IN MEMORIAM
1973 г.: Анани Явашев в емблематичната пиеса "Съдии на самите себе си"
За първи път се публикуват оригинални снимки на фотографа Иван Григоров от постановката, играна на сцената на изгорелия Младежки театър
Автори : , / 7124 Прочита 6 Коментара
Гинка Станчева и Анани Явашев, в сцена от постановката "Съдии на самите себе си" на Кольо Георгиев, Народен театър за младежта, 1973 г. / Снимка: Иван Григоров
Понякога една снимка може да те върне толкова назад във времето, че само от един-единствен кадър да си припомниш десетки събития; да си направиш много равносметки... Наскоро загубихме големия български актьор Анани Явашев, а неговият лик е все така "млад" във фотосите на фотографа Иван Григоров.
Те са запечатали сцени от емблематичната пиеса на Кольо Георгиев "Съдии на самите себе си", играна в някогашния Народен театър за младежта през далечната 1973-та.
В пиесата Анани Явашев играе в ролята на Асен Николов - образ, който се явява контрапункт на идеалиста Полянов, изигран от актьора Ламби Порязов. В публикация във в. "Култура" тогава дават висока оценка на актьорите, участвали в постановката.
По отношение играта на Явашев е написано следното:
"С професионална обиграност, лекота и непосредственост набелязва психологическата и социалната характеристика на героя си Анани Явашев. Образът му е доведен до границите на резигнацията, без обаче да натежи в него озлоблението на неудачника, нито ни е подсказан някакъв въображаем и необратим процес на морална деградация".
Става въпрос за сложен образ, а, както е известно, най-трудни, но и най-желани от актьорите, са отрицателните герои, сложните образи.
И днес заглавието "Съдии на самите себе си" звучи актуално, въпреки че ни дели близо половин век от поставянето на пиесата. Оттогава насам у нас, и в театъра, се случиха много събития. Сред тях бе и пожарът, който изпепели някогашния Народен театър за младежта, заедно с целия му архив. Много от лицата на тези снимки остаряха, други вече не са сред живите. Затова е полезно не само да почитаме мъртвите, но и да слушаме живите и да препрочитаме миналото си, за да си вземем поуките от него.
В свои интервюта от 2014-а и 2017-а година вече много възрастният носител на Вазовата литературна награда и наградите "Елин Пелин" и "Йордан Йовков", и автор на пиесата "Съдии на самите себе си" Кольо Георгиев казва:
"Когато служи на добра кауза, театърът е абсолютно необходим".
Някогашният драматург на Младежкия театър и директор на театър "София" - Кольо Георгиев, е човек, живял в две епохи, и има правото на оценки за нашето Днес. В тези интервюта драматургът казва:
"С всичките си грехове социализмът подсказа, че ако не беше израждането на комуниста в породата номенклатурчик, това което постигна в началото в човешките взаимоотношения и потребности на личността, бе в правилна посока. Ако историята беше малко по-милостива към този експеримент на човешкото развитие, той можеше да бъде полезен за цялото човечество".
И по-нататък: "Като писател имам около 40 книги. Голяма част от тях са на тема колко нещастни са хората, защо са толкова безпомощни. Но аз не съм автор на отчаяните хора. Аз съм автор на хората, които цял живот се стремят да запазят своята личностна независимост и неприкосновеност. Днес в литературата цари пълна свободия. Всеки, който има 2-3 хиляди лева, може да плати на издателство и да му бъде издадена книгата.
Не съм съгласен с "качествата", които се изискват от художествената литература, за да може авторът да се смята за писател. Аз съм за литературата притча. Казва ти едно, за да разбереш друго. С такова четиво християнството е успяло да завладее голяма част от човечеството. Такава литература прави човека по-мил, по-добър, по-естествен. Да направиш нещо добро за другия. Винаги съм държал на достойнството. Премиерата на първата ми пиеса "Съдии на самите себе си" беше поставена на сцената на Младежкия театър през 1973-та година - 16 години преди да бъде съборена Берлинската стена, и последната реплика в нея беше:
"Ако комунистите не бъдат най-строги съдии на самите себе си, ще се окажат на подсъдимата скамейка на историята".
Причината тази пиеса да слезе от афиша, не беше друга, а тази, че на 200-ото представление главният артист Ламби Порязов получи инфаркт. Както в нея, така и в другите ми пиеси има социална критика, защото за мен герой е този, който може да се лиши от нещо свое в полза на някой друг", разказва драматургът.
Много любопитен спомен пази актьорът-комик Звезделин Минков, който е играл в пиесата. Това е първата му роля, но не на сцената на Младежкия. Историята е прелюбопитна и доказва, какъв голям интерес е предизвикала творбата на времето.
"Бях на 15 години, в осми клас, и играх ролята на Бронза в спектакъла "Съдии на самите себе си" от Кольо Георгиев - една твърде нашумяла тогава пиеса, поставена в Младежкия театър", разказва Минков. За какво става въпрос: Пиесата била поставена в Козлодуй от бащата на Звезделин, след като първо я гледал по време на една негова командировка в София. Останал силно впечатлен, а после я открил публикувана в списание "Съвременник". Разпределил ролите в провинциалния самодеен колектив и я поставил на Козлодуйска сцена, с участието на цялото си семейство. Какво дръзновение и жажда за изкуство е имало някога!, ще каже някой.
Ето какви спомени пази за пиесата на Кольо Георгиев и актрисата Гинка Станчева:
"Младежкият театър имаше 10 години творческа дружба със самодейния театрален колектив при читалището в Тръстеник. Те гостуваха на наши спектакли в Младежкия театър, а ние гостувахме на техни спектакли. Там играх и в "Съдии на самите себе си". Бяха незабравими срещи. Полезни и за самодейците, и за нас. Чувствахме се освежени, взаимно се обогатявахме. През тези години поникна и си отгледахме едно чудесно приятелство. Самодейците от Тръстеник бяха наследници на утвърдени театрални традиции".
"Някога за пластичните изкуства - театър, опера, балет, имаше норматив, какво да се показва, разказва Кольо Георгиев. Ето защо сега нямаме никакво основание за гордост с провала на политиката по отношение на театъра. За съжаление, никой не може да ме убеди, че тук сега театърът непрекъснато не копае гроб на българската култура", отбелязва драматургът.
Той пази и много спомени за актьорско себеотрицание в театрите през онези години: Лъчезар Стоянов играл на сцената, след като загубил 2 литра кръв от спукана язва. Стефан Данаилов пътувал от Самоков, за да играе вечерта представление в София, но колата му аварирала в снега по пътя, и тръгнал да върви пеш. От умора и студ припаднал, качили го добри хора да го докарат в София. Друг млад актьор летял два пъти в един ден със самолет - за и от погребението на баща си, за да се качи вечерта да играе на сцената. "Разбира се, че както и при всички хора, и сред актьорите имаше недостойни индивиди и двуличници...", отбелязва драматургът, но това е друга тема.
Като гледаме снимките и си припомняме онова време, днес е хубаво да се попитаме, можем ли да бъдем съдии на самите себе си? Можем ли да бъдем обективни, като съдим себе си? - Днес повече от всякога този въпрос звучи като риторичен, защото на фона на случващото се у нас, изглежда не сме способни на това.
А всеки богослов ще ви каже, че през земния Си живот Исус Христос е бил любящ съдия, необичайно мъдър и търпелив. В Писанията е известен като "праведният Съдия" (2 Tимотей 4:8; Моисей 6:57), а Неговият съвет към нас е: "Съдете със справедливо отсъждане. Вие ще бъдете съдии на този народ според правосъдието, което ще ви дам и което ще бъде справедливо. Прочее, какви човеци трябва да бъдете вие? Истина ви казвам, тъкмо какъвто съм Аз."
Еми МАРИЯНСКА, Иван ГРИГОРОВ
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fstsena%2F1973-g-anani-yavashev-v-emblematichnata-piesa-sadii-na-samite-sebe-si&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2022%2F02%2F07%2F2308289%2F768x432.jpg%3F_%3D1644246477&description=1973 г.: Анани Явашев в емблематичната пиеса "Съдии на самите себе си" ', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}