ПРЕМИЕРА

"Майстори" - притча за изтерзаната от любов и завист българска душа

90 години, след като Николай Масалитинов я поставя, най-играната и популярна българска драма – "МАЙСТОРИ", отново е на сцената на Народния театър "Иван Вазов".

Редактор : Impressio / 20 януари 2017 / 16:29 3850 Прочита 0 Коментара

Зафир Раджаб, Гергана Змийчарова и Иван Юруков в "Майстори", Снимка: Божидар Марков/ Народен театър

На 28 януари на Камерна сцена зрителите ще видят литературния шедьовър на Рачо Стоянов, представящ най-трагическия любовен триъгълник в националната ни драматургия, в прочита на Петринел Гочев.

Това е четвъртият път, в който драматичната притча за разпарчетосаната от любов, завист, съперничество и примирение българска душа, е на първата ни сцена, в съвременния и впечатляващ с прозренията си вариант на Гочев и изключителния актьорски състав - Гергана Змийчарова в ролята на Милкана, Иван Юруков в ролята на Найден, Зафир Раджаб в ролята на Живко, Стоян Пепеланов, Виктория Колева, Марин Янев, Васил Драганов и Емил И. Марков. В спектакъла, чиито драматург е поетесата и писател Мирела Иванова, участват и Александър Василев, Ралица Ананиева и Ивайло Светлинов.

Гергана Змийчарова и Иван Юруков в "Майстори", Снимка: Божидар Марков/ Народен театър

В новите "Майстори" режисьорът Петринел Гочев и актьорският екип успяват да постигнат удивително сцепление между модерното светоусещане и разтерзаността на днешния човек и декоративния, красиво стилизиран език на драмата "Майстори", написана преди повече от 90 години.

Режисьорът казва, че темата на пиесата му е близка, защото като гимназист е учил дърворезба, именно съревнование между двама тревненски майори е вдъхновило Стоянов да напише творбата си.

"На мен ми стана много интересно как всъщност Рачо Стоянов е достигнал то този сюжет, как се е вдъхновил от тази история, защото историята в Трявна и историята в пиесата се разминават и то значително. В Трявна действително се е случил този облог. Таваните са там и до днес. Те са на близо 200 години. Всичко завършва там благополучно. При Рачо Стоянов не е така. На финала, всъщност, облогът не се състои, защото той се предшества от смъртта на Милкана. Той иска да ни каже едни други неща, които са доста по-различни от това, което се е случило навремето в Трявна.

Иска да ни говори, разбира се, за творческата сила, за жизнената сила на мъжа, а и на жената, но той ни говори всъщност за развращаването на тази сила и за това докъде би се стигнало, ако оставим такъв един поток от страст и умения да вилнее в света, неуправляван от големите стойности и от големия смисъл на нещата. Други неща е искал да ни каже и това действително е много интересно. Аз твърдя, че това е изключително актуално и за нашето време, защото всичко, което се случва в света, всъщност е подкладено и породено от тази творческа сила."

Гергана Змийчарова и Иван Юруков в "Майстори", Снимка: Божидар Марков/ Народен театър

Вероятно най-играната и популярна българска драма има интересна творческа история. Написана е през 1921 година, състои се от четири действия, но по съвет на приятели Рачо Стоянов я преработва и с нейния нов вариант, вече от пет действия, участва в конкурса на Министерството на просвещението за поощряване на родната литература и изкуство. Членовете на комисията обаче така и не забелязват пиесата и тя потъва в архивите.

Пет години по-късно е открита почти случайно и след преработка е поставена на сцената на Народния театър от главния режисьор на театъра Николай О. Масалитинов.

На 14 септември 1927 година с "Майстори" се открива сезонът и успехът е толкова невероятен, че Рачо Стоянов се превръща за една нощ в литературна звезда, а пиесата - в литературна сензация. Преведена е на френски, сръбски и чешки и поставена в Загреб, Белград и Прага.

Спектакълът в София се играе два сезона. По-късно постановката е възстановена и е сред представените заглавия при гостуването на Народния театър през 1937 година в Канада и САЩ.

В края на Втората световна война драмата "Майстори" отново е включена в репертоара на Народния театър. Постановката е дебютна работа на бъдещия знаков за националния ни театър режисьор Кръстьо Мирски. Декорите и костюмите са направени от известния художник Преслав Кършовски, а в главните роли влизат актьорите Любен Желязков (Живко), Любен Саев (Найден) и Маргарита Дупаринова (Милкана).

Марин Янев и Иван Юруков в "Майстори", Снимка: Божидар Марков/ Народен театър

Втората премиера на "Майстори" е на 22 април 1944 година на необичайно място: в пирдопското читалище "Напредък". Причината е, че на 10 януари 1944 година при поредната бомбардировка на София върху северозападното крило на Народния театър пада бомба и дясната страна на зрителната зала е унищожена. На 29 март върху театъра отново пада бомба. Трупата и учениците в Държавната театрална школа са евакуирани в Пирдоп, имуществото на театъра също е евакуирано и представленията започват да се играят на сцената на тамошното читалище. Правят се турнета и в околните селища.

През следващите години пиесата е многократно поставяна и играна по сцените на почти всички професионални и самодейни театри в цяла България.

За трети път в своята история "Майстори" има премиера на сцената на Народния театър през 1999 година. Постановката е на Маргарита Младенова, сценограф и художник на костюмите е Вечеслав Парапанов, а в главните роли играят Васил Ряхов (Найден), Цветан Алексиев (Живко), Мирослава Гоговска и Биляна Петринска (Милкана).

Сегашната, четвърта постановка в Народния театър на "Майстори" от Рачо Стоянов, отбелязва 90-тата годишнина от първото й представяне в България.

Петринел Гочев, Снимка: Божидар Марков/ Народен театър

ЗА "МАЙСТОРИ" - МНОГО ЛИЧНО

Не зная дали очакванията или по-скоро инерциите изискват режисьорът да сподели свои мисли около правенето на един театрален спектакъл, около бъдещото представление. Винаги съм считал това за странно. Защо едно произведение да се нуждае от дообясняване и то предварително, в програмата, която може би четете сега? Аз някак си притежавам вътрешната убеденост, че произведението на изкуството само по себе си е слово, затова и има способността да говори и да предизвиква мисли. Защо да изяснявам изясняващото се?!

Но тъй като инерциите са непреодолими, нека елегантно ги наречем традиции, и да продължим. Аз няма да споделя мисли за пиесата на Рачо Стоянов, няма да разсъждавам - наистина водих собствената си битка мислите, посланията, споровете ми да се въплътят в този спектакъл. Тази история за демоничната война на двама мъже и убийството, което извършват, е моята история! Познавах живота на мъжете - майстори отблизо, от момчешките си години.

Животът ми даде дни на буйство и дни на покой, животът ме хвърли и в огъня на ревността, и в спазмите на завистта, но и ми подари съкровените величествени моменти да видя как под ръката ми излиза образ, като изписан с божия дъх! " Бог се е отрекъл от мен!" дори изрекох някога си. Това е! Ако ме попитат "Защо избра днес тази пиеса?", отговарям на всички: "ТОВА Е МОЯТА ИСТОРИЯ!" Всеки един от нейните герои живя в мен с цялата си болка, страдание, низост и подлост, както и с непоносимото величие на любовта си. Аз съм Майстор!

Петринел Гочев

"Майстори", Художник на плаката Гергана Змийчарова. Фотографката е създала жива реплика на бароков шедьовър – "The seven works of mercy" ("Седемте милосърдни деяния") от 1607 г. на Микеланджело да Караваджо