JR e най-известният уличен художник в света след загадъчния Банкси. За разлика от британеца, французинът не се крие зад завесата на анонимносттта. Неговото истинско име е Жан Рене и е роден в Париж през 1983 година. Още като тийнейджър Жан рисува първите си графити, но едва на 17 за първи път започва да покрива стените на сградите не с рисунки, а с увеличени копия на снимки, което впоследствие се превръща в негова запазена марка.

Както и другите улични артисти, проектите на JR засягат болезнените теми на съвременното общество. През 2011 година той получава наградата TED Awards, която се дава за стремежа на творците да променят света. В социалните проблеми JR се взира с очите на обикновените хора: тийнейджърите от парижките покрайнини, обитателите на бразилските крайни квартали и жените в неравностойно положение.

Един от първите си големи проекти JR създава през 2004-2006 г. Художникът заснел серия от портрети на млади парижани от крайните квартали и ги "закачил" по стените на къщите, автобусните спирки, терасите на кафенетата и дори по камионите, събиращи боклук. Работата му над "Портретите" съвпада с масовите безредици през 2005 година в източните покрайнини на френската столица. JR представя алтернативен образ на цялото поколение като го изчиства от натрупаните от медиите клишета.

Своят най-зрелищен проект JR създава в Рио де Жанейро. Той представлява живописно натрупване на десетки черно-бели очи. Този път герои на художника са жените от най-известното гето на планетата, пострадали при улични конфликти и бандитски престрелки. Портретите на жените се появяват по стените на къщите и дори по стъпалата на уличните стълби. Целта на художника е личните трагедии да станат част от градската среда, която ги е предизвикала. В Рио е само най-известната площадка на Women аre Heroes, проектът се появява и на улиците на градове в Индия, Кения, Либерия и други страни.

През 2011 г. в испанския град Картаген стартира още един проект на JR - "Бръчките на града". Художникът прави серия от снимки, изобразяващи лицата и ръцете на възрастни хора и изпълнените им с мъдрост погледи. По-късно Wrinkles of the City е експонирана и в Шанхай, Лос Анджелис, Берлин, Истанбул и Хавана.

През 2010 г. французинът работи по проекта Unframed. Този път художникът използва не собствени, а архивни кадри и снимки на известни фотографи от миналото. JR извежда изображенията от привичния им контекст, модифицира ги и ги "помества" на фасадите на сградите.

През 2014 г. JR създава за New York City Ballet един от малкото си проекти, които не са разположени под открито небе , а във вътрешността на сграда. Грандиозното платно представлява исполинско око, на фона на което са "разсипани" 80 танцьори, размръзнали в живописна стойка.