Починал е бившият директор на Народния театър проф. Васил Стефанов. Тъжната вест съобщиха неговите колеги на сайта на НТ "Иван Вазов".

"Напусна ни проф. Васил Стефанов - дългогодишен директор на Народния театър, проникновен и задълбочен театрален историк, теоретик и критик, интелектуалец от висока класа.

Показателно и дълбоко вярно е заглавието на една от книгите му - "Народният театър като съдба", защото проф. Стефанов наистина превърна работата си в Народния театър в своя съдба.

Като директор на театъра в едни от най-трудните и сложни години - от 1990 до 1999 г. и от 2003 до 2008 г., проф. Стефанов отстояваше и утвърждаваше високите критерии на истинския, жив и необходим театър", написаха като последно сбогом със загравие "Народният театър като съдба" колегите на 87-годишния проф. Стефанов.

Поклонението пред паметта на проф. Васил Стефанов ще бъде в неделя, 20 декември 2020 г., от 11:00 часа в Централното фоайе на театъра.

Васил Стефанов (Снимка: BulFoto)

Театраленият теоретик, историк, критик, педагог Васил Стефанов ( В. Ст. Димчев ) е роден на 15 ноември 1933година в гр. Варна. Завършва във ВИТИЗ " Кр. Сарафов "( 1958 ). Придобива научните звания доктор (1969) и д-р на изкуствознанието ( 1979 ) след защита на дисертациите " Проблеми на композицията в съвременната българска драма " и " Абсурдизмът или Театър на отчуждението ". Работи като литературен сътрудник и редактор в сп. " Театър " ( 1958 - 1970 ) и във в. " Литературен фронт " ( 1966-1967 ), научен сътрудник ( 1970 ) ст. н. с. II ст. ( 1972 ), ст. н. с. I ст. , проф. ( 1982 ) в секция " Теория и история на театъра " в ИИ при БАН, зам. - директор ( 1976 - 1983 ), ръководител на секция " Теория и история на театъра " ( 1987 - 1991, от 1995 ), председател на Научния съвет на ИИ ( от 1996 ), член на специализирания съвет по театрознание, киноизкуство и кинознание към ВАК и на комисията към ВАК по литературознание, езикознание и изкуство ( 1976 - 1985 ), зав. отдел " Изкуство " в сп. " Отечество " ( 1975 - 1979 ), зам. генерален директор на ДО " Театър и музика "( 1979 - 1984 ) към МК, директор на Народен театър " Иван Вазов " ( 1900 - 1999, от 2003).

Чете курс лекции по съвременен театър ( 1980 - 1981 ) в НАТФИЗ, по теория на драмата ( 1991 - 1992 ) и театрален маркетинг ( 1993 ) в СУ " Св. Климент Охридски ", по теория на драмата и театър на абсурда в магистърския факултет към театралния департамент на НБУ ( от 1994 ). От 1952 сътрудничи в теоретични и исторически студии, театрални и литературни издания. Автор на сценическата композиция " Стогодишно смешно театро" ( ДТ - Варна, 1968 ). Носител на национални награди и държавни и международни отличия ( френски Орден за заслуги към изкуството и литературата).

Съчинения: Драма и композиция. С., 1965; Съвременен куклен театър. С. 1971; Театрални срещи. С., 1973.; Стогодишно смешно театро. С. , 1973; Абсурдизмът или театър на отчуждението. С. , 1977; Литература и театър. Избр. Произведения. С., 1983; История на българския театър. Т. I. От зараждането до 1878. С., 1997; Присъдата на познавача.

Поклон пред паметта му!