ФОТОГРАФИЯ
"Басейн Рай" на Яна Лозева
Новата фотографска книга-дневник е посветена на малкия град, радостта от светлината и магията на порастването
Редактор : / 1214 Прочита 0 Коментара

Басейн Рай е визуален разказ за връщане към едно застинало пространство от детството, в което привидно нищо не се изменя. Книгата е и своеобразно продължение на нейната първа фотографска книга "Дълго лято". Яна Лозева започва този проект преди 7 години като завръщане към нещо отдалечено.
Книгата "Басейн Рай" на Яна Лозева
С времето погледът на чуждия и непознатия се променя, превръща се в приближен, внимателен и съзерцателен поглед към близкото, към обичайното. Тези фрагменти от ежедневието са спокойни: някои от тях прихващат детайл от дейността и плавното движение на живота в малкия град, други изобразяват притихнали потрети.
Има фотографии, в които човекът напълно отсъства, но те също така са и вещественото доказателство за наличие на човешкото.
Тя е и втората артистична книга на фотографката Яна Лозева.
Басейн Рай беше представена за пръв път в One Book Bookstore - книжарницата, която предлага само една книга за определен период от време. До 20 март книгата може да бъде разгледана там. В последния ден (20 март) между 15 ч. и 19 ч., публиката ще има възможност за среща с Яна Лозева.
Из фотографската книга "Басейн Рай" на Яна Лозева (Източник: Яна Лозева)
Фотографската книга може да бъде закупена от книжарница "Нисим" и онлайн от книжарница Booklover.
Предговор на Зорница Христова
Във всеки пейзаж се съдържа разказ за едно пътуване.
Точката, която привлича окото. Тъмните места по пътя към нея. Крайпътните дарове, които не можеш да вземеш със себе си. Въпросът: как ще изглежда светът, когато стигна там? Как ще изглежда началото? При портрета е същото. Особено в портрета на любим човек.
Из фотографската книга "Басейн Рай" на Яна Лозева (Източник: Яна Лозева)
Иска ти се да си станал достатъчно рано, да си тръгнал навреме, нищо да не си пропуснал. Иска ти се да можеш да пътуваш и в двете посоки, да подложиш брод през дълбоките води, да поседиш под цъфналото дръвче, чиито кисели плодове толкова ти се услаждат.
Търсиш следи от крехкостта, която си искал да запазиш. Да я направиш непробиваема.
Виждам в лицето ти нетърпението да потеглиш и разбирам, че съм тук.