"Очи сини коси черни" по Маргьорит Дюрас и части от поемата на Владислав Христов "Писма до Лазар", премиерно ще се роди на интимната сцена на Театър Възраждане на 31-ви март и 3-ти април от 19:00 часа

Театралната адаптация е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма "Безбог".

Мъж се влюбва в очите на непознат странник. Една жена отвежда странника и те се изгубват в тълпата. Мъжът е съсипан. Търси го. По-късно среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава. Жената прилича на странника и на него - и тримата са със сини очи и черни коси. Той предлага да й плаща, за да идва при него всяка вечер. Само така той може да запази изгубения странник. Тя приема. Следват 23 безсънни нощи.

Това е една еротична история, която говори за желанието като за смърт. За опитът да наложиш желанието. Героите в нея разговарят на езика на Дюрас -лаконичен и абстрактен, роден от кухините в нас. Език на чужденец в собствената си държава, на двама души, затворени в стаята на една обсесия.

Две изгубени души търсят Странник, който гледа с очите на Господ. Oнези, които все по-трудно задържаме в нашия живот...

Постановка: Ирена Иванова
Сценография и костюми: Ирена Иванова
Художници на костюмите: Ива Янкулова и Рафаела Рафаелова

 Участват: Дария Митушева - жената
Николай Марков - мъжът
Със специалното участие на Велизар Бинев като Глас
Музика: Традиционна индонезийска музика предоставена от Посолството на Република Индонезия
Пиано -Снежана Бахчеванова

"отвори сърцето си Лазаре чакам те от няколко века в брадата ми растат дъбове и кокичета от краката ми висят лъскави черни миди главата ми е камък върху който буревестниците гнездят сега ме няма лазаре слял съм се с всичко около теб щом докоснеш нещо мен докосваш щом докоснеш себе си пак мен докосваш Лазаре!

...

далече е слънцето дрехата с която си облечен е вече цялата на дупки Лазаре вятър пълни кухото ти тяло кънтят по дъното му конските копита от ритъма унесен в ръцете ми отпускаш се подобно младенец

...

още спиш а обед е Лазаре тихо стъпвам да не те събудя в това легло погребал свойта сянка не чакаш възкресение виждам как вените ти излизат от коритата си как плисва червеното семе навсякъде и зачеват жените само мъртви деца......"

Из "Писма до Лазар" от Владислав Христов, използвани в драматизацията на пиесата.

Проектът е реализиран с културната подкрепа на Френския Културен Институт, Посолството на Република Индонезия, Нов Български Университет и Voice Academy.