Музиката е "убежище" от действителността за героите на романтичната комедия "Мелодия"

Пиесата на ирландката Диъдри Кинахан, носителка на престижната награда "Фриндж фърст", поставя - с много музика от всички жанрове и изпълнения на живо - Клара Армандова в "Нов театър - НДК". В ролите са актьорите Никола Мутафов ("Откраднат живот") и Диана Костова ("Революция Z").

Музикалната картина е на режисьорката, сценографията и костюмите - на Венелин Шурелов. Вокален консултант е доц. Николай Моцов.

Премиерата - на българска и европейска сцена - е на 11 март, следващото представление е на 26 март. Началото е в 19.30 ч.

Снимка: Нов театър - НДК

В режисьорския си прочит Армандова "залага" и на елементи от нежно-присмехулната Чехова комедия и безутешната Бекетова насмешка. Героите са болезнено чувствителни самотници, непохватни във всекидневието и въобще в реалността, до която могат да се докосват, без да бъдат наранени, само чрез музиката. Той - Уилям Кейн, е компютърен спец, а Тя - Катлийн Хил, е секретарка във фирма за . . . компаньонки /един от комичните парадокси в представлението!/.

Преди да се открият като "сродни души", двамата - без да подозират - са имали многобройни "задочни" срещи, "скрити" зад смешни псевдоними. Бягайки от самотата, Уилям звъни във фирмата за компаньонки, където на обажданията отговаря Кетлийн. Между забавните моменти в спектакъла е преплитането на телефонните разговори, които всеки от тях води - с колеги, приятели, близки, началници, клиенти. . . Фразите се редуват като при размяна на удари в тениса, оставяйки в началото впечатлението за реплики между Нея и Него, последвани от коренни обрати, когато се оказват фрагменти от диалози с неизвестни събеседници.

В нежно-насмешливия тон на спектакъла "са издържани" и действителните срещи на персонажите, в кулминационните моменти от тяхното битие - при посещенията на концерти в парка, където могат да бъдат наистина себе си, да дадат свобода на въображението, мечтите и копнежите си . . .

Щом е комедия, и щом е романтична, пиесата, разбира се, е с щастлив край - Тя и Той намират път един към друг и са заедно на финала - в една история за човечност, топлота, преодоляване на комплекси, страхове и съмнения, история за "победата на доброто", на разбирането и приемането на другия. . . и на себе си!

Като проникновена хуманистична трактовка на пътуването на двама души един към друг определя спектакъла режисьорката - пътуване, в което те не само откриват другия и себе си, но и възможностите да направят света около себе си по-вдъхновяващ.

"Любовта има не само целебни свойства, но и силата да накара хората да прозрат неща, които никога преди не са проумявали, а целебните й свойства може би идват точно от това", казва Клара Армандова - носител на престижната награда Най-добър режисьор на годината на Международния театрален фестивал в Единбург (1994 г.) за "Ромео и Жулиета".

Армандова е известна актриса през 80-те и 90-те години в България. Завършила е режисура във Великобритания (1991-1992), където има 45 постановки (между които "Женитба" и "Деца на съдбата" в Уайтхол Тиътър, Уест Енд, "Салемските вещици" от Артър Милър в Брадбъри Тиътър, Съри) и няколко спектакъла в САЩ (сред които "Буря" и "Три сестри"). В България е режисирала в Театър "Възраждане" - авторския спектакъл "Лъч" по мотиви от Шекспир.