата паралелни свята, които вървят от началото до края на постановката. От едната страна са огледалата на Шьонбрун, от другата - кариатиди, атланти, които имат допълнително внушение на драматизъм. В дъното на сцената се илюстрират историческите места.

Изложба, ФОБИ 2017/Сн. Старозагорска опера

Гендони ни увери, че дрехите на Сиси са интерпретирани, защото никой не знае точно как е изглеждала на годежа, а има и различни вариации на сватбената й рокля. Ако някой иска да види неговото виждане, тя е показана в пълен блясък във фоайето на Старозагорската опера. Там е част от документалната изложба "50 години Фестивал на оперното и балетно изкуство 1967-2017", подбрана от д-р Ема Жунич, Институт за изследване на изкуствата при БАН, и д-р Любомир Кутин. Със съдействието и на Община Стара Загора, Държавна опера-Стара Загора, Регионален исторически музей, РБ "Захарий Княжески", Държавен архив-Стара Загора, лични колекции.

По този повод д-р Жунич коментира: "Вече много години ровя документите на Старозагорската опера и се опитвам да ги събера. Фестивалът на оперното и балетното изкуство е неразделна част от историята й. Незабравим спомен от детството ми са фестивалните синьо-бели знамена с винетки, които тръгват още от Декемврийските музикални дни, както първоначално се е наричал. Около тях специално се спираше и Дмитрий Кабалевски. Никъде не намерих такава снимка, макар че щеше да е черно-бяла и нямаше да предаде колорита. Малко са и оцелелите афиши от фестивални събития. Но бяхме приятно изненадани, че в музея са съхранени афиши на постановки, даже с автографи на участниците, както и програми - в театъра се пазят само от премиерните спектакли. Там са съхранили костюми на Гяуров, на баса Георги Енев - знаков певец не само за Стара Загора, на Миньо Минев (баща на мецосопраното Стефка Минева) - от операта "Луд гидия". От него е запазен и ръкописен лист с отзив от откриването на новата сграда на Операта през 1971 г. с "Момчил", че това е исторически момент. Фестивалът започва като Декемврийски музикални дни (първото издание е 1967, 3-9 декември) с доста скромна програма. Благодарение на голямата сцена по-късно, тук започват да се провеждат Прегледите на оперните театри в България - 4 в София и 4 в Стара Загора. Като си дават среща всички театри плюс музикалната критика.

В една от витрините, се виждат и документи, свързани с примата - старозагорката Ана Томова-Синтова, първата носителка на наградата "Христина Морфова", учредена покрай Фестивала. Има го и автографът на 18-годишния Минчо Минчев, гостувал с оркестъра на Българското радио, под диригентството на Васил Стефанов през 1968 г. в града.

Всичко това, както и още много любопитни факти, могат да се видят утре

Още

Веселина Кацарова с Почетна награда за принос в промоцията на българската култура по света

Веселина Кацарова с Почетна награда за принос в промоцията на българската култура по света

7 декември, в Деня на откритите врати, между 11-18 часа

когато Държавната опера-Стара Загора ще се прояви като гостоприемен домакин. Посетителите ще могат да разгледат изложбата, да проследят прожекция на видеокадри от история на ФОБИ, ще им бъдат представени най-интересните събития от програмата през годините. А вероятно, ще могат да проследят и репетиции на събития от фестивалната програма.    

1/1

"Сиси - душата на императрицата"/Сн. ФОБИ 2017

"Сиси - душата на императрицата"/Сн. ФОБИ 2017

Изложба, ФОБИ 2017/Сн. Старозагорска опера

"Сиси - душата на императрицата"/Сн. ФОБИ 2017

Календар

Препоръчваме ви

Ансамбъл „Българе” с премиера „Как ще НИ стигнат американците” на Античен театър

Интригуващият спектакъл представлява околосветско пътешествие и завладяваща феерия от емблематичните музика и танци на много страни

"Джаз в Перото" в края на лятото

Ангел Заберски, Живко Петров, Братя Владигерови и Стунджи ще представят авторска музика и джаз импровизации в НДК

"Черното пиле" на Мариус Куркински с представление №100

С моноспектакъла на 19 април 2019 г. в зала 1 на НДК отбелязваме 100 години от рождението на Николай Хайтов

Видео промотира Пловдив като "Европейска столица на културата за 2019"

Вижте новия клип, представящ първата българска европейска столица на културата

Големият грузински бас Паата Бурчуладзе пее в зала "България"

Той ще изнесе концерт със Софийска филхармония под палката на маестро Найден Тодоров

"Акага" отбелязват 27 години на сцена

Юбилейният концерт ще се състои на 9 октомври в зала 1 на НДК